Бебо ;)

Ето го кръщелника ми :)
Първите снимки от родилното - 11.01.2007:





А тази е първата снимка, която му е направена от мен (сори за качеството, ама в бързината явно съм оплела нещо из настройките на фотото) - 17.01.2007:



Та... това е Борис!
Обещала съм на майка му да го науча на ... мъдрост и упоритост, граничеща с инат (второто беше по нейно желание, а първото... аз да уча на мъдрост... леле! ;) )
Приемам поздравления :)

5

... Зарибявката е пълна ;)
Ръкавицата ми беше подхвърлена от Зу :)
Та ето ги и "моите 5!"
1. Когато бях 7-8 годишна едва не подпалих къщата на село... с бенгалски огън посред лято, завряна в плевнята.
2. Почти не спя - инсомниак си падам.
3. Ценя всяка минута от времето си и мразя да ми го губят.
4. 5 дни без допир с цивилизация, лаптоп/компютър и мобилен телефон - това е в състояние да ме побърка. Да се отбележи обаче, че първите 3 дни без тия неща се чувствам като в рая. На 4ия ден нервнича... на 5ия съм си направо абстинентна.
5. Предпочитам планината пред морето.
6. Страдам от работохолизъм ;)
7. Всеки път, когато пресичам улица (като пешеходец) изтръпвам от страх. (знам, че е тъпо, ама... факт!)
8. До 8ми клас се занимавах с рисуване. И имам 2 награди от международни изложби в Болоня :)
9. Помня като слон. Всичко!
10. Пукала/чупила съм си 11 пъти главата... последният път бях на 14 години.

Хайде сега да изброят 5 неща и: злата жена :), фрЪцлата, Фроз, deni_f, и... СВЕТЛИНА! Нищо, че нямаш блог Линна, ще те чета в коментарите :P Разпиши се най-после и ти!

2007

Честита 2007 година.
Пожелавам на всички само хубави неща... Усмихвайте се по-често и по-често се забавлявайте. Пожелавам ви и да ви остава повече време за любимите хора.

За мен от сега знам, че ще е "луда година", с всичките предварителни планове...
Знам и че началото и ще е поредния "лек срив", после обаче ще се оправя. Знам, че първия ми работен ден за 2007 ще е най-ужасния от всички до момента - няма да го има Стоян, няма да го има обичайното сутрешно кафе с майка му у тях, няма да го има нервното потропване, че пак ще изпуснем буса заради мен, няма да го има смешното, няма да го има и "приземителя" - успешно ме приземява с гръм и трясък в буквалния и преносния смисъл на думата... няма да я има Павлина с нейните смешни коментари и постоянно чоплене на нещо за хапване, няма да ги има всички останали от офиса тук, които може и да са ми вдигали нервите доста, но въпреки всичко много ценя... И преди някой да си помисли, че ме плаши работата ми - не, не ме плаши, с работата ще се справя и сама. Плаши ме промяната, която предстои - край на смешките. Постепенно отвикване и охладняване.

Трябваха ми години, за да се отуча от навика да се привързвам към хората. Научих се. През изминалата година обаче загърбих този "принцип" (ако изобщо мога да го нарека така) и... ето на - сега ми е криво. Най-много ме боли от факта, че от приятели пак ще станем просто колеги...
Ениуей. Адаптация му е майката.

В такива моменти се сещам за една песен: U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of

You've got to get yourself together
You've got stuck in a moment and now you can't get out of it
Don't say that later will be better now you're stuck in a moment
And you can't get out of it
And if the night runs over
And if the day won't last
And if your way should falter
Along the stony pass
It's just a moment
This time will pass

А за 2006...
Master Joda: "Train yourself to let go of everything you fear to lose..."
Събрах сили да напусна това, което не мога да понеса. Не започнах никакъв нов сценарий, но приключих окончателно за себе си един доста дълго продължил сапунен сериал.