Trip

Миналата седмица беше луда... толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви... повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета - не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета - ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово - мислех да си ида на село и да спра телефоните... Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема - първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна - подминах и Варна леееко...
Ето снимка :) От Галата.

Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика - изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай... макар и малко самотна.
Anyway ... важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна...

Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой... или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре... и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и... абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако "нещо" се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано... Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята... в онази неудобна надупена поза, нда...

И още нещо - ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.