До Русе и обратно...

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам :( Намерих една много малка "дупка" време в сряда сутрин и ето резултата:






Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради... с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града...)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време :( За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там... но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора... И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече... и да продължи да дава всичко от себе си... и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика "шефче" :)
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща...

Стискайте палци... пак!
Simon sayed... Go, go go! :)

;)

Стиснахте ли палците?
МрЪн... ама толкова да ме е шубеее... и така да ме е страх от провал, чеее...
Бляк, предстартова треска ме мъчи... също като в доброто старо време ;)

Сряда не се сяда!

I know it seem hard sometimes but
Remember one thing
Through every dark night, there's a bright day after that
So no matter how hard it get, stick your chest out
Keep your head up, and handle it

Me against the world

Слушкам си 2 Pac (ужким трябва да ме накара да мисля позитивно с тия горните редове), очите ми се затварят, ама трябва да ги свърша тия проклети отчети и списъци. До утре.
Спи ми се, зверски. Вече трета седмица не успявам да спя повече от 3 - 4 часа за денонощие и съм на предела на силите си. Да бе... така си приказвам само - всяка вечер си казвам "не мога повече!" и всяка сутрин ставам с мисълта "мога, и още как!".
От началото на седмицата съм се заровила из бумаги, папки, купища справки, засичам, отмятам, дописвам, описвам... и в крайна сметка тази вечер, когато Стоян буквално на буксир ме изрита от офиса към 22.30 и ме завлече все така на буксир на биричка... си дадох сметка, че реално 3 дни не върша нищо! Ни-щи-чко! Чупя си нервите, дразня се от разни пропуски, скубя си косата над разни оплескани статистики, чудя се как да съм на 3 места едновременно... и в крайна сметка резултата е нула! Ей така, докато се наливах с бирата стигнах до тоя извод. 3 дни на вятъра. 3 дни лудница. 3 дни абсолютна неорганизираност! 3 дни, в които на моменти трябваше да съм на 3 места едновременно (мрЪн!). И всичко е заради срокове, рамки в които трябва да се вместя... Успях де - вмествам се, останаха ми някакви довършителни щрихи за утре... Ама за сметка на тия камари със справки, които ми минаха през тиквата, сега са се замазали разни други дреболии... Приоритети... да видим дали съм ги преценила правилно... или съм на път да се сгромолясам с гръм и трясък (за кой ли път).
А утре вечер ще си имам гости от София. И ще има очна ставка. И ме тресе една треска... Ей, много мразя неизвестности! Луда ставам, когато незнам какво да очаквам. Принципно съм черногледо говедо - винаги очаквам най-лошото. И сега така...

****
В петък си хващам раницата и заминавам! Нейде си!

****
Чувствам се като... като... ъъъ... бушон! Всеки момент ще ми изгори жичката.
Да знаете случайно кой би бил най-добрия електричар за моята особа? Тоя дето да смени старата жичка с нова и ... бушона да стане действащ пак?

Изкукуригване

Пак ми е едно такова... никакво.
Странно чувство за непълноценност ме е обзело - имам чувството, че всичко, с което се захвана става... ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин!
И нямам време. За нищо... буквално... Абе не знам какво струвам и какво правя, ама в един момент се оказва, че съм изяла цялото си време, до последната секунда.
Едно такова неорганизирано ми е... Пълен хаос! Чудя се как все още успявам да се намеря в този хаос.
И забравям, леле как само забравям! Важни неща. Започнах и бележки да си пиша - целия ми монитор е в жълти стикчета... и пак забравям! Губя се из стикчетата, бррррр.

****
Уикенда си бях на село. И там никаква не я свърших. Нито почивката беше почивка, нито пък работата ми - работа. Поне баба ми остана доволна - не ме беше виждала близо 2 месеца и сега беше на върха на щастието.

****
И жегите ме морят, МРЪН! В Стара Загора е някакъв ад - нощем температурите не се различават от дневните...

****
Чухме се с "американеца" (не смея да споменавам името му). Стандартното... нищо ново под слънцето. Остава му месец и нещо до полета за насам... Уф... и тук ме налягат едни мисли и едни емоции - ум да му зайде на човек!

****
Лудницата е пълна - тази седмица сама ще администрирам офиса тук. От сега ми пламти тиквата, да не говорим, че седмицата започна със станалото системно лазене по нервите от страна на... на една персона тук! Как по дяволите мога да приуча някого на толерантност?
И как да успея да си подредя всичко в главата - претрупана съм с информация, а нещо зациклям при смилането и...
... а току що ми дойде едно искане за доклад на всички проблемни... Мейла започва с "Добро утро, Сис..."
Кое му е доброто?!?

****
23:48 - и понеже заговорих за изкукуригване - поредния нов "темплейт"... да видим колко ще го държа, преди да го сменя със следващия ;)
(взех го от тук, промени почти няма, а пилетата в заглавката на постингите е поздрав за кипариса)

Бургас ;)

Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък... Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас ;) Не за да ида на плаж - НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет... и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се започва от 0, как от нищото трябва да изплува нещо.
Имаше много тичане, имаше и чупене на нерви, но преди всичко беше много интересно - в такива моменти човек наистина усеща, че е на гребена на вълната ;) Сега даже пак ми се иска да съм там или някъде другаде - просто за да сменя обстановката ;)
Когато заминавах натам ме беше малко страх - как така ще зарежа моя си офис тук?!? И какво толкова мога да помогна пък аз? Кога съм се занимавала с откриване на каквото и да било? Истината е, че моите хора тук се справиха повече от добре (за което похвалите не са само от мен!). Сега поне ако се наложи пак да отивам някъде - няма да мисля какво оставям тук и дали няма да настъпи хаос ;) В Бургас пък Цвет беше свършил основната работа ;) За мен беше останала по-лесната част от нещата.
Имаме си и похвала ;) Имах и подмятане, че с хората, които съм "моделирала" тук - изобщо няма да има проблем да замина и за по-дълго нанякъде - офиса тук бил "железен".
Мдаааам ;)
Всъщност нещата за разказване от изминалите дни са много. Просто емоцийките ми идват в повечко и ми е трудно да ги разкажа. Тия няколко дни бяха една добра школа за мен.

***
Ако някой изнамери нещо на Gnarls Barkley, различно от Crazy - ще му бъда благодарна ако го сподели с мен ;)

***
Радо, в последния си коментар тук нали спомена за откраднатите ми вечери ... пясък и море? Е... такава открадната вечер май беше само July morning. Към момента друго подобно събитие не е имало. Като сега в Бургас - отидох, а дори не си потопих палеца на крака в морето... като да идеш до Рим и да не видиш папата ;)

Бла-бла

Загубих се и аз известно време. Случиха се разни неща. Както и да е, важното е, че се "намерих" пак. То какъв ли избор имам...
Странни птици сме хората.
Винаги казваме "Не мога повече!" и съответно винаги се оказва, че можем... и още как!

Иначе покрай мен нищо ново няма. Бачкам си като невидяла и го правя с кеф. Скоро ще започнат и отпуските и тогава вече ще се вкарам в див филм...
Миналата седмица на два пъти си изпуснах нервите в офиса, което е недопустимо... Ама и аз съм човек, и моята чаша прелива. Гадно ми е, че ще трябва да стигна до крайна мярка, да налагам ограничения, да се вмествам точка по точка в писани правила - изобщо все неща, които не са особено по вкуса ми. Имам си едно "чудо", което следи и сякаш чака всяка моя издънка, отделно дето нон стоп ме провокира. Та... на два пъти изпускам парата по не особено приятен начин ;( Знам какво да направя, за да я накарам тази особа да си седне на дупето, но просто не ми се иска да се стига до там, защото ще последва мърморене и ще се вдигне врява до небето. Както и да е, ще го умувам тепърва ;)
Напоследък не се прибирам от 9-10 вечер, да не говорим, че се случва да си остана и в офиса до сутринта. Установявам, че нощем съм по-работоспособна - вероятно заради тишината и липсата на хора около мен (най-вече на оня дразнител, който успява да ме извади от кожа само като усетя, че се появява). Няма коли, които да бучат от улицата, няма хора, кафенето с ужасната музика е затворено, стационарния телефон "спи", двата мобилни и те си кротуват - приказкааа! Абсолютна тишина. Другия плюс е, че като реша да си надуя музиката няма кой да мрънкалясва, мога да си пея и да си танцувам коооолкото си искам без да рискувам да лазя по нечии нерви.
Отметнах доста неща. Ама с всеки изминал ден "нещата за вършене" стават все повече и повече, нарастват някак лавинообразно - тъкмо успея да приключа с едно и хоооп - излиза следващото. Като на въртележка. За момента не се оплаквам де - имам нужда точно от това!

Миналата седмица имах някакъв странен срив - бях се поотпуснала един ден, но си имах катализатор, който да спомогне сриването ми. Не спирам да се учудвам на способността на един-единствен човек да ме манипулира както си иска. И се нервирам на себе си, че допускам това. Понякога го мразя много, ама наистина много, понякога го псувам като каруцар, понякога крещя по него в пристъп на ярост, понякога си мисля, че ако е някъде наоколо - ще му счупя главата в някоя стена... и в същите тия моменти на небивала ярост аз си знам, че нищо от това, което ми минава през ума не бих могла да направя. Бляяя... не мога да понасям и себе си заради тази слабост. Все едно съм пластелин...
Както и да е - бях се сринала. След това ме накараха да се повдигна. Признавам си, че още съм учудена. Един и същ човек ми прави подсечка и след това ми помага да се изправя. Странно. Още по-странното е, че на този тип продължавам да имам доверие и продължавам да смятам, че от него ще излезе нещо, защото знам, че има огромен потенциал - трябва само да го впрегне в нещо градивно. А най-странното е, че същия тоя тип изключително рядко осъзнава, че е преминал някоя граница, че е прекалил в думите си... да не говорим, че думичките "извинявай" или "аз съм виновен" изобщо не съществуват в речника му - той никога не е виновен за нищо!
Още се чудя дали тогава не си беше падал на главата и не беше разместил нещо из нея...

Видях се и с Миша - безсилна съм. Успях да я разсмея с разни простотии и смешки, в които главни действащи лица сме аз, брат й и малкия ... Ееех, а бяха времена ;( Понякога седя и си зяпам снимки от преди години и се чудя това наистина ли сме били ние. Струва ми се толкова отдавна времето, в което и тримата правехме каквото си искаме и... бяхме заедно. Ама наистина заедно.

Миналото продължава да ме преследва. Как да изградя някакво бъдеще, ако моето настояще са спомени от миналото...

Почнах да обяснявам, че си бачкам здраво... а и какво му остава на човек, който ако не отвлича ума си с нещо друго - трябва да пукне. Все по-често ми се случва да казвам на познати "Моля те, застреляй ме и ще ми направиш невероятно голяма услуга!".
Има моменти, в които просто не издържам на ритъма - сякаш съм засмукана в торнадо и нямам никакъв шанс да сменя посоката му.

Виждам някакви "светлини в тунела" - с нетърпение очаквам посрещането на фръцлата, след това и Джулай морнинг. Май това ще са събитията, които ще трябва да ме измъкнат от дупката за малко, после пак ще си се наместя удобно в нея...

****

А това е най-голямото глухарче, което съм виждала!

Пожелах си нещо... да видим кой може да познае какво?

Week. End.

Луда седмица беше, някак не усетих как ми се изплъзнаха дните.
Ако и тия дни, които ми предстоят занапред са така бързо изтичащи - то нямам нищо против бесния ритъм. Просто не го усетих това време.
Имах две безсънни нощи, но си струваха усилията... Странното е, че въпреки напрежението тия дни - аз се чувствам свежа като репичка.
Добивам все по-голяма увереност, че с този екип от млади хора, пръснат из офисите в България - ще направим чудеса!
А се случиха доста неща.
1. Цвет официално напусна Стара Загора. То това е стара новина де, ама все тайничко се надявах пак да го запратят към нас. Уви. Не предполагах, че чак толкова ще усещам липсата му. Истината е, че ми липсва муцуната му - този човек просто успява да завладява хората. Нямам идея как го постига, но е факт, че всички ходим като ударени самолети и току се подпитваме дали няма да ни дойде поне на гости. Невероятен човек е, наистина. Успява да сплоти и да балансира една камара различни хора, успява да е едновременно и приятел... и шеф, успява да надъхва, знае кога какво трябва да се каже. Ще ми се да съм прихванала поне мъъъъничко от усета за хората и такта му. Направо не е за вярване, че този човек е на моите години. Уникален е.
Следващата седмица заминава за Русе - следващия офис от семейството на EasyCredit. Сигурна съм, че ще разработи нещата за нула време. Имаме някакви идеи за изненади от тук, ама да видим дали ще успеем да ги осъществим - бихме могли да му се тупнем 3-4 човека някоя събота ;)
2. Пирин ни посети. Определено е весело с него. Неизчерпаем извор на точните напътствия, идеален събеседник и наистина невероятен професионалист. Жалко само, че поводите му за идване са лоши. Мисля, че пожънахме някакъв успех след намесата му... Малко гузно ми е, че не успяваме да се справим сами. Усещам го като личен неуспех и ми иде да се пръсна...
3. Равних касите! Което си е героизъм. Направо си е повод за поливане. Наваксахме за пореден път с програмния продукт - сега остава само да си стискаме палци да не се появи някой нов бъг.
4. Правихме дарения за 2 детски градини по повод 1 Юни. Весело беше с децата. Ама и доста уморително, не се шегувам... Организацията на нещо такова също отнема време и... нерви.

****

Оставила съм си работа и за уикенда - имам да обработвам едни анкети, мисля да попрехвърля отново NotaBene на фирмата... Замислям се дали да не взема някакво по-дейно участие във вътрешния ни вестник;)
Предстои ми още една луда седмица. За пръв път сама ще подбирам нови кадри и съм леко стресната. Предполагам, че ще се справя де! Трябва да се справя!

****

Увеличила съм цигарите - това го установих последните дни, при поредната безсънна нощ. Кутия и половина заковах пак. А ги бях намалила до кутия на 2 дни. Карай...
Увеличила съм и Кока-колата. Направо съм си зависима към нея вече... Тъпото е, че тия две неща - цигарите и кока-колата - ми докараха "сърцепляс" последните 2 дни. А може и да е от безсънието. Или пък батериите ми свършват? Дано е последното - искам да се изтощя до такава степен, че като легна и да не стана поне ден. И да не мисля. Да нямам време да мисля за странични неща разни... Пратих графика с отпуските в централния офис - няма да почивам това лято. Ще запълвам дупките на колегите докато ги няма, като същевременно ще се постарая да балансирам между моята работа и новоизлюпилите се допълнителни (временни) задачи... Живот и здраве октомври месец може да се примоля за 2-3 дни отпуск. Ако има защо, разбира се.

Миша е в Стара Загора. Има нужда от внимание... и се старая да го давам. Мисля си, че не съм особено полезна ;(

А Иво си е все така на гза на географията...
Човечеее... кога ще минат 5 месеца...

Sugababes - Too lost in you. И пак се разсополивих, ма*а му! Ето затова не искам да имам почивка и каквото и да било свободно време. Искам да бълбукам в работата си, да си се потапям кротко в задачите и да нямам време да вдигна глава... и да се сдухам пак.

Reloaded

Блаженно съм се размазала във фотьойла си и се опитвам да подредя изминалите събития хронологически. Нещо не ми се отдава... Както и да е.
Мотото за миналата седмицa: Работа, работа и пак работа! Офиса започва да ми става любимо място за обитание, втори дом :) Незнам дали е добре или не е, но усещам как се отдавам на работата си. Търся спасението си в нея... и сякаш го намирам.
Получих и първата си заплата. Коментара ми е просто: "WOW".

А колко уморена се чувствах не е истина - буквално бях смазана. Имах отчайваща нужда да се видя с хората, които ме зареждат. Отделно дето хлапето имаше имен ден и си намерих и повод, по който да се окажа в София на Гергьовден.

***

В петък вече ме обземаше онова приятно чувство за скорошни весели емоции. До последно не ми беше ясно в колко часа ще пътувам. Кипариса предната вечер ме беше зарадвала с възможността евентуално да се видя с част от колегите от софийския офис. Споделих това с Цвет, който пък реши да пътува с мен до София - да се види и той с тези хора, после да си продължи към Враца.

В момента, в който слезнах на софийската автогара - към 21.00 - 21.30 ч. първото което направих беше да вдишам звучно и да кажа гласно "Мммммм, мръсен софийски въздух! Леле, как ми липсваше!" ;) Цвет каза, че съм станала друг човек от момента, в който съм стъпила на софийска земя ;) От там се метнахме на едно такси и запрашихме директно към ресторанта, в който се бяха събрали хората (няма да обяснявам как точно се добрахме до там - това е друга тема). На мен лично ми беше много весело - по-голямата част от хората ми бяха познати, разказваха се разни смешни истории... Вечерта завърши към 1.00, докато мина през банята и докато се наканя да си легна - стана 2.00. Спах до 10.00, което е събитие за сомнамбул като мен!
До обед течеше приготовление по дроб-сърма, около обед се сяха рози и теменужка... Следобед към 4 трябваше да се видя с Иво (който естествено закъсня)... Обиколих "Хеликон" - този който е на 3 нива. Набелязах си поне 5 книги, но когато попитах за "Зеленият път" на Стивън Кинг ми казаха, че в момента е изчерпан. Почнаха да ми обясняват за някаква книжарница на бул. "Сливница", но имайки предвид, че аз не съм от София - можех само да ги гледам умно, да вдигна рамене и да кажа "Ама... нямам идея как да стигна до там и къде е тая книжарница, за която ми говорите". Излезнах провесила нос.
Бутнах си слушалките в ушите и се понесох към "Моста на влюбените" (що за име!) до НДК - мнооого обичам да вися там. Винаги когато имам бита среща с хлапето или Иво - отивам там и си кисна, защото знам, че тия двамата просто няма начин да дойдат навреме. Ако все пак някога това се случи - обещавам да почерпя по тоя повод!
В крайна сметка се занесохме в "Грифис", пихме по малко, бъбрихме си за разни неща - къде приятни, къде не...
После изникна идеята да мина да си взема част от багажа от Кипариса и да се изтърсим у хлапето. По пътя имаше солидно количество простеене... Бяхме оплели много гадно плановете на няколко човека, за което наистина много съжалявам :(

Вечерта (и нощта) завърши у именника - на баница с пепси... Бях тотално изтрещяла... Оставих две малки рани върху нечия ръка :D, ама и той не ми остана длъжен - след толкова стискане и боричкане сега ме болят и двете китки, нещо ми е зор писането в момента...

***

Сега седя и си мисля над част от нещата, за които говорихме в "Грифис" с моето другарче... Задавам си въпроса дали това, че съм се вкопчила и отдала изцяло на работата си означава, че съм самотник, който просто няма върху какво да се съсредоточи и сам замазва очите си с нещо... Чудя се дали е нормално един професионален успех да те топли достатъчно, че да не ти е нужна чужда топлина... Или поне да не искаш да си го признаеш.
По повод и на нещо друго казано-недоизказано - грешно ли е човек да се доверява на 6тото си чувство и да е убеден, че първото впечатление в 95% от случаите се оказва правилно?!? При мен 6тото чувство винаги е било водещо...
Какво е да си победител в дадена игра? 1 гол стига ли или спортната злоба става неуправляема... При мен ако първия отбелязан гол е в моя полза - то той е бил достатъчен, за да загубя интерес към играта... и достатъчен, за да се докажа на себе си и на противника си. Какъв трябва да е ответния удар, когато някой си играе с нечии чувства? Не е ли достатъчно просто да го заявиш в прав текст и да приключиш... или от чисто любопитство и от стремеж за доказване (незнайно пред какво) се търсят и други начини за отбелязване на гол...
И ако някога си се опарил от нещо - нормално ли е след това да подхождаш към всеки с недоверие и да е нужно наистина много време, за да падне преградата и да не се чувстваш като потенциална плячка, като дивеч, който трябва някак си да се опази...
Хваща ме параноя май. Имам чувството че някаква малка част от вътрешните ми устои яко се разклати в "Грифис" ...
Несигурно ми е... И ми изникват още и още въпроси.

Нормално ли е да се опитваш да ковеш желязото в себе си... и в крайна сметка в разговор като онзи с Иво да усетиш колко слаби места си пропуснал в обработката... Осъзнавам, че имам още мнооого работа над себе си.

Осъзнавам и че след две седмици по това време сигурно ще пиша поредния сдухан пост... Признавам си, че наистина много ще ми липсва когато замине за САЩ... хубавото е, че пак ще се върне по-зрял...
И пак ми стана едно такова сълзливо, %$#^%$^$!

***

На мен всъщност ми е супер спокойно в момента... и малко тъжно - признавам си. Не исках да излиза толкова скучен и сив постинг - искаше ми се да предам усещането за "презареждането" ми, ама нещо не се справих май ... акцента падна върху друго...
Както и да е - поредно слабо (пропуснато) място.

А може би Чефо е прав :(

***

P.S. А, да! Как щях да забравя - Fenia намери книжката "Зеления път" в кино Арена. Днес си я взех и съм невероятно доволна! Има да подсмърчам докато я чета. Сега остава да се намери от някъде и "Изкуплението Шоушенк"...

А на кака ми искам да кажа само, че изненадата по телефона беше мнооого приятна!
И... мда, за вечерта на 19 ще трябва да измислим някоя дивотия...

За приспиване - Godsmack - Sick Of Life.mp3
Странно - пак ме е избило на "твърда" музика... От това не излиза нищо добро в повечето случаи.

А ето и двама симпатяги, които снимах на връщане:

:) :(

Луда седмица, предвид, че дори не бяха 5 работни дни, а само 4. Но беше най-добрата за мен откъм работа - 26 одобрени договора! Изпреварихме останалите офиси из страната, направо ги отнесохме... Равносметката към края на втория месец на офиса е 170 активни договора, 10 успешно приключени и (не може без гадости!) 5 "проблемни клиента". Тия последните 5 ме стряскат малко, но мисля, че с 4 от тях ще се преборя - ще ги ям с парцалите... не че една седмица не ги ям вече. Има обаче един който нещо се дърпа и ме плаши... Ако нямахме етичен кодекс - сигурно щях да го ритам и псувам всеки път, в който ми попаднеше пред очите. Whatever...
Уморена съм, ама много. Последните 3 дни се прибирам в дома си след 22-23ч. Да не говорим, че вече буквално "спях в движение" - пренатоварването си казваше думата.
Отпаднало ми е, обаче едно такова приятно - струваха си усилията, струваше си стоенето до никое време в офиса, струваха си всичките доклади и отчети които написах.

Силно се надявам да продължава да е така - нямам време за замисляне, нямам време за моите си грижи, нямам време за излишно товарещи ме разговори.

****

В четвъртък вечер бях намерила време за разговор, който приключи катастрофално. За пореден път бях разбрана погрешно, пак получих своеобразен шамар през лицето. Пак от човек, който прекрасно знаеше, че ще ме заболи и ще се впрегна. На него винаги се впрягам. Не мога да разбера как хора, които твърдят, че ме познават и знаят от какво би ме заболяло и от какво бих се разсмяла - съвсем умишлено ми хвърлят камъни в градината. И то само защото съм дала воля на тревогата си. Повече няма да го правя! А същият този човек неотдавна, в една бирария, очи в очи ми обясняваше как се превръщам в "затворен" човек, който не говори за себе си и не проявявал емоции. Сега като ги проявих какво спечелих? Лайна!
"dgd!" - ето това е нещото, което може да ме изкара от релси.

И после все ще се намери някой, който да ми обяснява, че не трябвало да се крия и не трябвало да се правя на "мъж"... Айде няма нужда.

What`s my plan?!?

От доста време не се беше случвало да си остана в Стара Загора за почивните дни. Започнах да усещам, че силите ми са на привършване още в началото на миналата седмица - нон стоп главоболие, постоянни прозявки (което съвсем не значи, че успявах да спя повече от 5 часа в денонощие), нерви и гадно чувство на несигурност. Сякаш света наоколо беше станал като някакво торнадо, което ме е засмукало и не мога да се откопча. Емоциите също ми дойдоха в повечко. "Неизвестното", с което се сблъсках - също. Видях какво е да се сринеш, видях и какво е лека-полека да започнеш да се надигаш и да добиваш все по-голяма увереност.
Имах някакъв план този уикенд да си ида до Габрово, но още в сряда се отказах от това - реших да си остана тук, да помързелувам - спане, книга, филм, малко сърфиране... Силите ми бяха към края си. Последните 2-3 седмици ми бяха като въртележка - незнам как мина времето, сякаш изтече между пръстите ми. Губех се в този вихър. Нямах почва под краката си. Чувствах се дяволски несигурна - все едно съм на морето и някой насила ме бута във водата, а аз не смея да се потопя над коляното. Защото не мога да плувам... Моето слабо място е точно това - винаги искам да знам каква е (поне) евентуалната последица от дадено действие. Някак си... искам да мога да предвидя нещата, да ги огледам от всички страни, за да няма след това изненади. Когато има изненада реагирам по два начина - ако е неприятна - изпадам в паника и ми е нужно доста време докато се окопитя и започна да мисля как да оправя кашата, или пък ако е приятна - изпадам в еуфория и почвам да се чудя какъв невероятен късмет съм имала. А сега съм в морето, виждам големите риби, виждам и малките, сравнявам се и с едните, и с другите... Мисля, че започвам да преодолявам страха си от дълбокото...

****

Тази седмица на няколко пъти размених следните реплики с различни хора:
Х: - Как си?
Аз: - Незнам. Имам адски много работа, вкопчила съм се в нея, потънала съм в нея дори, и да ти кажа - добре, че е така. Нямам време да се замислям над въпроса, който ми задаваш.

Наистина е така. Добре че е доста напрегнато тия дни - нямам време да се замислям за каквото и да било. Нямам време за ядовете из дома ми. Нямам време да обърна внимание и да се впрегна на постоянните глупости на баща ми. Нямам време да ... Нямам време да се замислям за страха си, нямам време да се уплаша от все по-малко оставащото време до момента на ... липсата. Нямам време да седна и да поговоря с този, с който наистина ми се говори.
Спомням си миналата година как бях, когато наближаваше онзи момент - пак се вкопчих в работата си, пак си намирах куп допълнителни неща за вършене - само и само да нямам време за себе си. Сега пак се тренирам - абсолютно задължително е да съм желязна този път! Ама наистина желязна!
Can I stop this mind-fuck...?

Мислех си кога да отделя време за София. Първоначалния план беше другия уикенд да си ида до Габрово - за Великден задължително съм си там! След това по-следващия уикенд (29-30) да се отмахам до столицата... Втората част от плана отпада - реших да съм там за 6 май. Хлапето има имен ден тогава... По всичко личи, че ще пропусна рожденния му ден (27 април), но поне ще мога да му видя муцуната за другия празник. И не само неговата муцуна ;) После... После на 19-20 май пак ще съм там... После... незнам.
Става ми тъжно.

****

Взех си "Наръчник по привличане на клиенти" на Пол Тим. Малко, но полезно книжле... Определено не си падам по "професионална" литература, но се налага да си обогатявам общата култура. Имам късмета тази книжка да ми е интересна.

****

Paul Van Dyk - Ghostland guide me god - задължително да се чуе! (God is dead, но все пак... добро е парчето).

Почивка

Събота - основното събитие за деня беше рожденния ден на BEER_MAN. Весело изкарахме. Рядко се виждам с тайфата от Казанлък, но винаги събиранията с тях са запомнящи се. Бирата стана на 30! Да ни е жив и здрав! (Наздраве, пак!). Подаръка тази година беше велосипед. Почти си го представям в пълно рибарско снаряжение (миналогодишния подарък), яхнал новото колело и поел пътя към язовир Копринка. Това ще е гледка, която си струва да се види!
Не се мина и без обичайното заливане от смях в компанията на Зу и Драго. На последния дължа почерпка ;р
Изненадата на вечерта беше появата на dzver ;) Аз лично не го бях виждала от поне година и половина, беше ми приятно да побърборим за разни минали и настоящи нещица...

***

В Казанлък имаше изложение на холандски цветя - много красота беше събрана на малко място.









Това са малка част от снимките. Пролетта се отразява невероятно на градчето - всичко е окъпано в зеленина, парковете там май нямат равни... Чисто, приятно, тихо и спокойно. Добро място за разходки по това време на годината.
Очаквам Веско да качи някъде поне част от неговите снимки и ще гледам да метна един линк и към тях.

***

Днес към обед пристигнах в Стара Загора. Минах през офиса с идеята да изчакам момичето, което почиства. Срещата беше определена за 15.00ч. Изчаках я, помолих я да започне от моя офис, за да имам възможността докато почиства останалите офиси аз да свърша поне малка част от работата за понеделник, огледах за пореден път касата, засякох от къде идват едни разлики и се успокоих. Докато се лутах из тетрадки, таблици и програмата, с която работим - получих изненадващ смс за кафе от Марийка и Деян (Здрасти Изаура;). Двамата се разходиха от София до Стара Загора, за да пият кафе с мен... Е, забавих се, ама нямаше как да предвидя, че разстоянието между двата града те го взимат за час и половина. Малко ме почакаха, важното е, че се видяхме :) Че и Заека видях (него пък не го бях виждала сигурно от поне месец и половина, нищо че сме комшии). Страшно се израдвах на Деян, то кога ли не му се радвам на него. Много си го обичам това диване. Ама многоооо. И всеки път като му видя муцуната и ми иде да вия от радост :) Марийка май е по-спокойна. Дано нещата, които я тормозят последната седмица, се разминат безаварийно. Стискам палци... Пък ако се наканят другата седмица наистина да дойдат до Габрово с мен - направо ще си имам и повод за празник!
Чудно е да гледаш двама добре познати ти човека заедно. И да се радваш на самата картинка срещу теб, без да е нужно да говорите много-много дори. Ако не бях сигурна, че ще се фръцнат, ако видят снимката си тук - щях да ги покажа и тях, още сега! Невероятна двойка! На мен направо ми дадоха нов начален тласък за идната седмица.

***

Уикенда беше пълен с приятни срещи и изненади. Въпреки това нещо вътре в мен е свито на топка. Имам чувството, че ще гръмна. Отвратителното ми 6то чувство никога не ме е лъгало, а сега имам гадното усещане, че ме чака някаква невероятна гадост тия дни. Супер изнервено ми е... паля цигара след цигара, мотах се безцелно по улиците до преди малко - не и не, не ми минава. Едва ли не предусещам някакъв апокалипсис. И ме е страх. Дявол да го вземе, не понасям паниката си - винаги е необяснима, но винаги се оказва основателна.
Седмицата се очертава доста тежка, много борба ще има... Куца ми рекламната стратегия, и то много здраво. Хванала съм се да издирвам учебници по маркетинг и реклама. Замислям се и до колко ефективна би била рекламата в Интернет... Кои и какви са хората, които ползват глобалната мрежа ежедневно... Какво ново може да се измисли за популяризирането на някакъв продукт, освен стандартните рекламни карета по вестниците, брошури, които се подават от ръка на ръка или пък се пускат по пощенски кутии, плакати по улиците... билбордове/трансперанти... Радиорекламата май е неефективна в нашия регион, за телевизионната да не говорим...
В това отношение все едно съм в амок - никакви нови идеи не ми идват на ума, поне засега. А трябва да размърдам мозъка си за нещо ново и интересно, което да привлече вниманието на хората...

***

Липсва ми контакта с ... с разни хора. Whatever... Едно такова нацупено ми е. Или бързат нанякъде, или никакви ги няма, или ако ги има - мълчат.
Липсва ми и Casper... Той е трениран на всичките ми състояния и в общи линии винаги успява да ми каже нещо адекватно на ситуацията и да пресече притесненията ми... а аз дори не намерих време да го видя миналата седмица, докато бях в София :( Дяволски ми липсва...

***

А ето и една нова звезда на блогерския небосклон - Fenia. Доколкото я познавам - смея да предвидя, че този блог ще бъде много интересно четиво занапред. Разбира се, ако не се откаже от него. {}

Back.

Завърнах се и вече ми е мъчно за София. Не толкова за самия град, колкото за хората, които оставих там. Беше шеметна седмица! Във вторник вечер разбрах, че в сряда ще пътувам за там, в сряда веднага след пристигането ми започна и въвеждането в естеството на новата работа. Останах зашеметена от атмосферата, която цареше в централата на фирмата. Огромни офиси, невероятно добра техника, многоброен екип от млади хора. Беше забавно, динамично и изцяло ново за мен. Определено имаше какво да видя и да науча. Имах и база за сравнение - направо не мога да повярвам, че нещата са толкова различни от всичко, с което съм се сблъсквала до сега. Сутрин чинно се явявах на работа в 8.30, принципно работното време приключваше в 17.30, но не си тръгвах от там преди 18.00 - 18.20. Не усещах как минава времето - някак неусетно и на един дъх, в офисите постоянно имаше разни хора, постоянно нещо се случваше, постоянно имаше какво да попивам. За тези 3-4 дни нито за момент не изпитах досада, от това, което върша, нито пък се почувствах като "под лупа". Хората бяха невероятно отзивчиви и търпеливи... а и аз съм си схватлив злобен гном (минутка за реклама). Притесняваше ме малко софтуеъра, който все още е в процес на създаване (в смисъл има разработена и въведена нова програма, която сега се тества от служителите и съответно се отстраняват разни бъгове), но смятам, че ще се преборя, ще ми е нужно малко повече чоплене... Като заключение по този въпрос мога да кажа само, че в София наистина се бачка здраво. Ама много здраво!
Подписах и договор. Два даже - един граждански и един трудов...

Изобщо... още не мога да повярвам, че се случва нещо толкова добро. Напоследък хубавите неща са много, а аз не съм свикнала така. Сега едва ли не във всеки един момент очаквам нещо да се сгромоляса... Много хубаво не е на хубаво (дано тоя път да греша, макар рядко да се случва). Изпитвам някакво необяснимо неспокойство, гонят ме нерви някакви...
А утре е първия ми работен ден като регионален управител в тукашния офис. Не е истина какъв страх ме гони. Не знам ще се справя ли, не знам ще ме приеме ли екипа, не знам ще има ли проблем или всичко ще мине по вода... Цялата тази неизвестност ме плаши МНОГО. Хем си вярвам, хем се разтрепервам. Хем си повтарям, че не съм темерут и по принцип лесно завързвам разговор и приобщавам хората, хем си давам сметка, че не винаги мога да бъда открита. Бога ми, та аз напоследък и с тримата ми най-близки приятели не съм открита... Май ме хвана шубето. Знам, че в първите дни никой няма да очаква от мен да съм перфектна, но навиците са голямо нещо - до сега каквото съм правела, съм го правела добре. Нужен ми е кураж. (10x, Fenia!!!)
Отделно дето ако искам един ден да бъда изтеглена в София (при това в не чак толкова далечно бъдеще) - то трябва да бъда наистина безгрешна.

***

Извън "работната сфера" също се случиха интересни неща. Пихме биричка с Радо и ми беше много приятно да се запозная с толкова интелигентен и градивен млад човек. Скоро не ми се беше случвало да попадам на такъв, беше ми писнало от хора на тази възраст, които или нямат никакви планове за бъдещето си, или ако имат - не правят нищо по въпроса за реализирането им. В никакъв случай не скучах, нито пък го имаше момента на глупавото мълчание и чудене какво да си кажа с човек, чиито очи виждам за първи път. Смело мога да кажа, че този човек е от моята кръвна група :) И със сигурност при удобен случай пак ще ударим по едно малко/голямо заедно. Стискам му палци да успее да реализира всички неща, които му се въртят в главата и за които говорихме. Евала на хора, които знаят какво искат и правят нещо градивно със себе си.

***

Нещото което ме застреля беше, че Иво чете това тук. Не че има лошо, не че някога бих се обърнала срещу него... Просто ми е странно. Имаше само двама човека, които не исках да попадат на блога ми и той беше сред тях. Конкретни причини не мога да изредя... може би гордост - в смисъл не исках той да е наясно със слабостите ми, не исках да го занимавам с проблемите си, не исках да търся каквато и да било опора в него (макар дефакто да го правя всеки път, когато съм в София и се виждаме). Щеше ми се в неговите очи да си остана човек, който е стъпил на земята и знае какво прави. Щеше ми се по-скоро аз да съм опората и силната... От друга страна няма лошо човек, на който безкрайно много държа, да знае какво се случва с мен. Естествено, ако желае да знае. От около 2 години се опитвам да се оправям сама със страховете си... Не че успявам, но все пак... Абе основното е, че не исках да знае за параноята ми по неговото заминаване. НО! Ще оживея :) Може и да е за добро. Един приятел ми беше казал, че от мен би излязал добър писател. Ако има някой, на който му е интересно да чете злободневните ми простотии и ония другите, по-дълбоките неща, които чат-пат изкарвам наяве - това може само да ме радва. Всеки иска да бъде забелязан. И интересен.
Абе... всичко опира до глупавата ми (на моменти) гордост. И до това, че не искам да занимавам близките ми хора с проблеми и страхове.

***

Вчера ходихме в зоопарка. Пак имаше момент на побесняване от моя страна... После ми мина, нормално. Имам си точно 4 прекрасни манипулатори. Е вчера двама от тях бяха на линия, нямаше как да ме държи дълго. Макар на моменти пак да ме хваща яд...
Днес, докато пътувах насам си пуснах Faithless - Insomnia:

I only smoke weed when I need to,
And I need to get some rest, yo, where's the cess.
I confess, I burnt a hole in the mattress,
Yes, yes, it was me

Толкова като коментар... Може пък наистина да е необходимост понякога, знам ли... Мина времето, когато ги правех тия неща. Но и на мен не ми е чуждо.

Освен това вечерта зяпах два филма в Арена - "Когато порастна ще стана кенгуру" и "Ледена епоха 2". Първия го знаех, но нямам нищо против да го гледам поне още 4-5 пъти ;) А вторият, противно на всички останали втори части (на който и да е филм), беше просто култов! С много смешки... Всъщност ако не бяха смешките от втория филм - сигурно щеше да ме избие на рев по едно време, като се сетих, че престоя ми в София е към края си...

***

Малко (аматьорски) снимки:

Витоша... и облаци. Това се виждаше от офиса в Силвър център, в Люлин.









Смотано задръстване, заради което си седях нервно в една маршрутка п
о Цариградско ... Около час пътувах от Орлов мост до Дружба 2. Бля!!!!! Бензина не е достатъчно скъп! И колите са много! И... грррррр! Не искам да се сещам.







Леопардчо спи :)

... и този спи...











през стъклото така става... ама много ми хареса зеленото:)










Има още една камара снимки от зоопарка... Има и две-три култoви снимки на двамата ми братя с едни захарни памуци, ама... ще ги спестя и ще си ги зяпам егоистично само аз!

P.S. zlatkata, а на теб тоя път наистина съм ти МНОГО сърдита. Спирам с каквито и да било опити вече... аман :(