Иво

Преди 7 дни по това време се качвах на автобуса си за София, нетърпелива да стъпя на шопландска земя и да видя 5-6 човека, които не бях виждала от 17.06.2005
Към 16:00ч. излязох от автогарата там и тръпнех в очакване на Мария и Деян. Стояха срещу мен, на тротоара;) И новата Астра-бегачка беше с тях хехех. Мария в общи линии беше наясно какво става с мен и нямаше какво ново да и кажа, докато пътувахме с колата към Симеоново си говорихме женски простотии. Ходихме у тях. Страшна двойка са - не ги бях виждала заедно от една година. Всъщност единствения път, в който ги видях заедно беше на тяхната първа среща. Сега са толкова различни от тогава ;) Такава хармония излъчват заедно, че... едва ли не благородно им завиждам. Ще ми се един ден и от мен да струи това, което струи от тях. Страшно се радвам, че имах възможността да прекарам няколко часа в компанията им, още повече че те са от хората, които знам, че се радват да ме видят...
Вечерта хапвах пица в компанията на Юри, Фени и Пацо. Пацо противно на очакванията ми се държа прилично този път и с нищо не предизвика лошите ми погледи, които пък са нещо обичайно при среща с него.
Нямах търпение да дойде неделя - този 23.10 го чаках от толкова много време... Събудих се рано, излезнах към 9 сутринта и се завлякох към Дружба 2. Пих кафе с Теди, като старателно заобикалях темата за баща и. Хлапето е желязно! Евала. Към 11 събудих Охи и го викнах при нас. После се отправихме пеша към летището - имаше близо час и половина до кацането на Иво.
От самото летище нещата ми се сливат - бяхме пристигнали 20 минути по-рано, роднините му ги нямаше още (поради тая причина звънях последователно на сестра му и майка му). После дойдоха...после чакане... в един момент гейт-а се отвори и Иво цъфна там. Беше цирк - 5 годишния му племенник тичаше към него и крещеше "Вуйчоооо, Вуйчоооо", аз и Охи се надпреварвахме със "Копелеее, айде беее, баси колко ми липсваше". Майка му се разплака и ни трябваха около 5 минути, за да я успокоим;)
Докато натоварим багажа му в колата и докато се разберем дали ще пътува с нас в автобус или предпочита да е в колата с техните телефона на майка му звънна. Илияна била на летището. Изтръпнах. Иво отсече, че ще пътува с нас в автобуса, запътихме се към спирката, където съзрях Илияна. Не исках да я виждам, не исках да я познавам, не исках точно този ден да се срещам по какъвто и да било начин с човека, който преди години ни раздели. И докато краката ми омекваха, главата ми натежаваше, а настроенито ми отиваше в задънена улица се случи нещо немислимо. Няма да го споделя.
Слезнахме от автобуса в Дружба 1. Повървяхме до тях. През тези 20-30 минути се счупихме от смях тримата - все едно не се бяхме разделяли. Добрахме се и до тях, сложи се маса, разляха се ракии и водки... Омагьосахме се:) Към 20:00 с Охи решихме, че е крайно време да напуснем терена и да оставим Иво малко на роднините му. Аз се смъкнах към Попа, от там минах през Славейков, после ЦУМ и метрото. София е невероятна вечер... с всичките си светлини... Прибрах се у Фени към 21.30 - точно навреме за вечеря;)
Понеделник отново станах към 9. Чух се с Каспи и се разбрахме към 15.00 да се видим. Обещах да съм сама. Към 12 обаче се разбрах и с Охи, Иво се включи по-късно... В крайна сметка в 15:00 действително се видяхме с Каспи, но си бях с обичайните "опашки" (така ги нарича той). Лигавихме се четиримата до към 18.00, после Охи духна нанякъде, а аз и Каспи изпратихме Иво до НДК. След това с таласъма се отправихме по Витошка по посока халите. Направихме една поръчка за букет за съквартирантите му, който ще се женят. След това хапнахме набързо по един дюнер в халите и се забързахме към Джимис за шейкове... Убихме доста време, прибрах се към полунощ.
Вторник - започна с обаждане на Мария. Набързо и разказах какво ново... По обед пих кафе с тиквето;) Следобеда бях пак в Дружба 2 - пак кафе с Теди... Вечерта се чух с кака ми и с Манчо - крайния резултат беше станалото традиция събиранес тях двамата +Иво в Уго на малките "5-те кюшета". Към 20.00 уж решихме да си тръгваме. Иво пое инициативата да ме вземе у тях - нещо на което не с епротивях по принцип, но поне 20 пъти попитах сигурен ли е, че го иска. В крайна сметка заедно отидохме до Фени, събрах си набързо багажа, звъннах и с молба да мине да и оставя ключовете и... айде у тях.
Вечерта беше вълшебна;)Когато стигнахме до тях всички вече си бяха легнали. Звъннах на Охи и той дотърча от съседния блок, извадихме добрия стар СмирнофФ и се отдадохме на сладка приказка. Охи си тръгна... Ние си оправихме креватите и си легнахме. И продължихме да си бърборим до 4-5 сутринта за доста неща... най-вече за манипулацията - дали той е по-добър манипулатор от мен, или е обратното.. Както и да е, към 5 Иво заспа, аз се свих и също задрямах. В 8 се събудих от шума на излизащите работяги ;) Станах, изкъпах се, пуших цигара и се заех с буденето му. Последва ходене на лекар, разсейване на съмненията за виталиго (алелуя). После пак у тях, пак 3 в 1, бой за клавиатура и МНОГО смях.
Този път никак, ама нииикак не ми се тръгваше от София. Всъщност аз винаги си тръгвам с нежелание от там, но сега направо ми се късаше сърцето като се качвах в автобуса. 5-те месеца, в който не бях стъпвала там ми се сториха безкрайни. Посрещнах го. Бях сред първите, които го прегърнаха и му казаха "Адски се радвам, че най-после те виждам и мога да те докосна. Липсваше ми." Удовлетворена съм от това, че той е едновременно същия оня Иво, който (буквално) до болка познавам, хем от друга страна е някак си по-внимателен, по-премерен и като че ли по-различен в отношението си към мен. За пръв път от няколко години се почувствах оценена... Отделно имаше една камара дребни жестове, които няма как да пропусна и как да не забележа. Друг е. И ми харесва това което е! А толкова ме беше страх...
Anyway... незнайно защо докато пиша това усмивката ми си седи закотвена на лицето ми.

Home, sweet home

He is back.
I`m back too...
За последните 4 дни се случиха толкова хубави неща, че все още ме е страх да ги споделя - опасявам се да не се развали някой "детайл" и да ме стъжни иначе веселата "картинка".
I feel good! Better than ever.
Уикенда вероятно ще понапиша подробно - сега емоциите са твърде много.

/СпешЪл ТенкС ту Фения & Марийка & Деян

Тери Пратчет

"На света живеят съвсем малко на брой хора въпреки изобилието от тела.
Затова непрекъснато се натъкваш на едни и същи. Сигурно ги изливат в калъп някъде."

Бля!

The day is commin` soon

Пуснах 1by1, огледах си всичката музика и селектирах отделен плейлист:
1. Lamb - Gabriel
2. Lamb - Gorecki
3. Louis Armstrong - Wonderfull World
4. Alanis Morisette - You Learn
5. Moby - Natural Blues
6. Goo Goo Dolls - Iris
7. Linkin Park - In The End
8. Linkin Park - One Step Closer
9. U2 - Staring At The Sun
10. U2 - One


Дълъг ден беше.
И не само деня. Като цяло седмицата беше безкрайно дълга и уморителна. Резултата е следния: изцедена съм. Буквално... Нямам идея какви ще са крайните резултати от задействаните поръчки, но се надявам много силно той да е добър за мен. Само за днес през главата ми е минал 50 листа технически превод от английски на български относно настройките на разните типове шасита... Отделно се занимавах и с техническите спецификации на новите оси и шасита на TonyKart и Birel за 2006. Каталога им е невероятен!
През изминалите дни се появи и поредния търг (обществена поръчка), с който ще се наложи да се захвана и по възможност да пооформя до края на следващата седмица. За другата седмица се очертава и губене на един ден по митницата в Сливен или Пловдив - ще видя превозвача какво ще реши в последния момент...

От началото на месеца се прибирам в къщи като на квартира - прибирам се, пропускам вечерята, минавам през банята, сядам да гледам Lost по AXN, после се строявам пред монитора и сърфирам до към 1. След това гася антиката си, отправям се в тъмното към терасата и паля последната за деня цигара. Обичам да си вися сама в тъмното и да следя огънчето на цигарата. Това са едни от моментите в които съм сама със себе си и в които не се страхувам да пророня сълза с риск да изглеждам слаба или жалка, или пък да будя нечие съжаление. Напоследък умишлено избягвах да пиша. Умишлено избягвах да разговарям за себе си с приятели. Умишлено се чудех къде да се свра в почивните дни, като хем исках да съм сама (донякъде), хем исках да не съм - исках ХОРА около себе си. За щастие първата седмица от месеца бях на банкет на фирмата, втората седмица бях на рожденния ден на Зу, тази... тази се очертава да не мръдна от Стара Загора. Но пък мисля да обиколя малко витрините и да си харесам някакви дънки и яке. Сама.
Не ми липсваха емоции през изминалите 15-20 дни. Най-яркия спомен е рожденния ден на Зу. ЪнбеливЪбЪл! За пореден път се убеждавам в твърдението си, че това е човек, който може да ме накара да забравя всичко и да се смея с цяло гърло на щуротии. Има някакво излъчване... и определение си е объркал професията! С Драго биха били страхотен тандем ;р Не че сега не са.
Последната седмица с Марийка (здрасти Изаура ;р ) открихме алтернатива на ICQ - gmail върши почти същата работа. С нея станахме рекордьорки по писането на мейли на ден;) Не сме се забравили... въпреки многото намеци на наши общи познати, че не е същото, че няма време да се види с никой и т.н. Незнам аз ли съм късметлийка или те очакват от нея тя да е тая дето да ги потърси. В интерес на истината засега имам обещание, че другата седмица ще се видим в София, че даже и ще ме вземат с Деян от автогарата, ама да видим... то на куче като нея вяра не може да се има;)
Последните два дни мрънкахме с Охи. Взели сме да си липсваме взаимно многоооо. Не се беше случвало кракът ми да не стъпи в София за повече от месец и половина. Сега, отивайки там, все едно ще посрещам не само Иво, ами и тоя малкия. Ако не бяаха снимките по бюрото ми - сигурно щях да съм му забравила муцуната до сега, а и не само неговата.
Сега за Иво... От 3-4 дни не съм го чувала. Няма и как - аз предпочитам да не ме буди в 3 сутрин (наше време), тъй като и без това съм безкрайно изтощена от работа. От своя страна аз не мога да му звъня, тъй като удобното време за обаждане на него е между 2:00 и 6:00 нощем, пак наше време. Естествено бих могла да го събудянякой ден, но е сменил за пореден път работата си, бачка по 12-13 часа на ден и предпочитам да го оставя да се наспи. Последно се бяхме отнесли на някакви много сериозни теми. Стигаме до заключението, че мразим държавата си като институция, но страшно много обичаме родината си. Искаме едно и също нещо - всичко друго, само не и повърхностни глупости. Искаме някой. Но нито той казва кой е тоя някой, нито аз. Започвам да си мисля, че все така продължавам да съм "бест френд", а това... не ми изнася. Всъщност знам ли. Бях се шашнала (за кой ли път). Сега учудването ми продължава да расте, като разбирам от странични хора, които дори не са ме виждали, че той "не дава косъм да падне от главата на сис". Интересно. Аз съм с други впечатления... Или е преосмислил всичко, или се е опитвал да се отърве от някой. Получавам мейли, няма да споделям какви, но ще кажа, че ме карат да се усмихвам. От своя страна аз го товаря с грижите си, той пък търпи. Сигурно му действа успокоително да види, че има и други като него. До 23 октомври не остана много време. Но колкото по-малко остава, толкова по-бавно се точи. Изпитвам и някакъв страх - незнам кого ще посрещна - дали оня Иво, когото познавам до болка и който с (почти) нищо не може да ме изненада, или някой "нов" Иво, който ще е непознат за мен. И двата случая ще си имат плюсове, но като че ли ми се иска да видя и докосна човека, който познавам.

"Гепи!" (ама не филма с това заглавие)

В речника под тази думичка има изредени няколко значения:

1. грабвам, сграбчвам, открадвам

2. отскубвам, изтръгвам, отнасям

3. откъс, парче

4. кратък период/врeме

5. отвличане

Искам да сграбча някой (определен!), да го отскубна от Лудия Град, да му покажа едно малко парче от скалите до Габрово и за кратък период от време да го заведа до там. Ако ще и това да е равно на отвличане.

Party, PArty, PARty, PARTy, PARTY;)

Е на такова парти, на каквото бях снощи (всъщност то продължи до 6:00 ч тази сутрин;) ) не съм била скоро! Бях на Бузлуджа - за втори пореден weekend: първия път по повод банкет на фирмата, а сега... сега по случай рожденния ден на откачалника с най-веселото излъчване, с най-заразителната усмивка и с руси буклички (здрасти Зу ;р ).
ЖЕСТОКО! Просто нямам думи. Последиците от купона са мускулни трески по краката, ръцете , дупето (?!?!? това е необяснимо и за мен!)- от танци-манци и подскачане, корема и скулите на лицето - от смях.
Имам си и "трофеи" от това party - някаква ГОЛЯМА деруга по дясната ми ръка, която нямам спомен от къде точно се е появила + една много малка частичка от мозайката на "чинията" на Бузлуджа...
Евала на всички присъстващи;) Не бях пила изобщо, но изтрещяването беше пълно;) Просто това русото същество умее да събира хора около себе си и да им предва настроението си.
Зу, от сега си ангажирам покана и за догодина... Всъщност... Ае пак на хижа другия месец? ;р
Щеше да напиша много неща, ама просто не мога да коментирам, все още превес над умората ми има еуфорията от миналото събитие. И все пак... пак да кажа: ЖЕСТОКО ПАРТИ, рЪзбиЙш ли уе, копеуе! ;)
Сега се сетих за нещо, което Иво ми сподели при един от последните ни разговори, беше нещо от сорта на "Искам да видя много хора, познати и непознати, събрани на едно място, без да капризничат, просто да се кефят на момента, че са заедно и да си правят партито...ама е трудно". Сега, преди малко набрах телефона му в USA, събудих го и му казах "Копеле, да знаеш, че това е осъществимо. Видях го! Участвах..."...