Everything happends for a reason!
Повтарям си го това нещо от сутринта, всъщност от снощи.
Стана ми нещо като навик да действам първосигнално. Не че съжалявам - поне за момента няма някаква фатална последица (дано и занапред е така). "Малките принципи" Какво беше това? "Граници на разумното", "Угризения на съвестта" - и това не си го спомням...
Спуснах се по течението - прави каквото те радва, пък да става каквото ще. Чак не мога да се позная.
Няма да си кривя душата - има останало нещо от "преди" - без това "преди" някои неща нямаше да се случват. Но само толкова. Няма вътрешно разкъсване, няма грам съжаляване за извършено действие, няма я думата "бъдеще" - не мисля в бъдеще време, защото в момента, в който начертая какъвто и да било план - той просто пропада. Има "сега".
Днес се сетих за нещо, което една жена ми беше казала преди време - "Никога не знаеш в кой момент миналото ще те връхлети с нова сила и с нови емоции". Силно си стискам палци това да не ми се случва, не скоро поне - знам, че няма да го понеса, знам и че нищо добро не ме очаква от това... минало.
Дали при мен се е разиграла пълна промяна откъм разум, или пък отсреща ми действат като наркотик - и това не знам, засега. Не си давам сметка за много неща - има време за равносметки. Вярвам обаче в себе си. Никога не съм се усещала по-здраво стъпила на земята и по-силна.

Дадох си обаче и друга сметка - в положителен аспект - човек, на който мислех, че не мога да разчитам "по всяко време" ме изненада приятно. Точно той отдели време след полунощ да се помотае заедно с мен по софийските улици, да ме изслуша, да ми каже 2-3 думи, след това да ми избие нервите и напрежението и поне за няколко часа да спра да се чувствам като робот, а като жив човек с нормални потребности. Да се сетя какво беше това "спане", нещо повече - да умирам за сън , дори в момента (тези, които ме познават знаят какъв инсомниак съм). Да усетя умора и да не мога да седя на краката си, но не онази гадна умора от работа и претоварване, а другата, приятната, от хубавите неща. Нямах нужда от повече - това ми беше достатъчно, за да се върна пак в редиците на силните.

Everything happends for a reason, if only to make us stronger.
Всъщност осъзнавам, че имам "много", просто не съм оценявала нещата.
Освен това... хубаво е стар познат, който си мислиш, че познаваш до мозъка на костите му да те изненада.
10х

Faithless - Bombs.mp3

Драскам си тук... премятам хиляда файла... оправям едни предварителни планове. Тази песен си се върти от около 30 минути и едва сега, така както си бачкам, се заслушах в текста...
There it is, чувствайте се почерпени.

We think we are heroes
We think we are kings
We plan all kinds of fabulous things
Oh look how great we have become

Key in the door
The moment I've longed for
Before my bag hit the floor
My adorable children rush up
Screaming for a kiss and a story
They've a gift to this world
My only claim to glory
I never knew sweeter days
Blows my mind like munitions
I'm amazed

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

We're just children, we're just dust
We are small, we are lost
And we're nothing
Nothing at all

One bomb
Whole block gone
Cant find my children
And dust covers the sun
Everywhere is noise, panic
And confusion
But to some another fun day in Babylon
I'm going to bury my wife
And dig up my gun
My life is done
So now I'm going to kill someone...

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

*********
I Can't Get No Sleep... И после как да не твърдя, че Faithless са най-добрите!
Ще ми се вече да им имам новия албум.

Малките промени/победи

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко ;) Сбъднах две мои малки мечти - "да спра да мисля" и "да нямам време за излишни глупости".

Напоследък нещата се случват адски бързо - даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера - в момента дори не си спомням какво е било ;)

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм... преди си повтарях, че "работа е мръсна дума!", но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си "гъвкав" и да се "приспособяваш". С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да "изискваш" все повече и повече се оказа добра политика - 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак "израстнаха". А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа ;)

***

Днес преодолях един от страховете си - циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора - понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си... никога няма да забравя допира ми с едни дървари - цял цигански катун... Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп - направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола - невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал... В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно - напротив - на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек - нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща...
Anyway - просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря... Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф... И понеже ми е гузно - нека кажа още нещо - ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си - не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на "работен режим" с хиляда неща в главата и... забравям ;(

Days Go By

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам - имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша - ще трябва да е само за работа... а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време - наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко "театрални" сцени... но това мина. Надявам се съвсем да утихне - никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка - изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих... Хубавото е, че и част от "лошите" клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за "Най-град" в състезанието между офисите за седмицата.
"Кой сега е номеер еднооооо... " ...нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо - откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм... прави са. Не мога да им опонирам - истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи - имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене - 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)...
От друга страна обаче ми е и хубаво - смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално - все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много "топли" спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно...
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун - там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА - препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало... аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките... намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) - вдигнаха ми... чувахме се... напълно безплатно :D Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари - толкоз!

Мдаам... Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте... Видите ли ме срината - за нищо на света не ми съчувствайте - по скоро ми се изсмейте, за да се стегна - мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни - на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон ... то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече "мома англичанка" ;) После и на Джулай морнинг мисля да се класирам... ;) Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа "Светкавици!" - от режисьора на "Когато порастна ще стана Кенгуру". Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино - ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по "балканско кино", ама... нали... Както и да е - не ми се ходи сама, та ако има желаещи - сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на "Балканкан" в Арена! И тя понеже е добър човек - ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност ;)
Сетих се за една култова реплика от "Когато порастна, ще стана кенгуру" - репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи - "Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи." ;))

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена - аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:


***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

What`s my plan?!?

От доста време не се беше случвало да си остана в Стара Загора за почивните дни. Започнах да усещам, че силите ми са на привършване още в началото на миналата седмица - нон стоп главоболие, постоянни прозявки (което съвсем не значи, че успявах да спя повече от 5 часа в денонощие), нерви и гадно чувство на несигурност. Сякаш света наоколо беше станал като някакво торнадо, което ме е засмукало и не мога да се откопча. Емоциите също ми дойдоха в повечко. "Неизвестното", с което се сблъсках - също. Видях какво е да се сринеш, видях и какво е лека-полека да започнеш да се надигаш и да добиваш все по-голяма увереност.
Имах някакъв план този уикенд да си ида до Габрово, но още в сряда се отказах от това - реших да си остана тук, да помързелувам - спане, книга, филм, малко сърфиране... Силите ми бяха към края си. Последните 2-3 седмици ми бяха като въртележка - незнам как мина времето, сякаш изтече между пръстите ми. Губех се в този вихър. Нямах почва под краката си. Чувствах се дяволски несигурна - все едно съм на морето и някой насила ме бута във водата, а аз не смея да се потопя над коляното. Защото не мога да плувам... Моето слабо място е точно това - винаги искам да знам каква е (поне) евентуалната последица от дадено действие. Някак си... искам да мога да предвидя нещата, да ги огледам от всички страни, за да няма след това изненади. Когато има изненада реагирам по два начина - ако е неприятна - изпадам в паника и ми е нужно доста време докато се окопитя и започна да мисля как да оправя кашата, или пък ако е приятна - изпадам в еуфория и почвам да се чудя какъв невероятен късмет съм имала. А сега съм в морето, виждам големите риби, виждам и малките, сравнявам се и с едните, и с другите... Мисля, че започвам да преодолявам страха си от дълбокото...

****

Тази седмица на няколко пъти размених следните реплики с различни хора:
Х: - Как си?
Аз: - Незнам. Имам адски много работа, вкопчила съм се в нея, потънала съм в нея дори, и да ти кажа - добре, че е така. Нямам време да се замислям над въпроса, който ми задаваш.

Наистина е така. Добре че е доста напрегнато тия дни - нямам време да се замислям за каквото и да било. Нямам време за ядовете из дома ми. Нямам време да обърна внимание и да се впрегна на постоянните глупости на баща ми. Нямам време да ... Нямам време да се замислям за страха си, нямам време да се уплаша от все по-малко оставащото време до момента на ... липсата. Нямам време да седна и да поговоря с този, с който наистина ми се говори.
Спомням си миналата година как бях, когато наближаваше онзи момент - пак се вкопчих в работата си, пак си намирах куп допълнителни неща за вършене - само и само да нямам време за себе си. Сега пак се тренирам - абсолютно задължително е да съм желязна този път! Ама наистина желязна!
Can I stop this mind-fuck...?

Мислех си кога да отделя време за София. Първоначалния план беше другия уикенд да си ида до Габрово - за Великден задължително съм си там! След това по-следващия уикенд (29-30) да се отмахам до столицата... Втората част от плана отпада - реших да съм там за 6 май. Хлапето има имен ден тогава... По всичко личи, че ще пропусна рожденния му ден (27 април), но поне ще мога да му видя муцуната за другия празник. И не само неговата муцуна ;) После... После на 19-20 май пак ще съм там... После... незнам.
Става ми тъжно.

****

Взех си "Наръчник по привличане на клиенти" на Пол Тим. Малко, но полезно книжле... Определено не си падам по "професионална" литература, но се налага да си обогатявам общата култура. Имам късмета тази книжка да ми е интересна.

****

Paul Van Dyk - Ghostland guide me god - задължително да се чуе! (God is dead, но все пак... добро е парчето).

Evil? :)

How evil are you?
Твърдо против излезлия резултат съм! Просто не ми отива хем да съм злобно мрънкало хем... това отгоре.

****

Хванах се за главата, като видях как изглежда блога ми, разглеждан с IExplorer... И този на Мами изглежда далеч по-добре, ако се гледа с Firefox. Ама за лаик като мен, който си е позволил без да разбира много да бъзикне тук-там по нещо в темплейта - направо си е похвално, че въобще се вижда нещо. Успокоява ме факта, че според статистиките - повечето хора, които попадат тук, ползват именно файЪрфокс ;)

Movie

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах "The Jacket" (превеждат го като "Усмиряване" или "Усмирителна риза"). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е...
Creepy & crazy филм. И доста тъмен... Чак започнах да се чудя дали е възможно...

Bang!

А знаете ли колко силна медия се оказа това чудно нещо, наречено "блог" ...
:)

Ха-ха-хааа!

How much of a computer geek are you? Hacker You know your perls from your pythons, your dlls from your libs and your kernels from your modules. You enjoy computing at a spiritual level. You drink much caffeine.

Учудващ и за самата мен резултат хахахахах;)Треперете, че ида! ХАхахахах... Аз ... хаХер...
Who`s the man now?
LOL

P.S. Това за Туу Мъч Кофейне ... си го признавам без бой! ;р
****
Пък vasil вечер ги пише много интересни ;) Ето пожеланието за "лека нощ":
sis (00:04) :
ади лекар с нож, до писане
vasil (00:04) :
be da ta ba v gz gad mrysna
sis (00:05) :
мале! ахахах тфа изречение ша го плясна в блога ;р
sis (00:05) :
да та четат хората къф си мил ;р
vasil (00:05) :
shti go plqsna az da ne kazvam kyde ;b
vasil (00:05) :
ai glei si rabotata drisla takava ;b
sis (00:05) :
sopolanku ;p
vasil (00:06) :
da ta uvolnqt utre dano ;b

лиглЮ ;р

Prolongation

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха... В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат - още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа... чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire - Белгия... Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени... Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там - по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва... и "падането" му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг ... или да направят сайт на нашата фирма... или... оооох. Както и да е - причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи... Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е - евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued...

******

Ето един изненадващо добър събеседник... все пак уж се разговаря със самия ГосПод ;) (мерси "како Линна", беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор... за жалост не го сейвнах... но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ - ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май...
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този "висш разум", да не решите нещо друго...!/
А ТОЗИ сайт ме разби... особено флаша в началото ... и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали "Two for the money" си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините - докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар... И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед... Изобщо... в каква държава живеем БЕ!

Птичи грип / Старо Ъгейн

Птичи грип кацна и у нас. Официално. И естествено според медиите - "Спете спокойно деца", няма опасност... Дейба, изкарват ни по-издържливи и от хлебарките вече.

*********************

Froz (17:40) : noviqt ti outlook na bloga me ubi
sis (18:02) : ммм... това значи ли, че е добре... или напротив
Froz (18:02) : ami zle e
Froz (18:02) : qvno fona e samo za 1024 x 768, a az sum na 1280x1024 i e edno mazalo
Froz (18:05) : vsu6tnost nqma6e da zabeleja, no dnes prosto si smenih monitora i noviqt e 19" i stana iznenada

Айде пак на старото синичко... Голямо "благодаря" на Майк Терез за своевременното "отваряне на очите", както и за изтърпяването на около 30 минутното ми мрънкане;)
Имаш я бирата, само остава да се разбере кога точно ще те черпя ;р

P.S. Поредна промяна... този път към по-светло. Остава само да си изработя/изнамеря нещо, което да замени "хедъра"... Това синьото с двете изреченийца ми се струва много постно.
10х Плин ;)

Новичко ;)

Нов изглед ;) Назаем от тук ;)
Like it?

*От доста време се каня да покажа и новия /вече стар/ "тапет" на служебната машинка... Радва ми окото:

Вече не помня кой ми го даде... Обаче помня, че Изаура се погрижи да придобие настоящия си цвят;) /Здрасти Марийченце/ ;)

Тест

Ако смяташ, че ме познаваш добре ->
Клик

Да не остана назад...

Та... Ето:

Your 2005 Song Is

Since You've Been Gone by Kelly Clarkson "But since you've been gone I can breathe for the first time I'm so moving on" In 2005, you moved on.

What Hit Song of 2005 Are You?

Wtf...

Пускам телевизора, сменям си програмите една след друга и... "Оууу мааайййй Гооод!": попадам на някаква невъобразима простотия по Нова телевизия. Реклама! На бебешки пелени. Фон на рекламата - чалга някаква /мазна, гадна/, действащите лица - най-ужасните бебета на тоя свят, клатещи се в някакъв странен танц и /уж/ пеещи...
Незнам какъв вид съм имала, но докато се чудех да вярвам ли на очите си, баща ми само подметна нещо от рода на "Затвори си устата... и аз я гледах снощи с поглед на теле в железница...".
Чудя се чий гениален мозък е измислил тази пумия. Чудя се и къде е акъла на тия от Нова телевизия, че да пускат нещо такова, с което вместо да привличат по някакъв начин аудиторията си - по-скоро я гонят.

От друга страна обаче, определено това беше реклама, която ми се наби в тиквата от раз!
Дано не я нацелвам втори път ;)

Мрън пЪк!

Бата мата!
Е на тфа мойто се вика мързел...
Мързи ме, та чак ме боли! Не, не - шегувам се, не ме боли... То само това остава де :) Няма по-досадно нещо от студен офис (щото подовото отопление нещо се прецака, МРЪН), студено кафе (от вчера) и студена супа :)
Уф, стига писане, че ми замръзнаха ръцете... и мозъка... и мислите.
Мрън!

I

Саймън каза...start!