Лирическо отклонение

Едно такова куцо ми е.
Ритъма е все така бърз.
Бях близо... по-дяволите, толкова близо... и накрая изпуснах момента.
Сега ме е яд. Момента можеше да бъде доста дълъг, но просто го изпуснах. Умишлено. Защото такива са правилата...
Чудя се дали наистина ако нещо се е случило веднъж, после и втори път - то непременно ще продължи да се случва до момента, до който не "завърши случването си според предписанията". Уф, глупости на търкалета.
Сега пак ще променям навици, пак ще свиквам с добре познатото старо и с липсата на ... на нещо хубаво, но изпуснато.
... навиците са голямо нещо.
Как не си набих в главата и не запомних, че оценявам нещата, които съм имала едва в момента, в който усетя, че ги губя безвъзвратно?!?

Evanescence - Understanding:

You hold the answers deep within your own mind.
Consciously, you’ve forgotten it.
That’s the way the human mind works.
Whenever something is too unpleasant, to shameful for us
to entertain, we reject it.
We erase it from our memories.
But the answer is always there.

П.С.#1 Понякога осъзнал самотата си човек се сгромолясва лошо и... се изправя сам.
Не ми се пада повече.

П.С.#2 Снимката е правена край Луковит - има още снимки, но тях ще ги кача следващия път.

Щеше да е много яко, ако имах такова "светещо нещо" като на пичовете от "Мъже в черно" - често щях да "виждам звезди посред бял ден" и да си решавам безболезнено много от настоящите проблемченца, бррррррр
Просто ми се мрънка и ми е едно такова сълзливо.

Разказ по картинки :)

Доста време не съм писала, мДааааМ... не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време... когато пък имам време - то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса :)
Та малко стара информация - имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо... факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и... ей ни на - на път към "Петрелийски" - с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас :) В крайна сметка една кола от Варна се засили натам... и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола :) Този край на родината ми беше напълно непознат - минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени... Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:

Не бях виждала сняг тази година - е, това на снимката компенсира пропуска :) Невероятно красиво място!

Така... сега продължавам с "разказ в картинки" :)
Ето го и хотелчето:

Бяхме си взели четиримата един апартамент - хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата... топъл, но не колкото този на Чифлика :) И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе :)
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки...
1. Минахме през местността "Попови ливади" в Пирин:


2. Ходихме до Кулата:


3. Почувствахме се европейци (хахахах) - минахме границата само с лична карта... и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) "европейските цени нещо не ни се нравят" :)


4. Огладняхме... и отидохме да хапнем в ... Мелник. Страаашен боб правят там :)


5. Разходихме се и до Рупите - да видим храма на баба Ванга:


6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно...


7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:




8. Минахме покрай Рила - и там имаше сняг :)


И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти :) От рода на ... първата чисто нова служебна кола, на която се качвам... и карам... и ще карам още дълго време (дай Боже!)...; смешните каски на Цвет и Стоян... и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя...







P.S. А вчера бяхме в Търново - разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва "хамали" на нас :) )... освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички - успях да обиколя всичките си любими места... и ме подгониха едни спомени, ееех... Много важни за мен неща водят началото си именно от този град...


Имам още тооолкова много неща за разказване/показване... И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица :)

Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на "Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!" Вярно си е!