Преди близо две години написах нещо... Бях го публикувала във форума на ShakeIt IRC.
Това е първия и последен опит за "творение" в стихотворна форма. Мотах се пак из разни файлове, предназначавани някога за Иво и се натъкнах на това по-долу... И си мисля, че в момента нещата изобщо не са променени - всичко си е както преди - оплетено до безобразие, недоизказано, тлеещо (дали ще стане огън някога пак...или скоро ще е само пепел...) и... болящо. Мамка му как боли! И колкото и да се заравям с работа, за да мисля... Колкото и да се опитвам да ангажирам вниманието си със Стифлър или старли - куче и котка, някак не успявам... И как по-дяволите да успея, след като Стифлър е кръстен именно на него..от него.
Мислех си
Че бавно се превръщаме в различни същества
Заради болката която си причиняваме
На себе си
На другите
Заради малкото останали илюзии
И заради малкото останала невинност
Бавно се превръщаме в сенки на онова,което сме били
С времето
Събитията
Тищината
Самотата
Нощите,будни,в тъмното
Съвестта
И болката
Заради себе си
Заради себе си ни боли
Заради шибания ни егоизъм,който едва прикриваме зад думите
И рядко зад действията
И се нараняваме
Малки,дребни,едва доловими рани
Една
Върху друга
Зарастващи
И после пак
И пак
И пак
Променяйки се
Когато не станем различни
Сенки
На това
Което сме били
Когато се обърнеш
Какво виждаш?
Копнежа...
Снощи пак сънувах
Надупчени ръце
И бившето си гадже
В ръцете на бившото му гадже
И се събудих от ревността си
От болката
От това,че не съм
Аз
Единствената
Какво е за теб щастието?
Не ми отговаряй
Не ме интересува
Не искам да го чувам
Не искам
Не
Искам.
Искам те...до болка те искам,мамка ти!
(22.VIII.2003)
Сигурно и след 10 години да попадна пак на това - пак ще ми затрепери нещо под лъжичката... Възможно ли е да обичаш на инат? Възможно ли е обичта да е развнозначна на мазохизъм... Възможно ли е двамата да признаваме, че си знаем и кътните зъби, и в същото време и аз и той старателно да заобикаляме евентуалната възможност да сме заедно пак...
Life SuxZ HarD