До Смолян и назад :)

Почупих се от път вчера и днес - Дупница, Кюстендил, София и крайната точка - Смолян. После Смолян - София, после София - Стара Загора :) Този път обаче имах възможността да огледам от къде минавам, да се порадвам на зеленината, да се опъна на седалката си и да си блея доволно. Имах си шофЕр - и добре, че го имах, в противен случай не съм много сигурна, че щях да оцелея в отсечката между Асеновград и Смолян (завой след завой, Шипка ряпа да яде!).
Целия петък ми мина в път - пропътувах над 650 км, добре че от обеда бях пасажер и главата ми си почиваше... и не само главата. Приятно пътуване беше, но ми се стори безкрайно дълго - Смолян е на края на света!!! Пътуването от София до там ни отне около 4-5 часа... Anyway, важното е, че се класирах навреме и успях да си свърша дребните задачи (чак ме хваща яд като си помисля колко километра завои минахме, за да свърша някакви дреболии и да оправдая доверието, което ми е гласувано от компанията, за която работя)
Съвсем между другото нека спомена хотел "Кипарис" - много добър!!! С усмихнати служители :) И да знаете, че ако се появите за закуска в 11, вместо в обявения краен час за това мероприятие - 10.30 - няма да останете без закуската си! :)
И въпреки че съм зверски изморена смея да твърдя, че имах ползотворна "служебна вечеря" снощи + бонус от прекрасен днешен ден.

Малко снимки от днес, по трасето Смолян - София:
1. Новооткритата катедрала в Смолян:


2. Кадър от Бачковския манастир:


3. Асеновата крепост:


4. Тези не помня къде точно ги правихме :)






Беше хубав ден, уцелихме и време. Ако нямаше човек с мен - едва ли някога щях да ида на тези места, нищо, че от тях ме деляха едва 2-5 километра от главния път, по който се движа.
Искаше ми се да покажа и нечия доволна физиономия, която успях да запечатам, но... знам, че "титуляра на снимката" едва ли би одобрил това... Не че има шанс да попадне точно на този сайт, но съм сигурна, че ако все пак по неведоми пътища се окаже тук - определено няма да му бъде приятно, че е станал публична муцуна :)

Напоследък много често казвам "Благодаря".
Ето още едно:
10х, нямаше да се справя с целия този път сама.
10х и за компанията - наистина я оценявам, макар понякога да съм адски груба и цинична.
Всъщност... какво ли благодаря в писмен вид, след като знам, че това "10х" няма да бъде прочетено по предназначение.
Трябва да се науча да я казвам тази дума. Не да я пиша.

Абееее... исках и други неща да надраскам, но някак не ми идва музата.
До скоро.