Here I am.

Понякога е нужна тишина.
Понякога е нужна и самота.
Понякога е нужно да се скриеш от всекидневната суета и да потърсиш малко покой.

Починах си - не много, но достатъчно, за да заредя батериите за следващата седмица, да наточа ноктите си за разни лоши хора.
Продължавам да търся покой, продължавам и да се опитвам да забравя.
Сещам се за филма "Мерлин" - как можем да унищожим една лоша магьосница? Със забрава - най-сигурния начин.
Как да се науча да подготвям себе си за загуби, от които най-много ме е страх? Къде да намеря един истински Йода, който да си ме води за ръка... и как се става джедай, ако никога не си искал, а и не си можел, да слушаш какво ти казва някой... и да изпълняваш? Да слушаш и да изпълняваш?

Колко подреден изглежда живота с правила. И спокоен...
Искам си спокойствието, онова, постоянното... Искам да не се бия през ръцете, когато искам да се уверя, че някой е добре...
Искам да забравя.

Миналата седмица изпълних една детска мечта - една тениска на Ювентус с номер 10 на гърба пътува към... г*за на географията... + първото и последно писмо. Дано стигнат до следващия петък.

***

А Джулай морнинг мина според очакванията ми. Приемам го много емоционално и ми е трудно да описвам. Беше хубаво. Беше си моята нощ, с моите мисли, с моите спомени, с мои хора, които обичам по един или друг начин. Беше... мммм :)