My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

24 ноември 2006

Anyway...

Изрязани субтитри от филм... :

00:51:15,705 --> 00:51:17,900
Ако не ти харесва настоящото ти
положение, просто го промени.

00:51:17,974 --> 00:51:19,839
Ако не можеш да го
промениш - напусни.

00:51:19,910 --> 00:51:22,344
Шибаният живот си е твой, човече.

****
Hate me…it’s ok

Незнам защо ама напоследък и от малкото останали приятели получавам доволно количество хейт. Хейта си е на ниво, то се усеща. Направила съм грешка... ама и грешно съм била разбрана. Жалко, че в това беше замесен и някой, който... уф, whatever...
Знам само, че не искам на никой да преча…

****
Губя човек, с който дори не осъзнавах колко близка съм станала. Сега знам, че... е важен. За жалост знам и че е неминуемо онова... губене. Да - ще се чуваме, да - ще се виждаме, да - ще имаме някакъв контакт... и все пак нещата няма да са същите, неминуемо е отдалечаването. А толкова много съм свикнала в ежедневието си с него...
В този момент се сещам за молитвата срещу страх от "Децата на Дюн" (филма) - "пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има". Нещо такова.

17 ноември 2006

До Русе и обратно...

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам :( Намерих една много малка "дупка" време в сряда сутрин и ето резултата:






Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради... с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града...)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време :( За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там... но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора... И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече... и да продължи да дава всичко от себе си... и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика "шефче" :)
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща...

Стискайте палци... пак!
Simon sayed... Go, go go! :)

05 ноември 2006

Some news

Няколко неща:
1. Почнах шофьорските курсове :) Години наред си намирам една или друга причина да отхвърля напъните на разни хора, безуспешно опитващи се да ме убедят да ги изкарам. Ако не бяха Стан и Деч сигурно никога нямаше да се престраша да се захвана с това. Ама ето че миналата седмица отидох и се записах. И добре, че най-после го направих. Учудващо спокойна се чувствам вътре в колата, зад волана, противно на паниката, която ме обзема когато съм пешеходец и видя движеща се кола на близо 2 метра от мен. Минах 6 часа, сега премятам листовки и ужким уча... От втория час инструктора ме пусна да карам в града - "лудница"... Да видим до къде ще я докарам. Засега съм ентусиазирана и ходя на кормуване с голям мерак, да видим теорията как ще я минавам. Учебната ми кола е голяяяяям и лъскав роувър :)

2. Имам работа за половин китайски народ. Пак :) Тя работата край няма де! Наумила съм си да увелича екипа в офиса тук и твърдо съм решила до края на ноември да имам общо 20-22 човека, с които да работя. За сравнение - към момента имам 16 човека. Още 5-6 няма да ми дойдат зле. Проблема е, че отсяването е адски трудно, да не говорим, че и кандидатите не са кой знае колко много. Да видим! Имам си цел за ноември де - нови хора. Спокойна съм, знам че ще се справя, знам и че имам стабилни хора до себе си, знам и че Стоян ще удари едно рамо и ще ми помогне в подбора - никога не греши в преценката си тоя човек, ей!

3. Случи ми се кофти случка миналата седмица. Малко не разбрах какво е станало, ама... все пак се замислих за здравето си и смятам в най-скоро време да намеря време да се завлека на лекар и да видя какво става... Явно е крайно време да спра да разчитам на енергийни напитки и кафета... Щото случката се повтори. По щастливи стечения на обстоятелствата и двата пъти не бях съвсем сама и изкарах акъла на един и същи човек. мрЪн, дължа почерпки.

4. Един познат, след 10 месеца отсъствие, най-после се завърна от Дубай. Едва ли е окончателно. Бях изненадана да чуя познатия глас по телефона с веселото подвикване "Къде си беее, шамандуркеее". Променен е и той - твърде сериозен, твърде...възмъжал, твърде... разхубавил се :) Хехе! Разгледах една камара снимки - не ми харесва този свят. Всичко е... голямо, лъскаво и някак изкуствено. Пясъци... море... Ама не са като нашите. Абе незнам, може и аз да съм бъгната, но там не бих желала да стъпвам! Имам си един малък кристален макет на един от символите на Дубай - ей този бял голям хотел на снимката.

5. Вчера излезнах "за малко" към 11.30 по обед... и се прибрах в 3.00 тази сутрин. Не искам да си помислям кога щях да се прибера, ако бях излязла "за много" :) Повода беше едно парти, на което беше и Дидо (този, който си дойде от Дубай). И както обикновенно - пак забърках една каша... ама ще се оправя. За кой ли път се самонавивам да спра да правя необмислени глупости, мдааам!

***
Новия албум на Faithless ме очарова, както и очаквах. 10х Froz :) Зарадва ме много със sms-а. Още повече ме зарадва мисълта, че има някой, който като чуе тази група и се сеща за моята скромна особа :) Албума като цяло е някак различен от предходните, но в никакъв случай не е слаб!
Maxi Jazz r0x! Sista` Bliss too!

***
От около 2 седмици цикля на Guano Apes - не всичко, само 4-5 песни: Open your eyes, You can`t stop me, Big in Japan, Rain, Don`t you turn your back on me... Знам, знам че са все стари песни :) То не пречи да си цикля на тях. Имам някакво вътрешно неспокойство, не знам с какво е свързано, но като ги слушам тия песни и някак... разпускам. Луда история!

Hide your face forever
dream and search forever

Have you ever been for sale ?
when your isms get smart
oh so selfish and mindless
with that comment in your eye

Do you think that you are hard ?
really harder than the other
man you're acting cold
if you are not in charge

Don't split your mentality
without thinking twice
your voice has got no reason
now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mind
proud like a god don't pretend to be blind
trapped in yourself, break out instead
beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricks
if I ever need them
would you go into that room
if I call 'em

Do you think that you are better
really better than the rest
realize there's a problem
I know that you can give your best

Have you ever had a dream?
or is life just a trip?
a trip without chances
a chance to grow up quick

Open your eyes, open your mind ...

Hide your face forever
dream and search forever
night and night you feel nothing
there's no way outside of my land

Open your eyes, open your mind ...



И... таковата... май малко по малко желанието ми да се пренасям към София се изпарява. Имам отговор защо е така. Стъпих здраво на земята и ... прогледнах. Всъщност това си е тема за цял отделен пост.

Все по-малко вярвам на хората :( Което като цяло е тъжно... Все по-често си задавам въпроса "Защо?" и не намирам отговора му... Еми майната му!

Започнах да се оглеждам и да виждам и други, нови хора. И те ме виждат.
На това бягство от "преди" ли му се вика?
Уф... някой път ще попиша по-разбираемо за тия последните щуротии, дето са взели да препускат през главицата ми.