My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

24 юни 2007

Дразня се

Говоря за важни неща, за бъдеще време... за планове в близките 6 месеца и какво ли още не... наистина важни неща. И точно в този момент се оказва, че не е удобно да се говори за каквото и да е и че е по-важен един доклад, който трябва да се разпечата... отколкото близките месеци, които предстоят и които наистина ще са важни показатели за куп неща. Не понасям неспособните да определят приоритети хора, такива, които се заравят в супер дребни и не толкова наложителни неща, а изоставят на заден план основополагащите "дреболии". Не понасям липсата накакъвто и било ентусиазъм у младите хора, когато се намират на прага на нещо голямо... Не понасям дребнави мишоци! Не понасям и хора, които вечно се поддават на емоции и са супер емоционално нестабилни...... Не понасям хора, които са готови да направят чудеса от храброст за любимия/любимата (с който/която са се запознали преди седмица), но в същото време няма грам ентусиазъм за нещо голямо и значимо в професионален план.
Е дразня се! Не съм дребнава, но се дразня.
Ще ми се хората около мен да умеят да отсяват наистина важното от дребнавото...
Мразя да подпалвам така от нищо, но... ДРАЗНЯ СЕ!

Аз съм човек, който би обърнал всичките ви думи против вас, но ако това се случи, значи сте го предизвикали, затова си носете последтвията и не се оплаквайте.
Злопаметна съм, но и прощавам. Проблемът е, че не забравям.
... като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша...

17 юни 2007

Trip

Миналата седмица беше луда... толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви... повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета - не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета - ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово - мислех да си ида на село и да спра телефоните... Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема - първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна - подминах и Варна леееко...
Ето снимка :) От Галата.

Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика - изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай... макар и малко самотна.
Anyway ... важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна...

Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой... или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре... и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и... абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако "нещо" се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано... Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята... в онази неудобна надупена поза, нда...

И още нещо - ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.

09 юни 2007

До Смолян и назад :)

Почупих се от път вчера и днес - Дупница, Кюстендил, София и крайната точка - Смолян. После Смолян - София, после София - Стара Загора :) Този път обаче имах възможността да огледам от къде минавам, да се порадвам на зеленината, да се опъна на седалката си и да си блея доволно. Имах си шофЕр - и добре, че го имах, в противен случай не съм много сигурна, че щях да оцелея в отсечката между Асеновград и Смолян (завой след завой, Шипка ряпа да яде!).
Целия петък ми мина в път - пропътувах над 650 км, добре че от обеда бях пасажер и главата ми си почиваше... и не само главата. Приятно пътуване беше, но ми се стори безкрайно дълго - Смолян е на края на света!!! Пътуването от София до там ни отне около 4-5 часа... Anyway, важното е, че се класирах навреме и успях да си свърша дребните задачи (чак ме хваща яд като си помисля колко километра завои минахме, за да свърша някакви дреболии и да оправдая доверието, което ми е гласувано от компанията, за която работя)
Съвсем между другото нека спомена хотел "Кипарис" - много добър!!! С усмихнати служители :) И да знаете, че ако се появите за закуска в 11, вместо в обявения краен час за това мероприятие - 10.30 - няма да останете без закуската си! :)
И въпреки че съм зверски изморена смея да твърдя, че имах ползотворна "служебна вечеря" снощи + бонус от прекрасен днешен ден.

Малко снимки от днес, по трасето Смолян - София:
1. Новооткритата катедрала в Смолян:


2. Кадър от Бачковския манастир:


3. Асеновата крепост:


4. Тези не помня къде точно ги правихме :)






Беше хубав ден, уцелихме и време. Ако нямаше човек с мен - едва ли някога щях да ида на тези места, нищо, че от тях ме деляха едва 2-5 километра от главния път, по който се движа.
Искаше ми се да покажа и нечия доволна физиономия, която успях да запечатам, но... знам, че "титуляра на снимката" едва ли би одобрил това... Не че има шанс да попадне точно на този сайт, но съм сигурна, че ако все пак по неведоми пътища се окаже тук - определено няма да му бъде приятно, че е станал публична муцуна :)

Напоследък много често казвам "Благодаря".
Ето още едно:
10х, нямаше да се справя с целия този път сама.
10х и за компанията - наистина я оценявам, макар понякога да съм адски груба и цинична.
Всъщност... какво ли благодаря в писмен вид, след като знам, че това "10х" няма да бъде прочетено по предназначение.
Трябва да се науча да я казвам тази дума. Не да я пиша.

Абееее... исках и други неща да надраскам, но някак не ми идва музата.
До скоро.

03 юни 2007

;/

Нещо ми е тъжно...
Ей такова замотано... или пък ми е уморено. Не знам.
Anyway... много добра песен, винаги се сещам за нея когато съм "скофтена" и ме избива на рев.
Enjoy!
Все по-често почвам да се чувствам като пътник в МОЯ си живот, странно усещане... хора, срещи, раздели... понякога е тъжно и изморително.