10х

when you`re angry
would you hurt yourself
and when you`re sad
would you let somebody hurt you
hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you

Не помня от къде го знам това по-горе.

Well, опитвам се да се "подредя", защото въпреки "организираната работа", която имам, вътре в мен е хаос. Пак.
Трябва да се научим да се радваме на малките неща - на усмивка, която сме предизвикали у някой, на добри думи от непознат човек...
Трябва да се науча да не взимам всичко твърде на сериозно, защото е вредно.

Не знам какво трябва да направя, за да спра да се впрягам на всичко, да се отпусна и да се радвам на момента. Не знам какво трябва да пречупя в себе си, за да спра да мисля за "после".

Истината е, че ми се случваха хубави неща. Последните 2 уикенда ги изкарах така, както не го бях правила от доста време. Далеко от колеги, далеко от работа, далеко от иначе забързания ритъм, в който живея. Не ми се беше случвало скоро да се чувствам ... нормално. Дори параноята ми се скри някъде за тези няколко дни.Всъщност, ако трябва да съм откровена - от година и половина не ми се беше случвало да изкарам толкова много време с човек извън работата ми, с който да ми е приятно да говоря, да мързелувам, да се размотавам по пътищата
и... да, беше ми хубаво, беше ми спокойно... супер нормално и супер различно от обичайния ритъм.
А сега ме тресе параноята, че "толкова хубаво не е на хубаво" - чудно какво ли ще последва от тук нататък.
мрЪн.

hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you

2 седмици

2 седмици не са много време...
А имаше месеци, в които пишех много тук. Е, явно наистина нещо ме стяга за гърлото (разбирай като "трудно ми е да споделям вече") или пък времето реално не ми стига.
Не мога да се съсредоточа от 2 седмици. Защо? Може би ще си отговоря сама на тоя въпрос в края на постинга...
В предходния пост обещах в настоящия да има повечко снимки - спазвам обещаното.
За отпуската, хм - свърши!
Е, успях да се помотая доста - основната ми дестинация беше Варна, но преди това минах през Габрово да си видя роднините. Преди да се засиля към Варна бях за 2 дни на гости на Пирин и Радина в с. Буря - невероятно място! Препоръчвам го на хора, които искат да избягат от всекидневната суета на града и да се забият в тихо и приятно място с усмихнати хора.

Толкова за Буря - идете и вижте, струва си :)
Във Варна изкарах една седмица - и там се размотавах доста... Последните дни си правих самотен трип до нос Шабла, минах през Каварна, през Камен бряг, Тюленово, Русалка и някакви други, забравени от Бог села... По пътя нямаше никакви коли...

Нос Калиакра. Времето беше адски студено, духаше зверски вятър, но разходката си струваше - още едно място, на което ако не сте ходили - идете! Има някаква странна атмосфера там, мен лично ме обзе някакво невероятно спокойствие...

При залез слънце - къмпинг Топола говори ли ви нещо? Страшно близо е до Каварна :) А плажа без пясък можете да пробвате в Камен бряг.

Шабла - фара. Нямаше жива душа там, посред бял ден! Само аз, колата ми и едно бездомно куче на пътя... Дори рибарското селище беше празно...
И Глен Хюз на блока - къде може да се види ли - в Каварна! Там на всеки блок има по една огромна рисунка на някое рок величие.

Варна - на входа на Морската градина тези графити ми хванаха окото.

Добрич - стария град. Всеки стар град си има своята часовникова кула, която ааадски много прилича на всички останали часовникови кули, на които попадаме.

Не си спомням къде точно попаднах на този кладенец, но определено, за разлика от часовниковите кули, се отличава от масовата картинка, която изниква в главата на всеки човек при думата "кладенец". Сигурна съм, че и надписа на тази стена също не е често срещан :)

И накрая - Велинград, гледката е от панорамния бар на хотел "Бор", в същия град. Хотела си го бива, но града като цяло за мен е скучен и твърде малък.


П.С. Нещо... пак не събрах сили за писане.
Next time. Просто трябва да си подредя кашата, да овладея емоциите от последните дни, да стъпя на земята...

Long time no seen

Само минавам...
Жива съм де - в случай, че някой се съмнява.
Официално съм в отпуска от миналата седмица. Има доста за разказване, доста за обмисляне и доста за разгадаване - и в личен, и в професионален план.
Пак е лека каша около мен, ама то май няма нормално състояние... или поне не помня какво е да кажеш "Всичко е нормално" :) По-глупавото е, че сама си се забърквам в някакви филми, от които няма нормално излизане.
Уф...
След края на отпуската ще взема да седна и да напиша нещо... Само трябва да ми остане малко време, за да си подредя мислите (или пък точната дума е не "време", а "смелост").
Подозирам, че тук чете и някой, който изобщо не бих искала да попада на това място, което пък малко или много ме спира да си кажа нещата в прав текст. Въпрос на време е да преодолея това усещане и пак да си вляза в релси. В крайна сметка какво ми пука?!

Та... само минавам де :) В следващия пост ще има повечко снимки, надявам се качествени.
Малко снимки пак, от последните 1-2 месеца:





Ямбол. Преди около месец бях в командировка там за седмица. Като цяло града ме изненада. Преди 5-6 години карах там един 8 декември - пъъълно разочарование. Няма да забравя как на сутринта, пиейки кафе на терасата в един апартамент, в някакъв тамошен квартал... се наслаждавах на пасящи кравички, кози и овце в междублоковите пространства. Не очаквах града да се е развил/променил, но... всъщност там нещата доста са се променили в положителна насока. Да се брои за плюс, че в стария градски хотел си имаше доста стабилен уайЪрлес :)


Банкя... идеята беше да "хвана" небето, обаче нещо не ми се получи съвсем като хората...


Смолян, в началото на август. Това мрачно небе... и тази светлина... за малко да стана вярваща :)