А уж само за сутрешни палачинки говорихме... ;)

Вчерашния ден започна в 09.30, пооправяне на кочинката и обличане в движение. В 10.30 трябваше да съм на всяка цена на другия край на града... заради едни обещани преди заминаването ми в Габрово палачинки ;) Принципно не съм чревоугодник, но ако все пак някой някога реши да ме привлича с храна - несъмнено палачинките са сред "10те най" ;) Със Стоян си имахме отдавна бъзик за тия прословути палачинки, дето ги обръщал във въздуха. Е, имал е защо да се хвали човека. Ометох 5 броя, можех да побера още толкова, ама умишлено се спрях.
Последва малко мотаене, към 12.30 вече се бяхме изнесли с идеята да посвършим част от понатрупалата се работа през изминалите 2 седмици. Минахме града от край до край. Пеша. За около 3 часа и нещо. Някъде към 16.00 ч. на Стоян му дойде предложение за парти на някаква вила на Старозагорските бани. И последва:
- Айде с нас, м?
- Аз? Е кого познавам там, изключая теб? Ходи си гледай приятелчетата, и без това се гледаме по 14 часа с теб ежедневно...
- Айде бе, Иван ще дойде и той.
- Мммм, е ако и той дойде - има шанс и аз да се присламча.
20 минути по-късно се разделихме - всеки тръгна към бърлогата си. Тъъъъкмо се добрах до дома си и мобилния в джоба ми се разподскача...
- Идваш ли последно?
- Мне, айде без мен, някой друг път...
- Абе голямо си магаре! Идваш! Иван идва и той.
- Ъм... ?!?
- След 40 минути те чакаме пред нас.
- К'во да нося?
- Тебе си, хахах... и бутни в раницата някаква дебела блуза, щото там става кучи студ нощем.
Айде на нова сметка - ровене за пуловер, ровене за раница, на бегом през банята и т.н. В крайна сметка успях 40 минути по-късно да съм прекосила отново града от единия край до другия, пеш (!!!!)
Последва тичане за последния автобус, който пътува към баните в събота, после много смях, разговор с контрольорката за изборите и за това "на къде отиваме, на къде вървим". Благополучно към 18.30 бяхме в уречената вила. В първия момент се гипсирах - една камара хора, всички се познават от години, тук-там някоя позната от някъде физиономия... Намерихме си един ъгъл, бутнахме се на него, почнахме с биричка, после минахме на зелен Флирт (мдааа, знам, че се бях зарекла Флирт да не слагам в устата си... ама да си призная тази беше добра!), по-късно от някъде се появиха 2 каси с бира и съответно - минахме на бира. Весело беше ;) Малко в повече ми дойдоха по едно време чалгиите и явно ми е проличало, тъй-като двамата ми познайници упорито започнаха да ме убеждават, че няма да е зле да се разходим в тъмниците. Навих им се на ума :) Помотахме се около половин час и се забързахме наобратно - кучешкия студ беше налице! После нещо ми се губят няколко часа време, имам проблясък, че към 3 - 4 ч.сутринта по-голямата част от народа се беше изпонатръшкал, изключая наша милост и още 2ма шамандурковци. И тогава... ооох, тогава... пели ли сте на караоке? Щото ние точно това направихме - пусна се някакъв плъгин на уинамп-а, пуснаха се инструментали с текстове, заби се микрофона, усилвател... и разлаяхме кучетата! Като се започне от Алис Купър, Металика, Ийгълс, Бон Джоуви, мине се през Ийгъл Ай Черри, Акуа (нали си спомняте "I`m a Barby girl..." мда, достатъчно весели/пияни бяхме, за да го пеем и това), Пъф Дедди, Еминем, Фейтлесс и се стигне до Ъпсурт, Дони и Нети и не помня какво още ;)
И така до 5.30. Пак последва разходка. Изнизахме се. Вървяхме през някакъв парк - неосветен, естествено. Заведоха ме на най-невероятното езеро, в най-непрогледната тъмница, с най-ясното небе, с най-ярките звезди, проведох най-интересния и сериозен разговор от месеци насам на всевъзможни теми... Не е истина просто... Да не говорим за многото падащи звезди... Красиво място, небето беше жестоко! А колко пожелания ми минаха през главата - да видим колко от тях ще се сбъднат :) Всъщност като се замисля, ако бях изпуснала само тази картина - щях да имам основателен повод да съжалявам МНОГО, че съм изпуснала нещо ХУБАВО.
Ще ми се да се повтори това пак, макар да е малко вероятно...
Към 7.30 минахме да си прибера раницата, взехме Иван и в 8 хванахме първия автобус към града. 30 минути път ми се губят - проспала съм ги, завряна ту в Иван, ту в Стоян...
После... прибиране, баня, вафла, мрънкане... И в крайна сметка преди половин час се надигнах.
Та всичко вчера почна от едни палачинки... И завърши с едно много хубаво еРезо :)
В деня на размисъл изобщо не размишлявах, релаксирах така, както не съм предполагала, че мога!
И капака е, че въпреки че съм спала едва 4 часа, моя милост е свежа като репичка!
Хубаво е да има някой, който от време на време да ти казва "I care!"