These days...

These days - the stars seem out of reach
These days - there ain't a ladder on these streets
These days - are fast, nothing lasts
There ain't no time to waste
There ain't nobody left to take the blame

Да започна с най-важното за мен:
ДОЙДЕ СИ!
В петък, 13ти, с 1 час закъснение, който ми се стори цяла вечност. Най-после! В общи линии времето в което бяхме на четири очи/уши (докато влачехме един куфар и пушихме по цигара - колкото да стигнем до колата на мам) ми стигна само за "Здрасти, радвам се да те видя" и "Got to go, няма да оставам в София... дойдох просто да ти кажа добре дошъл".
Май така беше най-добре... за мен. Променен е... Не знам още дали към по-добро или напротив... Чувствата ми са смесени (пак). Anyway - бях се зарекла това да е тема табу за блога ми. Мисля до седмица-две да се замотам по столицата за повече от 1 ден и да установя отговора на този въпрос.
В петък, 13-ти се видях и с кипариса за около 30 минути - такова екстремно уговаряне за среща не бях имала скоро :) Чудя се за нова година дали да не и купя едно зарядно за телефона ;р Зарадвах се и на мамчето - нея пък не я бях виждала точно от "изпращането" за САЩ...
Този "фатален" петък се оказа един от най-хубавите ми и наситени с емоции дни. Времето ми беше разграфено до минутка:
7.15 - тръгване от Габрово
10.15 - в София
10.30 - 11.50 - Прекосяване на разстоянието между автогарата и Люлин (ако не беше златката - щеше да ми е невъзможно да го изпълня това), минаване през централния офис на фирмата ни, бегом до метрото и ... спирка Сердика :)
12.20 - 13.00 - "Здрасти Fenia" :)
После летище, чакане, закъснение... пренареждане на планове за пътуването към Пазарджик... лудница!
15.30 - Алелуя! He is alive!
Докато се суетяхме по летището - стана 16.00...
После 1 час ми се губи някъде, но със сигурност в 17.00 се метнах в колата и вече пътувах към к-с "Ливадите", Пазарджик.
А си мислех, че е невъзможно да успея за 1 ден (няма и толкова) да прекося София от край до край 2 пъти, да пия 4 кафета, да проведа важни служебни разговори... изобщо... май всичко се обяснява с това, че е било петък, 13ти - "фатален ден" :)

Какво се случи в к-с "Ливадите" - за пръв път видях почти всички ръководни кадри (пръснати из всички краища на страната) на фирмата на едно място. Част от тях познавах само виртуално - беше странно - до този момент дадено име го свързвах само с глас (всички офиси сме навързани в skype), а сега видях и face... Беше ползотворен семинар ;) Ама няма да издавам нищо около същността му ;р
Има няколко снимки:








Хотела ;)















Nature :)














Съвсем истински са, no kiddin!









**************

Луди дни бяха. Не усетих как се изнизаха часовете...
Нещата с новия офис потръгнаха, не се мина без препятствия - оказа се, че в Габрово за всяко нещо се изискват по 3 дни - 3 дни в разправии с БТК, 3 дни спорове с енергото, 3 дни в преговори за рекламата ни с местния ежедневник, 3 дни разправии отново с БТК - този път по повод ADSL... Всичко това вървеше паралелно, разбира се. Да не говорим за ежедневното късане на нерви с майсторите, които правят основен ремонт на избрания офис...
Но всичко тръгна, при това сравнително бързо (или поне това е моята оценка), хората ни са мотивирани и отговорни, за първата седмица направихме 16 одобрени договора... Look nice. Доволна съм от себе си, макар да смятам, че нямаше да е зле да съм там поне още седмица... Но пък го има и лафа "Едно бебе докато не го пуснеш да ходи само - няма да разбереш дали наистина е проходило" - сега просто ще следя поетапно крачките.

**************

Понякога човек се засилва толкова много, че... забравя за спирачките.