Краят/Начало

Ето това ми се прииска днес:

If only I could set a sail
How pleasant, oh dear God, how pleasant
To journey on the blue sea
To cast off from shore Aimless as thought.
I would set sail to the wind
And wander from sea to sea
To find myself one morning
In some deserted bay.
In a harbor large and clean
A harbor in coral isles
Where in the wake of clouds
A golden summer trails...

Понякога... ми се иска да мога да изляза и да потичам, като Форест Гъмп...приисква да мога да престана да търся онова, което никога няма да намеря...и... да се превърна в самото тичане.
Най-после събрах смелост и го направих. Точно днес, на празника на влюбените и опиянените аз приключих с Гого. сигурно съм жестока... Но пък ако бях продължила да се блъскам в собствените си стени с кънтящото в главата ми "Сис, това не е Той. Така лъжеш и него...и себе си" докъде ли щях да стигна... Какво да направя като не мога да си наложа да забравя Х, за да мога да бъда пълноценно с У... Дали наистина не съм станала прекалено безчувствено същество, мрън...
Мисля си за спомени разни. Не, не за спомените ми с Гого... Спомени от преди Гого... Пазя ли ги или ги преодолявам? Има ли усещания и нещо ценно в тях? Привидна ли е стойността им и лъжовни ли са топлите чувства, които навяват?...

Cпoмням cи бъдещетo, кoгатo бях малка.
Kатo пoраcнах, cи загубих бъдещетo, нo cи намерих cпoмените.
Разликата?
Размазана.

Самонавивам се, че живота е като едно счупено на много малки парченца огледало. Ако ги подредя в правилния ред, виждам отражението на един красив свят, изпълнен с топлота щастие и любов. Ако ги оставя разхвърляни или объркам подредбата - всичко изглежда грозно, ръбато и студено.. Колкото и уморена да съм, не спирам да чакам и не спирам да търся.. Рано или късно ще успея да го подредя по правилния за мен начин. И ще разбера, че всяка изгубена в чакане секунда си е заслужавала.. Всичко зависи само от мен. Самонавивам се...
Просто няма да си давам време. Да страдам(?!?!). Животът върви! И ще ме повлече повече от успешно. Сериозна съм.

Няма цвят в нищо и никого. И какво? Нали аз си имам цвят? Може би така трябва да бъде. И какво?! Ще ми мине, исках да кажа.
.....