Anger management

Много, ама ужасно много МРАЗЯ снобските истории!
Също толкова много мразя и моментите, в които някой се опитва да ми се качи на главата брутално!
Отделен въпрос е, че ако някой е решил да си налага неговото по грубия начин - то опредлено е обречен на провал по простата причина, че раздразня ли се почвам да правя всичко напук! Независимо дали е правилно/разумно или не. Може да не е на моята, ама и на неговата няма да е.
Ненавиждам моментите, в които ми се налага да си държа езика зад зъбите (хапейки го!!!) само защото доброто възпитание ми е познато понятие (о, да, и на мен ми се случва).
... а как само мразя инертни хора - не е истина.
Най-лесно е да клекнеш и да кажеш "Не мога аз, направи го ти, защото ти можеш"... Чудно сега като не можеш - на 70 мислиш ли, че ще можеш?!?
Аман от идиотщини.

Gone for the summer!

Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да "излея" на това място ще е "Save as draft". Няма да публикувам.
Не, не на 100% - чат-пат ще поствам нещичко, но първо - няма да е толкова често, второ - няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето - нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се "преместя"... незнам.

Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така - като няма нищо за четене - няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси "как си?" и "какво правиш?" ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума...). Последното от което имах нужда беше "овикване".
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.

Fuck, fuck, fuck, fuck!

Уморих се.
Нормално ли е да даваш душата си за някой, той да знае това и в същото време да използва всеки удобен случай, за да те срива.
И вече е толкова задобрял, че успява да ме срине не само психически, а и физически. Вече всяка негова дума се забива не просто в ума ми... Разболявам се. Пак. И пак! И пак! И пак! И пак!
Също като миналото лято, също като преди седмица-две (даже май няма две)...
Писна миииииииииии!
И само като си помисля, че тоя път иглите няма да са само 3 - и ми иде да се гръмна.
На всичкото отгоре вече не намирам "острова на спокойствието" дори и в работата си - или свикнах с това да се заривам, или вече физическата болка е толкова голяма, че ми е все тая къде се намирам и какво правя. Искам само да спре! Да изчезне! Всичко идва в някакъв дебилен доминоефект, някой обяснява, че било от стреса, какъв стрес бе... аз от години сякаш си живея в моя си лудница. Днес просто получих поредната минимална доза побъркване, доставена за около 2 минути.
Омръзна ми винаги всичко да е за моя сметка. Омръзна ми да се плюе на всичко, което правя.

Избива ми едно голямо FUCK OFF без да мисля... Ей така за един момент време, идва ми, усещам го и се побърквам... Уморих се за пореден път днес. И за утре се уморих, и за по-натам се умирих. Тривиално и скучно.

Ако някой знае как сама мога да си причиня амнезия и как сама мога да изтрия последните 8 години от главата си - ще му бъда благодарна. Омръзна ми да агонизирам всеки път, в който един-единствен човек ми удря поредния негов словесен "шамар". Само неговите "шамари" ме събарят. И го прави за отрицателно време - за няма и 2 минути разговор.

И мамка му - къде, по дяволите, е проклетото дъно! Аман от безтегловност! Колко време трае едно падане? Искам най-после да падна и да знам, че след това ще чопля нагоре лека-полека.

Как може да има хора, които... не усещат нищичко.
И колко време е нужно на лайно с характер като мен да проумее най-после, че е крайно време да приеме факта, че е просто една нищо и никаква позната и толкова. I see dead people. Аман от призраци. Чудя се ако аз забегна нанякъде - дали моята липса ще бъде болезнена, дали изобщо ще бъде забелязана? Whatever... поредно избухване.

И оня лайнар, дето уж си седи на трона отгоре - защо поне веднъж не направи едно чудо и заради мен! Само едно! Белким повярвам, че го има.

:) :(

Луда седмица, предвид, че дори не бяха 5 работни дни, а само 4. Но беше най-добрата за мен откъм работа - 26 одобрени договора! Изпреварихме останалите офиси из страната, направо ги отнесохме... Равносметката към края на втория месец на офиса е 170 активни договора, 10 успешно приключени и (не може без гадости!) 5 "проблемни клиента". Тия последните 5 ме стряскат малко, но мисля, че с 4 от тях ще се преборя - ще ги ям с парцалите... не че една седмица не ги ям вече. Има обаче един който нещо се дърпа и ме плаши... Ако нямахме етичен кодекс - сигурно щях да го ритам и псувам всеки път, в който ми попаднеше пред очите. Whatever...
Уморена съм, ама много. Последните 3 дни се прибирам в дома си след 22-23ч. Да не говорим, че вече буквално "спях в движение" - пренатоварването си казваше думата.
Отпаднало ми е, обаче едно такова приятно - струваха си усилията, струваше си стоенето до никое време в офиса, струваха си всичките доклади и отчети които написах.

Силно се надявам да продължава да е така - нямам време за замисляне, нямам време за моите си грижи, нямам време за излишно товарещи ме разговори.

****

В четвъртък вечер бях намерила време за разговор, който приключи катастрофално. За пореден път бях разбрана погрешно, пак получих своеобразен шамар през лицето. Пак от човек, който прекрасно знаеше, че ще ме заболи и ще се впрегна. На него винаги се впрягам. Не мога да разбера как хора, които твърдят, че ме познават и знаят от какво би ме заболяло и от какво бих се разсмяла - съвсем умишлено ми хвърлят камъни в градината. И то само защото съм дала воля на тревогата си. Повече няма да го правя! А същият този човек неотдавна, в една бирария, очи в очи ми обясняваше как се превръщам в "затворен" човек, който не говори за себе си и не проявявал емоции. Сега като ги проявих какво спечелих? Лайна!
"dgd!" - ето това е нещото, което може да ме изкара от релси.

И после все ще се намери някой, който да ми обяснява, че не трябвало да се крия и не трябвало да се правя на "мъж"... Айде няма нужда.

Hate me - it’s ok

Кой малоумник е решил, че ако говориш ти минавало? Чий идиотски мозък така мащабно е успял да се простре над поне 90% от хората, убеждавайки ги, че "ако говорите и споделяте ВИ олеква"? И защо същите тия 90% хора не могат да възприемат, че на мен не МИ се споделя, не МИ олеква.
Защо, ма*а му стара, е толкова трудно да се възприемат думите: "Не ми се говори, не ми се споделя. Остави ме на мира. Или смени темата, или по-добре да не говорим." Защо всяко излизане на кафе се превръща в мъчителен разпит, на който така или иначе не се поддавам. И защо всеки път трябва да си тръгвам с горчивина.
Какво ми имало и какво ми ставало? НИЩО, С КОЕТО ДА НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ СПРАВЯ!
Искам да съм САМА.

А иначе си прав - има ми нещо, да. Но се справям. И не смятам да го споделям с който и да било. И как пък само ти ме разконспирира? Не съм толкова прозрачна - това са твои думи.
Ти (знаеш кой си!), просто престани да ме разпитваш, престани да се опитваш да откопчиш нещо от мен. Няма да кажа нищо. Нито феЙс тУ феЙс. Нито пък тук. Отделно дето съм почти сигурна, че точно ти си ме издънил пред... някой. Може и да греша (надявам се да греша!). Имам си куп неща, над които да мисля. И искам да го направя сама. Няма случай, в който да не съм се преборвала със страховете си - скочих с бънДЖи преди няколко години заради страха си от високо... после пак скочих. Сега просто трябва да се преборя с параноята си пак САМА. Освен това и да не се справя - така или иначе времето си минава, има си определен период. Ако до края на този период не се кротна - обстоятелствата ще ми наложат да се кротна. Те (обстоятелствата) не се съобразяват с мен, с теб или с който и да било. Просто стават. Случват се. А ти си длъжен да ги приемеш.

Ако искаш... Hate me - it’s ok
Просто ме остави, идната седмица не ме закачай. А когато те викна на бира в "Дръмс" - не се опитвай да ми се правиш на психолог пак - знаеш, че номера не минава при мен и най-много да ме вбесиш. ПАК.

Запенено

Мразя да съм груба, а се налага да съм такава!
Мразя да хващам някой за гушата, а това правя!
Мразя преливането "от пусто в празно"!
Мразя да ми губят времето с глупости!
Мразя да изпускам нещата от контрол!
Мразя вечно да съм крива за нещо!
Мразя оперирани от емоции хора!
Мразя дебилни коментари!
Мразя безидейността!
Мразя надсмешката!
Мразя да ме лъжат!
Мразя затишието!
Мразя и бурята!
МРАЗЯ!

***

И още:
Писна ми да се повтаря, че съм се променила. ПИСНА МИ! Омръзна ми да съм културния човек, който на подобен коментар преди време само се усмихваше и измърморваше нещо под носа си. Оставете ме на мира! Какво значи променила? Толкова ли е трудно някой да възприеме, че се опитвам да направя нещо градивно за себе си (да, точно така, само за мен, не за някой друг)? Толкова ли е невъзможно за възприемане, че след като 90% от хората около теб са егоисти - вероятността бавно, но сигурно, да се превърнеш и ти в такъв е също 90%. Не мога да разбера от къде на къде трябва да задоволявам нечии "очаквания"? Чакай малко, ти задоволяваш ли моите? И в качеството си на какво ти определяш кое е добре за мен? Къде пише, че трябва да си казвам всичко? Кой определя какво да задържам в себе си и кое да изкарвам "пред аудиторията"? Защо изобщо трябва да споделям нещо? Защо да трябва да плюя (ако щеш и) на самочувствието си, само и само някой си да се почувствал значим и нужен? Някой грижа ли го е дали и аз не искам същото? А дали се чувствам значима? Нужна? На кого? Защо? И какво от това?!? Къде в цялата тая лайнарщина е мястото на моето желание?
Омръзна ми да слушам какво били мислели хората - да мислят каквото си искат. Омръзна ми да ми се търсят кусури - или да ме приемат такава, каквато съм, или да забравят телефона и името ми. Или/или. Избор винаги има.
"Като не ти харесвам - на ти кофичката и лопатката и спри да си играеш с мен!"
Какво било станало с "предишната Сис"?
Е*еш ли мааму татюУтУ... Изобщо не знам за какво, по дяволите, става дума. Какво ми е толкова промененото... Не съм споделяла. Кое? И защо да споделям? За да си подам бузата за поредния шамар? А, не, мерси.
'Couse I`m strong enough...

Гет дЪ фЪк аут Ъф маЙ хЕд!

***

Ако усетиш, че ти горят панталоните - не се поглеждай в огледалото. Ще се ужасиш!

Finger

Чудесен ден. Изпълнен с приятни занимания и срещи. Част от тях доста ползотворни. Понаучих това-онова за разни хора, поговорих си с приятели. Завъртях няколко телефона, най-после се чух с Кремена - окръжния съдия за област Габрово, с която има няма от 3-4 месеца се каним да излизаме заедно, ама все нещо става и все се разминаваме в моментите, в които аз съм си в Габрово. Е, сега няма да се разминем... А какъв живот си живеехме някога в Търново заедно... Та имам някакви планове за близките дни, но преди това... планина + приятели.
*******************
Междувременно в продължение на около 2 часа се моткам шахматно из резултати изкарани от Google за няколко думички... Сондирах конкретно за "глупаци", "тъпанари" и "малоумници". Попаднах на най-различни резултати, извадих си няколко, които ще изБложа тук. Повтарям, че подбраните изреченийца са съвсем хаотични :)

''Само гениите и глупаците са интелектуално независими'' - Станислав Лец.
"Е, глупаците все пак не са друг биологичен вид. В края на краищата, разума е само още едно сетиво. средство за реакция на дразненията на околната среда, както слуха, зрението ..."
"Из Закон на Мърфи:
Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!"
„Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.“ Гьоте
"Талантливите и кадърните са на върха. Глупаците са по земята и хапят (ако някой им даде)"
"Тъпанарите са навсякъде, не може да ги спреш. Изобретателни са и винаги намират начин да те нервират. Винаги са наоколо, независимо колко усилия полагаш да се махнеш те пак не изчезват.Неизбежно е!"
"Има два вида хора - малоумници и неудачници. Проблема е, че малоумниците са 10 00 0 000 00 00 пъти повече. Живеем в страна, в която всеки си е поставил за цел в живота да те преебе, а ако ти не искаш да преебаваш никой значи си просто глупак. Простотията е навсякъде - крие се като хлебарка по ъглите и каналите, но когато стане тъмно и никой не гледа, изпълзява и залива всичко с вонящите си пипала. Тук всеки изблик на ентусиазъм е обект на присмех, а на бездушието и примирението се гледа с уважение."
(Ето това ми хареса най-много: )
"Глупостта и простотията са различни неща (често дори нямат нищо общо) Глупостта е от бога, тя е природно явление, никой глупак не е виновен, че толкова му е дал господ... Глупаците са равномерно (статистически) разпределени сред всички съсловия и образувателни равнища.
Виж, с простащината - там нещата са по-така... Простотията се придобива, усвоява, и усъвършенства (е, сигурно е нужна и дарба!!), но въпреки това, да се показва пред хората си е просто въпрос на лошо възпитание"
******************** ********************

В блога на Антония преди време попаднах на ТОВА <- click!, като най-много ми хареса следния 3ти закон на човешката глупост:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

*************
Зачудих се какво разбира всеки под понятието глупост - и респективно глупак. Дали глупостта е равнозначна на простотията и простащината, дали глупаците са хора с нисък интелект и ниско образование или са простаци? Старите хора казват - от глупостта си тегли. Дали глупоста е неадекватна реакция на събития, обстановка, окръжаваща среда? Дали глупакът е простак или нискоинтелигентен? Или - докато умните се наумуват, лудите се налудуват...
Или е просто най- стария образ в човешката история - Иван Глупака, Simple John, Иванушка Глупака.....

Сетих се и за подписа на мрЪнкалника във форума, който е достоен завършек на изписаното до момента (copy-pasteс едно леко изменение):

I see dumb people...they're everywhere...they walk around like everyone else...they don't even know that they're dumb...аnd...many of them...THEY DON`T POST HERE!

Ако има някой, който си има гледище по въпроса - нека си го каже :)

Thats all folk

Това е!
Току що си занесох трудовата книжка в кабинета на шефското тяло (о, да, забравих да спомена, че то, в качеството си на пръв мой "легален" работодател, не ми е купило и заверило такава, въпреки че според кодекса на труда си е именно негова работа). Погледа беше убийствен... Дреме ми на... нали... :) Сега чакам да ме повикат да си взема оформената книжчица + заповедта за освобождаване.
Не пропуснаха през изминалия (почти пълен) работен ден да ме гърчат като за последно.
И аз не пропуснах да им оставя две троянски кончета - ей така, като завещание. Не пропуснах и да омажа част от базата на Microinvest. Не пропуснах и да проваля нещо важно за фирмата. Знам, че е злобно от моя страна, ама каквото повикало - такова се обадило.
Занапред смятам да не пропусна да си пусна жалбичката, която да предизвика ревизия на фирмата, смятам и да не пропусна да си вземата дължимата още една заплатка...
"Злобен гном", а?

Още един.

Сутринта в офиса ненадейно се появи Милен, заедно с Пейчо, който напусна след него. И пак стана интересно... Оказа се, че не са ни изплащани социални осигуровки от 2004, със здравните нямало проблем. Но в момента, в който двамата ми /бивши/ колеги отишли в бюрото по труда, а от там ги пратили НезнамСиКъде ... се оказало, че заради тия невнесени вноски хората няма да могат да си получават по 120 лева на месец от бюрото по труда. Интересна чупка. Добре че не разчитат на тия пари... Интересното настъпи в следващия момент - когато шефката се появи при счетоводителката с някаква бланка-декларация, в която трябва да се попълнят заплати, осигуровки и незнам си още какво на даденото лице - в случая Миленски и Пейчо. Отдолу да си сложела името и да се подпишела... Девойчето отказа - много ясно. Как така ще слага подписа си под нещо, което се вижда, че не е напълно изрядно... И айде пак викове и караници... Айде пак ние сме искали да ги уморим, да ги накараме да фалират... Можели ли те да мислят за всичко...
Чакай бе, калъф, къФ шеф си, като си нямаш понятие от фирмените дела? Къде си тръгнал да се бориш, като ВСИЧКИ от администрацията си заминават за няма и 10 дни. Къде си тръгнал, след като и работниците ти в склада и цеха един по един си пишат предизвестията, но събират кураж да ти ги предадат? Къде бе, мааму стара, се биеш в гърдите, че си силен, като реално се оказваш в неособено удобната полуклекнала поза тип "посерко".
В крайна сметка счетоводителката ни току що си заяви, че в момента, в който приключи годината ще си замине. Не и оставало много - дава си срок до 28 - и тя като мен. Ще си ходим заедно ;)
Сега си мисля... ако на някое стъпало от бюрократическата стълбица, с която евентуално /в случай, че не си намеря работа веднага/ ми предстои да се боря се окаже, че има нещо неизправно в документите ми и то е по вина на шефовете ми - просто ще им стъжня живота. Трудовите дела са безплатни за /бивш/ работник.Да не говорим, че ако ме вбесят достатъчно нищо чудно да ги уредя с една ревизия. И тогава вече ще клекнат съвсем...
Дейба... Мразя моментите, в които озлобявам, ама тия хора просто си го търсят. И ако въпроса е във взаимно лазене по нервите - ок, така да е.
Междувременно ако има някой, който да се сеща за достатъчно голяма гадост за ей такива малоумници - да сподели ;)

End.

Днес като пич си казах, че се изнасям. Казах си и причините. Не спестих нищичко.
Естествено не се мина без цирк от страна на шефовете, ама... техен проблем. Там съм до края на февруари. А след това... каквото сабя покаже.
Все си мисля, че такова добро, умно, хубаво и възпитано същество като мен - няма начин да остане на улицата :)
Да видим до кога ще ми трае оптимизма... Ама ако не друго, сега поне чувствам невероятна лекота... Все едно до момента съм била натоварена с камъни :) Край на нервите, край на шикалкавенето, край на крясъците... КРАЙ!
А на 1.03 предизвестието ще си подава и счетоводителката. И тия малоумници (явно наистина са малоумници), след всичко което си казахме... накрая ми заявиха, че сме... стачкували. Всички. Тия не са добре, заклевам се!

Prolongation

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха... В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат - още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа... чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire - Белгия... Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени... Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там - по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва... и "падането" му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг ... или да направят сайт на нашата фирма... или... оооох. Както и да е - причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи... Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е - евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued...

******

Ето един изненадващо добър събеседник... все пак уж се разговаря със самия ГосПод ;) (мерси "како Линна", беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор... за жалост не го сейвнах... но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ - ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май...
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този "висш разум", да не решите нещо друго...!/
А ТОЗИ сайт ме разби... особено флаша в началото ... и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали "Two for the money" си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините - докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар... И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед... Изобщо... в каква държава живеем БЕ!

The day after...

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно... Шефа ми съвсем се запени ;) Сега се оказа, че сме "съботьори", че сме "стачкуващи" и какви ли още не простотии. Както и да е - стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах "Евала!". До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа... сега обаче се спекох. "Миленски" беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж "делхме нещо". Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде - ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта ;) Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня - все едно деня не е цял. Забавно човече ;) Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам... that`s just the way it is... things will never be the same... Ще ми се и моето "Бай-бай" да е толкова запомнящо се, колкото и неговото ;) Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше "Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш"... Мдааам... И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
"Историкът" на Елизабет Костова - книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ ;) Ама много, много, много {}
"Фамилията" на Марио Пузо - това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна ;) Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
"Твоите трудови права" - от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам - подаръка е еднозначен. А и думата "напускам" е все по-често срещана около мен...
Видно е, че имам какво да чета... има с какво да уплътнявам времето си.

Today is a good day to die!

Пак ме скосиха... В момента умувам дали да не отида в офиса и просто да си подам молбата за напускане. Сервираха ми 20 страници технически превод от български на английски... за търг за Марица Изток. До петък. Е не мога, а и не ми е работа...
Писна ми :(((((((((((( И снощи висях на работа до 21.00 ч... пак с простотии... пак заради ТЯХНА /на шефовете/ несвършена работа. Почва да ми е все тая дали съм си намерила някаква работа преди да напусна или ще напусна преди да съм уредила някакви пари за по-следващия месец... ПИСНА МИ!
Между другото днес навършвам четвърт век. Радостта ми е, че много приятели и познати се стиха за мен... Обаче в момента не мога да си напъна мозъка и да измисля нещо "дълбоко философско" по тоя повод. Просто... благодаря на всички. You know, that I love ya all.

Бай Брадър ис уотчинг ми!

От петък съм яхнала метлата и чакам уж да ми мине. Е, не ми минава!
Пускайки компютъра, на който работя, заварих долу в "трай" една иконка на VNC Server, при това прикрита с опцийката "Always hide". Намръщих се... имах съвсем бегла представа за какво точно става дума и все се надявах, пишейки ключовата фраза "VNC Server" в поленцето на всезнайката Google, опасенията ми да се окажат напразни. Е да, ама не. Колкото и да не ми се вярва - VNC не беше сложено "просто с цел да се подобри обмяната на данни по вътрешната мрежа".
Поех дълбоко въздух и си казах, че е невъзможно това чудо да се ползва за "шпиониране" на администрацията и никой да не го обяви официално. Даже допуснах за малко, че наистина идеята /уж/ е да се подобри работата на вътрешната мрежа. До момента, в който машината ми взе да бави. Зачудих се какво става... поглеждам онова скритото нещо в "трай" - лееекичко се беше пооцветило, а курсира на мишката ми започна да трепери... Ахнах, след това изкарах едно .txt и написах само "Мразя да ме правят на идиот."
Излетях и запалих. /О, да, запалих... това бяха двете най-сладки поредни цигари които съм пушила/. След като изпуснах парата се върнах, прегледах какво има разрешено да минава през файъруола ми и автоматично затрих от този списък VNC Server & VNC Viewer. Последваха и други дребни гнусни нещица от моя страна. Факта, че "умната" ми шефка беше сложила за пасс на това чудо паролата на мейла ни... Е може да се досетите до какви чудесии се стигна. По едно време излетя от кабинета си мърморейки, че "на лаптопа нещо му стана... зашеметила се е машинката, оставям го спрян, да си почине и излизам малко... дано не е станал фал с батерията му". Зашеметила се машинката... станало нещо с батерията му... бабината и!
Чудя се само как и е дошло на ума да поиска някой да качи тази гадост по машините в офиса. Тя сама не може да се справи, бас държа... та тя със скенер не може да се справи, с елементарно разпечатване на снимков материал... 100% това е качено и настроено от някой далеч по-напред в материала от нея. След това на нея и е показана иконката, върху която да кликва и... воалаа - иска ти само нейм/айпи на машината, която искаш да зяпаш + пас. Толкова.
Сега се чудя дали утре да не позволя "мониторинга", като оставям във всяка свободна от работа минутка на десктопа си по едно цветущо изреченийце...
А, да, мисля да сменям работата. Нещото, което може да ме извади от равновесие е някой да се опитва да ме прави на идиот.

Angry.

Ама много мразя да ме нападат, без да имам вина.
... и после как съм можела да освирепявам толкова внезапно...
Бля!

Спирам цигарите!

С тия нови цени дето ги наслагаха...
Е няма да стане! За нищо на света няма да давам по 80-90 лв. на месец за цигари! Могат да ме цункат по гзА... Сиктир!
Целия офис сме се захванали с тази ... хм... да я наречем "здравословна" кауза. Силно се надявам да успеем :)
Малей... кутия на ден махах до сега... Навиците са голямо нещо, дано успея да се отърва от този!

sis (08:40) : найш ли ко... вчера съм изпушила само 2 цигари...
sis (08:41) : ще ги спра... маа им! няма да давам по 80 лева на месец с тия нови цени, па ку ще да пукна.
sis (08:41) : сега съм си казала, че свърши ли ми тази кутия /в момента в нея има 9 цигари/ и... тотален край!
мрЪнмот (08:42) : а дано де ;)
мрЪнмот (08:44) : ку си купиш друга штъ смажа ;р
sis (08:44) : дуре, ще го имам предвид ;р

Ето, имам си и от кого да се плаша, в случай, че пак припаля ;р

Again... the same

Яд ме е на себе си. Понякога ми иде наистина да си заблъскам главата в стената и да крещя "Защо?!?", да я блъскам тая моя глава до момента, в който изкопча някакъв отговор от нея.
Не понасям самовлюбени хора. Не понасям тези, които се самоизтъкват по възможно най-грубия начин. Не понасям хора с капаци на очите, които слагат всичко под един знаменател. Не понасям грубия език. Не понасям и крайностите /позволени са само в определени ситуации/. Бррр... и стигне ли се до реплика от рода на:

[10:58:52pm] (Pass) ю'р идиът :)
[11:00:20pm] (@Don) nope technicaly you're the idiot
[11:00:50pm] (Pass) нда мси
[11:00:54pm] (@Don) because you are jealous
[11:01:16pm] (@Don) everybody wants to be a man
[11:01:36pm] (@Don) but face it it's not possible, somehow the nature fucked you to be a woman
[11:01:42pm] (@Don) so get used to it
[11:01:49pm] [@around`] енд ю нийд ъс...
[11:01:55pm] [@around`] со... ю ар идиът
[11:01:55pm] (@Don) for sex
[11:02:51pm] (@Don) za poreden pyt dokazax, che jenata e neobxodimo ZLO!
[11:03:45pm] (@Don) jenite sa xubavo neshto, dokato ne zapochnat da mislqt, togava samo vgorchavat myjkiqt jivot:)

Неее, няма да му кажа нищо.

Offspring - Self Esteem.mp3

Това, което не ни убива...
НИ ЕБАВА МАЙКАТА!!!

Sick & Tired

Фръцле... и на мен ми се повръща...
Повръща ми се до такава степен, че да изплюя сърцето си... за да може "някой" да види, че имам такова.