Али-бали

Well, well, well...
Нещо съм се поотпуснала пак. Мрънкам без конкретна причина, или пък си имам причина, ама ми е нерешима за момента... естествено - пак говоря за служебни неща, мда! Работа, работа, работа и пак работа. Почвам да се чудя над максимата "живеем, за да работим, или работим, за да живеем"... дълга тема. Бръмча, защото нямам време за ниииищоооо и съм като парцал, а не мога да си позволя да се отпусна съвсем, не сега поне. А кога? - е те това е въпроса!
Иначе какво... имаше 1 добра вечер тия дни - видях се с кака ми, видях се и с таласъма (честит ти блог КаспЪрчо:) ), видях се Ивоса, видях се за 30 минути и с мамчето. Глупости скоро не съм правила - и това ми липсва, нда! Прави ми се някаква световна простотия, ама нямам време да я реализирам :)
Имах и едно (да го наречем) едночасово "освобождаване на напрежението", което пък ми подейства доста добре, така че на фона на общото - нямам за какво да съжалявам или пък да си мисля дали беше редно или не. Важното е, че ми беше хубаво, сега пак ми е хубаво, подейства ми добре и толкова. Бих го повторила като нищо. Задоволяването на потребностите не е лошо нещо, нали? Нещата в тая област не са се променили като обща картинка обаче :) За мен поне, което също е добре, че иначе... лошо! Anyway, и тук никой нищо не схвана :) За пореден път просто отбелязвам нещо значимо за мен. И на себе си казвам само: "Сис, ти си герой, вЕрно ти е минало напълно"

Пред погледа ми попадна

Днес си взех вестника и се зачетох в посланието на TBI - пенсионен фонд "Доверие" :

И масата е сложена, и всички са тук. Както миналата година и годината преди нея... Гледат ме насмешливо и малко иронично, малко на шега. Всички са тук...

Да ходя на ФИТНЕС веднъж седмично. Или поне веднъж месечно. И на УРОЦИ ПО ТЕНИС. Да се ОБАЖДАМ НА МАМА. Да ГОВОРЯ С ТАТКО и след "Чакай да викна майка ти..." Когато детето пита - ДА ОТГОВАРЯМ. Да ГЛЕДАМ как расте, не "Колко е порастнал?!" Да си ВЗЕМА КУЧЕ и да РАЗХОЖДАМ КУЧЕТО дори когато вали. Да бъда ПО-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ на детето от кучето. Да не ЗАСПИВАМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. Да ПРОЧЕТА КНИГИТЕ на Орхан Памук. Или поне КНИГА. Да СПРА да казвам "В смисъл..." толкова често. Да СПРА ЦИГАРИТЕ. Наистина. Не, НАИСТИНА. И да НАМАЛЯ КАФЕТО. Да ЗАКУСВАМ, да ИЗХВЪРЛЯМ БОКЛУКА. Разделно. Да се ХРАНЯ РАЗДЕЛНО, или поне здравословно. Да отида на зъболекар. Не - да ходя НА ЗАБОЛЕКАР. Да ПОЛЗВАМ ОТПУСКАТА си. Да и купувам ЦВЕТЯ и без повод. И с повод. Да съм ТЪРПЕЛИВ, когато тя каже "Трябва да поговорим..." Да не ДОПУСКАМ тя да каже "Трябва да поговорим..." Да ГОВОРЯ С НЕЯ.
Да ГОВОРЯ СПОКОЙНО в бъдеще време.
Да се НАУЧА, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре.

Всички са тук и ме гледат одобрително...
Весела Коледа и Честита Нова Година.

Не се е случвало да "прочитам реклама", разположена на цяла страница...
Хареса ми. Хе-хе-хе и го е писал мЪж!
За себе си отбелязвам следните неща:
- да бъда по-добър приятел /че напоследък недоволните станаха много/
- да не заспивам пред телевизора /в моя случай - пред компютъра/
- да спра цигарите /или поне да ги намаля, че... кутия и отгоре на ден не ми стига вече/
- да ползвам отпуската си /мда!/
- да се науча, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре
- да намирам свободно време /обезателно!/
- да съм... търпелива /те това е наистина трудно за нервен потребител като мен/
- да ...
абе толкова много неща са, че...

В 6 точки

Няколко неща набързо:

1. Присъдите на нашите медици в Либия - нямам думи... а външно министерство било "възмутено" - смешници! На либийците няма да им трепне окото, както не им трепна миналата година, когато осъдиха на смърт ония турци... Пука му на Кадафи за ЕС.

2. Коледното парти мина. Беше наистина весело. Мислех си, че познавам по-голямата част от колегите си, а се оказа, че на практика от 185 присъстващи човека моя милост познаваше едва около... хм, да кажем 50. Между другото не вярвах и че толкова хора могат да се поберат в Chillout - е, побрахме се! Видях кипариса :) ама не разбрах кога си тръгна. Зарадвах и се много, тя на мен не толкова (май)... Успях да се видя и с Casper` за 2-3 часа; да се чуя с кака ми и с малкия.
Сега се почесвам умно по главата и се опитвам да намеря някакво свободно време в плановете за идните 3 месеца и да се завлека по софийско за 2-3 дни и... да успея да се видя с всички маймунчовци там.

3. Купих подаръците! Бяха ми проблем, защото някак си съм се изчерпала откъм идеи, но успях! Сега дишам спокойно :)
By the way - ако някой има идея за подарък за имен ден - да споделя на момента! Стоян има празник на 27.12 иииииии... съм наистина тотален шах и мат относно избора на подарък, мрЪн!

4. Нещата в Казанлък се движат по план :) Живот и здраве - наистина до Нова година ще можем да стартираме там. Не беше лесно, ама не беше и кой знае колко трудно. А и бяхме 2ма човека... от 01.01.2007 ще сме по един и сигурно няма да е толкова весело, колкото е сега. Мдаааам, ще ми липсва и на мен. Тъпа история е "свикването" с нечие ежедневно присъствие, особено ако това "присъствие" трае по 12 часа /понякога и малко повече/ в денонощие.
Абе... човек знае 2 и 200 - и с новото ще се свикне :)
Успях да се видя и с Коп, Бирата, Зу... Даже Зу го повторих! (кипарис, да си жива и здрава за инфото:) )

5. Към края на шофЕрските курсове съм! И още не съм утрепала никой. Майтапа на страна, но съм възхитена от себе си - не правя грешки, чувствам се спокойно зад волана - в общи линии на практика нещата са ОК. Нещо ме мързи да решавам листовки - хващам ги, минавам 10-15 въпроса и вече ме е хванал съклета. А теорията винаги ми е била слаба страна, бррр... На 5 януари ми е БЧК-то, после към средата на месеца би трябвало да ми е изпита. Това е и срока, в който би трябвало да съм безгрешна на листовки, умф... Абе как се учат знаците? :)

6. В събота си отивам на сееелоооо! Алелуя! Мисля да се отдам основно на спане 2 дни. Не съм спала като хората незнам от колко време и чувствам умората (да живеят 5те кафета на ден, които ме държат будна и свежа като репичка)! После... другата седмица се очертава да съм хоум алоун Ъгейн, то толкова и се завъртам у нас, де :)

А днес е 20 декември. Нова година наближи много... и чак днес се усетих, че нямам никаква идея къде и с кого ще празнувам. Та... от днес се напъвам... да мисля ;р

Some news

Няколко неща:
1. Почнах шофьорските курсове :) Години наред си намирам една или друга причина да отхвърля напъните на разни хора, безуспешно опитващи се да ме убедят да ги изкарам. Ако не бяха Стан и Деч сигурно никога нямаше да се престраша да се захвана с това. Ама ето че миналата седмица отидох и се записах. И добре, че най-после го направих. Учудващо спокойна се чувствам вътре в колата, зад волана, противно на паниката, която ме обзема когато съм пешеходец и видя движеща се кола на близо 2 метра от мен. Минах 6 часа, сега премятам листовки и ужким уча... От втория час инструктора ме пусна да карам в града - "лудница"... Да видим до къде ще я докарам. Засега съм ентусиазирана и ходя на кормуване с голям мерак, да видим теорията как ще я минавам. Учебната ми кола е голяяяяям и лъскав роувър :)

2. Имам работа за половин китайски народ. Пак :) Тя работата край няма де! Наумила съм си да увелича екипа в офиса тук и твърдо съм решила до края на ноември да имам общо 20-22 човека, с които да работя. За сравнение - към момента имам 16 човека. Още 5-6 няма да ми дойдат зле. Проблема е, че отсяването е адски трудно, да не говорим, че и кандидатите не са кой знае колко много. Да видим! Имам си цел за ноември де - нови хора. Спокойна съм, знам че ще се справя, знам и че имам стабилни хора до себе си, знам и че Стоян ще удари едно рамо и ще ми помогне в подбора - никога не греши в преценката си тоя човек, ей!

3. Случи ми се кофти случка миналата седмица. Малко не разбрах какво е станало, ама... все пак се замислих за здравето си и смятам в най-скоро време да намеря време да се завлека на лекар и да видя какво става... Явно е крайно време да спра да разчитам на енергийни напитки и кафета... Щото случката се повтори. По щастливи стечения на обстоятелствата и двата пъти не бях съвсем сама и изкарах акъла на един и същи човек. мрЪн, дължа почерпки.

4. Един познат, след 10 месеца отсъствие, най-после се завърна от Дубай. Едва ли е окончателно. Бях изненадана да чуя познатия глас по телефона с веселото подвикване "Къде си беее, шамандуркеее". Променен е и той - твърде сериозен, твърде...възмъжал, твърде... разхубавил се :) Хехе! Разгледах една камара снимки - не ми харесва този свят. Всичко е... голямо, лъскаво и някак изкуствено. Пясъци... море... Ама не са като нашите. Абе незнам, може и аз да съм бъгната, но там не бих желала да стъпвам! Имам си един малък кристален макет на един от символите на Дубай - ей този бял голям хотел на снимката.

5. Вчера излезнах "за малко" към 11.30 по обед... и се прибрах в 3.00 тази сутрин. Не искам да си помислям кога щях да се прибера, ако бях излязла "за много" :) Повода беше едно парти, на което беше и Дидо (този, който си дойде от Дубай). И както обикновенно - пак забърках една каша... ама ще се оправя. За кой ли път се самонавивам да спра да правя необмислени глупости, мдааам!

***
Новия албум на Faithless ме очарова, както и очаквах. 10х Froz :) Зарадва ме много със sms-а. Още повече ме зарадва мисълта, че има някой, който като чуе тази група и се сеща за моята скромна особа :) Албума като цяло е някак различен от предходните, но в никакъв случай не е слаб!
Maxi Jazz r0x! Sista` Bliss too!

***
От около 2 седмици цикля на Guano Apes - не всичко, само 4-5 песни: Open your eyes, You can`t stop me, Big in Japan, Rain, Don`t you turn your back on me... Знам, знам че са все стари песни :) То не пречи да си цикля на тях. Имам някакво вътрешно неспокойство, не знам с какво е свързано, но като ги слушам тия песни и някак... разпускам. Луда история!

Hide your face forever
dream and search forever

Have you ever been for sale ?
when your isms get smart
oh so selfish and mindless
with that comment in your eye

Do you think that you are hard ?
really harder than the other
man you're acting cold
if you are not in charge

Don't split your mentality
without thinking twice
your voice has got no reason
now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mind
proud like a god don't pretend to be blind
trapped in yourself, break out instead
beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricks
if I ever need them
would you go into that room
if I call 'em

Do you think that you are better
really better than the rest
realize there's a problem
I know that you can give your best

Have you ever had a dream?
or is life just a trip?
a trip without chances
a chance to grow up quick

Open your eyes, open your mind ...

Hide your face forever
dream and search forever
night and night you feel nothing
there's no way outside of my land

Open your eyes, open your mind ...

И... таковата... май малко по малко желанието ми да се пренасям към София се изпарява. Имам отговор защо е така. Стъпих здраво на земята и ... прогледнах. Всъщност това си е тема за цял отделен пост.

Все по-малко вярвам на хората :( Което като цяло е тъжно... Все по-често си задавам въпроса "Защо?" и не намирам отговора му... Еми майната му!

Започнах да се оглеждам и да виждам и други, нови хора. И те ме виждат.
На това бягство от "преди" ли му се вика?
Уф... някой път ще попиша по-разбираемо за тия последните щуротии, дето са взели да препускат през главицата ми.

А уж само за сутрешни палачинки говорихме... ;)

Вчерашния ден започна в 09.30, пооправяне на кочинката и обличане в движение. В 10.30 трябваше да съм на всяка цена на другия край на града... заради едни обещани преди заминаването ми в Габрово палачинки ;) Принципно не съм чревоугодник, но ако все пак някой някога реши да ме привлича с храна - несъмнено палачинките са сред "10те най" ;) Със Стоян си имахме отдавна бъзик за тия прословути палачинки, дето ги обръщал във въздуха. Е, имал е защо да се хвали човека. Ометох 5 броя, можех да побера още толкова, ама умишлено се спрях.
Последва малко мотаене, към 12.30 вече се бяхме изнесли с идеята да посвършим част от понатрупалата се работа през изминалите 2 седмици. Минахме града от край до край. Пеша. За около 3 часа и нещо. Някъде към 16.00 ч. на Стоян му дойде предложение за парти на някаква вила на Старозагорските бани. И последва:
- Айде с нас, м?
- Аз? Е кого познавам там, изключая теб? Ходи си гледай приятелчетата, и без това се гледаме по 14 часа с теб ежедневно...
- Айде бе, Иван ще дойде и той.
- Мммм, е ако и той дойде - има шанс и аз да се присламча.
20 минути по-късно се разделихме - всеки тръгна към бърлогата си. Тъъъъкмо се добрах до дома си и мобилния в джоба ми се разподскача...
- Идваш ли последно?
- Мне, айде без мен, някой друг път...
- Абе голямо си магаре! Идваш! Иван идва и той.
- Ъм... ?!?
- След 40 минути те чакаме пред нас.
- К'во да нося?
- Тебе си, хахах... и бутни в раницата някаква дебела блуза, щото там става кучи студ нощем.
Айде на нова сметка - ровене за пуловер, ровене за раница, на бегом през банята и т.н. В крайна сметка успях 40 минути по-късно да съм прекосила отново града от единия край до другия, пеш (!!!!)
Последва тичане за последния автобус, който пътува към баните в събота, после много смях, разговор с контрольорката за изборите и за това "на къде отиваме, на къде вървим". Благополучно към 18.30 бяхме в уречената вила. В първия момент се гипсирах - една камара хора, всички се познават от години, тук-там някоя позната от някъде физиономия... Намерихме си един ъгъл, бутнахме се на него, почнахме с биричка, после минахме на зелен Флирт (мдааа, знам, че се бях зарекла Флирт да не слагам в устата си... ама да си призная тази беше добра!), по-късно от някъде се появиха 2 каси с бира и съответно - минахме на бира. Весело беше ;) Малко в повече ми дойдоха по едно време чалгиите и явно ми е проличало, тъй-като двамата ми познайници упорито започнаха да ме убеждават, че няма да е зле да се разходим в тъмниците. Навих им се на ума :) Помотахме се около половин час и се забързахме наобратно - кучешкия студ беше налице! После нещо ми се губят няколко часа време, имам проблясък, че към 3 - 4 ч.сутринта по-голямата част от народа се беше изпонатръшкал, изключая наша милост и още 2ма шамандурковци. И тогава... ооох, тогава... пели ли сте на караоке? Щото ние точно това направихме - пусна се някакъв плъгин на уинамп-а, пуснаха се инструментали с текстове, заби се микрофона, усилвател... и разлаяхме кучетата! Като се започне от Алис Купър, Металика, Ийгълс, Бон Джоуви, мине се през Ийгъл Ай Черри, Акуа (нали си спомняте "I`m a Barby girl..." мда, достатъчно весели/пияни бяхме, за да го пеем и това), Пъф Дедди, Еминем, Фейтлесс и се стигне до Ъпсурт, Дони и Нети и не помня какво още ;)
И така до 5.30. Пак последва разходка. Изнизахме се. Вървяхме през някакъв парк - неосветен, естествено. Заведоха ме на най-невероятното езеро, в най-непрогледната тъмница, с най-ясното небе, с най-ярките звезди, проведох най-интересния и сериозен разговор от месеци насам на всевъзможни теми... Не е истина просто... Да не говорим за многото падащи звезди... Красиво място, небето беше жестоко! А колко пожелания ми минаха през главата - да видим колко от тях ще се сбъднат :) Всъщност като се замисля, ако бях изпуснала само тази картина - щях да имам основателен повод да съжалявам МНОГО, че съм изпуснала нещо ХУБАВО.
Ще ми се да се повтори това пак, макар да е малко вероятно...
Към 7.30 минахме да си прибера раницата, взехме Иван и в 8 хванахме първия автобус към града. 30 минути път ми се губят - проспала съм ги, завряна ту в Иван, ту в Стоян...
После... прибиране, баня, вафла, мрънкане... И в крайна сметка преди половин час се надигнах.
Та всичко вчера почна от едни палачинки... И завърши с едно много хубаво еРезо :)
В деня на размисъл изобщо не размишлявах, релаксирах така, както не съм предполагала, че мога!
И капака е, че въпреки че съм спала едва 4 часа, моя милост е свежа като репичка!
Хубаво е да има някой, който от време на време да ти казва "I care!"

Pics

Съвсем набързо - малко днешен снимков материал от последната ми разходка из Стара Загора:

Някой много умело е разкрасил фасадата на панелката си ;)
***

Тази стена ми хареса още повече...
***

А ето на това си му викам заплаха ;) Култова табела!
***

Небето беше невероятно, на живо изглеждаше 100 пъти по-красиво!

Days Go By

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам - имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша - ще трябва да е само за работа... а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време - наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко "театрални" сцени... но това мина. Надявам се съвсем да утихне - никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка - изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих... Хубавото е, че и част от "лошите" клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за "Най-град" в състезанието между офисите за седмицата.
"Кой сега е номеер еднооооо... " ...нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо - откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм... прави са. Не мога да им опонирам - истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи - имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене - 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)...
От друга страна обаче ми е и хубаво - смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално - все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много "топли" спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно...
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун - там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА - препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало... аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките... намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) - вдигнаха ми... чувахме се... напълно безплатно :D Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари - толкоз!

Мдаам... Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте... Видите ли ме срината - за нищо на света не ми съчувствайте - по скоро ми се изсмейте, за да се стегна - мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни - на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон ... то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече "мома англичанка" ;) После и на Джулай морнинг мисля да се класирам... ;) Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа "Светкавици!" - от режисьора на "Когато порастна ще стана Кенгуру". Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино - ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по "балканско кино", ама... нали... Както и да е - не ми се ходи сама, та ако има желаещи - сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на "Балканкан" в Арена! И тя понеже е добър човек - ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност ;)
Сетих се за една култова реплика от "Когато порастна, ще стана кенгуру" - репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи - "Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи." ;))

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена - аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:


***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

Reloaded

Блаженно съм се размазала във фотьойла си и се опитвам да подредя изминалите събития хронологически. Нещо не ми се отдава... Както и да е.
Мотото за миналата седмицa: Работа, работа и пак работа! Офиса започва да ми става любимо място за обитание, втори дом :) Незнам дали е добре или не е, но усещам как се отдавам на работата си. Търся спасението си в нея... и сякаш го намирам.
Получих и първата си заплата. Коментара ми е просто: "WOW".

А колко уморена се чувствах не е истина - буквално бях смазана. Имах отчайваща нужда да се видя с хората, които ме зареждат. Отделно дето хлапето имаше имен ден и си намерих и повод, по който да се окажа в София на Гергьовден.

***

В петък вече ме обземаше онова приятно чувство за скорошни весели емоции. До последно не ми беше ясно в колко часа ще пътувам. Кипариса предната вечер ме беше зарадвала с възможността евентуално да се видя с част от колегите от софийския офис. Споделих това с Цвет, който пък реши да пътува с мен до София - да се види и той с тези хора, после да си продължи към Враца.

В момента, в който слезнах на софийската автогара - към 21.00 - 21.30 ч. първото което направих беше да вдишам звучно и да кажа гласно "Мммммм, мръсен софийски въздух! Леле, как ми липсваше!" ;) Цвет каза, че съм станала друг човек от момента, в който съм стъпила на софийска земя ;) От там се метнахме на едно такси и запрашихме директно към ресторанта, в който се бяха събрали хората (няма да обяснявам как точно се добрахме до там - това е друга тема). На мен лично ми беше много весело - по-голямата част от хората ми бяха познати, разказваха се разни смешни истории... Вечерта завърши към 1.00, докато мина през банята и докато се наканя да си легна - стана 2.00. Спах до 10.00, което е събитие за сомнамбул като мен!
До обед течеше приготовление по дроб-сърма, около обед се сяха рози и теменужка... Следобед към 4 трябваше да се видя с Иво (който естествено закъсня)... Обиколих "Хеликон" - този който е на 3 нива. Набелязах си поне 5 книги, но когато попитах за "Зеленият път" на Стивън Кинг ми казаха, че в момента е изчерпан. Почнаха да ми обясняват за някаква книжарница на бул. "Сливница", но имайки предвид, че аз не съм от София - можех само да ги гледам умно, да вдигна рамене и да кажа "Ама... нямам идея как да стигна до там и къде е тая книжарница, за която ми говорите". Излезнах провесила нос.
Бутнах си слушалките в ушите и се понесох към "Моста на влюбените" (що за име!) до НДК - мнооого обичам да вися там. Винаги когато имам бита среща с хлапето или Иво - отивам там и си кисна, защото знам, че тия двамата просто няма начин да дойдат навреме. Ако все пак някога това се случи - обещавам да почерпя по тоя повод!
В крайна сметка се занесохме в "Грифис", пихме по малко, бъбрихме си за разни неща - къде приятни, къде не...
После изникна идеята да мина да си взема част от багажа от Кипариса и да се изтърсим у хлапето. По пътя имаше солидно количество простеене... Бяхме оплели много гадно плановете на няколко човека, за което наистина много съжалявам :(

Вечерта (и нощта) завърши у именника - на баница с пепси... Бях тотално изтрещяла... Оставих две малки рани върху нечия ръка :D, ама и той не ми остана длъжен - след толкова стискане и боричкане сега ме болят и двете китки, нещо ми е зор писането в момента...

***

Сега седя и си мисля над част от нещата, за които говорихме в "Грифис" с моето другарче... Задавам си въпроса дали това, че съм се вкопчила и отдала изцяло на работата си означава, че съм самотник, който просто няма върху какво да се съсредоточи и сам замазва очите си с нещо... Чудя се дали е нормално един професионален успех да те топли достатъчно, че да не ти е нужна чужда топлина... Или поне да не искаш да си го признаеш.
По повод и на нещо друго казано-недоизказано - грешно ли е човек да се доверява на 6тото си чувство и да е убеден, че първото впечатление в 95% от случаите се оказва правилно?!? При мен 6тото чувство винаги е било водещо...
Какво е да си победител в дадена игра? 1 гол стига ли или спортната злоба става неуправляема... При мен ако първия отбелязан гол е в моя полза - то той е бил достатъчен, за да загубя интерес към играта... и достатъчен, за да се докажа на себе си и на противника си. Какъв трябва да е ответния удар, когато някой си играе с нечии чувства? Не е ли достатъчно просто да го заявиш в прав текст и да приключиш... или от чисто любопитство и от стремеж за доказване (незнайно пред какво) се търсят и други начини за отбелязване на гол...
И ако някога си се опарил от нещо - нормално ли е след това да подхождаш към всеки с недоверие и да е нужно наистина много време, за да падне преградата и да не се чувстваш като потенциална плячка, като дивеч, който трябва някак си да се опази...
Хваща ме параноя май. Имам чувството че някаква малка част от вътрешните ми устои яко се разклати в "Грифис" ...
Несигурно ми е... И ми изникват още и още въпроси.

Нормално ли е да се опитваш да ковеш желязото в себе си... и в крайна сметка в разговор като онзи с Иво да усетиш колко слаби места си пропуснал в обработката... Осъзнавам, че имам още мнооого работа над себе си.

Осъзнавам и че след две седмици по това време сигурно ще пиша поредния сдухан пост... Признавам си, че наистина много ще ми липсва когато замине за САЩ... хубавото е, че пак ще се върне по-зрял...
И пак ми стана едно такова сълзливо, %$#^%$^$!

***

На мен всъщност ми е супер спокойно в момента... и малко тъжно - признавам си. Не исках да излиза толкова скучен и сив постинг - искаше ми се да предам усещането за "презареждането" ми, ама нещо не се справих май ... акцента падна върху друго...
Както и да е - поредно слабо (пропуснато) място.

А може би Чефо е прав :(

***

P.S. А, да! Как щях да забравя - Fenia намери книжката "Зеления път" в кино Арена. Днес си я взех и съм невероятно доволна! Има да подсмърчам докато я чета. Сега остава да се намери от някъде и "Изкуплението Шоушенк"...

А на кака ми искам да кажа само, че изненадата по телефона беше мнооого приятна!
И... мда, за вечерта на 19 ще трябва да измислим някоя дивотия...

За приспиване - Godsmack - Sick Of Life.mp3
Странно - пак ме е избило на "твърда" музика... От това не излиза нищо добро в повечето случаи.

А ето и двама симпатяги, които снимах на връщане:

Какво се прави ако...

Сигурно половин година не бях слушала у нас Lenny Kravitz. Сега пак не си го пуснах аз, плеъра просто го завъртя... След него се чуха началните акорди на Limp Bizkit - Behind Blue Eyes. И смених директорията (btw ползвам 1by1). Нещо сълзливо ми става като слушам подобни парчета - то само заглавията като прочета и ми стига - Again, I belong to you, а на Behind blue eyes няма как да не се сетя за припева (и за "Готика"!). Аз желЕзна ли съм или да? И какъв винкел ще съм, ако някакви си песнички ми бъркат в здравенцето и ме карат да оприличавам частици от себе си с частици от текстовете.
По тоя повод се сетих за Свилена - живеехме заедно в Търново. Сви беше невероятно готин човек! Обаче незнайно защо просто не и вървеше с момчетата - все някакви драми ставаха (ооо, далеч по-големи от моите! Линна, знам че се смееш в момента! Ма си трай! Да не съм видяла твой коментар!). Та тази моя съкафезничка имаше период, в който не си подаваше нослето навън, не излизаше с приятели, за лекции и упражнения да не говорим. Сви си седеше в квартирата, запълваше времето си с готвене, чистене и (!!!!) сапунки. В един момент взе да вижда по една своя връзка във всяка от сапунките, които гледаше. А те (сериалите) не бяха никак малко - имахме и кабелна... В началото я бъзиках... после започнах да си мисля, че не е добре... и точно когато реших, че това девойче има нужда от специализирана помощ - на нея взе, че и мина. Един ден просто заряза всичко на вили и могили в квартирата, излезе и се прибра на следващия ден... Метаморфоза някаква преживя. Още нямам обяснение какво я беше хлопнала дъската, ама добре, че и мина.
Таааа... за какво го казах всичкото това ли? Ми ей така - идеята беше да се опитам да подкрепя твърдението си, че е много лесно сами да си помагаме в моменти, в които ни се струва, че живота ни е сценарий на сапунена опера - просто гасим телевизора. Изхвърляме всички дразнители или правим всичко възможно да ги държим на достатъчно голямо разстояние от нас, а ако е възможно (и имаме силите... и желанието) - изхвърляме тия гадости. На думи е супер лесно, ама на практика не е точно така. Аз самата трупам една камара файлове насам-натам по дискети; имам 3-4 песни, които съм си наложила да не слушам (и наистина не ги!) защото ме спичат поради една или друга причина; мейли, които не затривам съвсем умишлено от 4-5 години, да не говорим, че имам и по-стари; разни дребни подаръци и предмети, които свързвам с нещо специално...; сега се сещам, че даже имам 2 смса от... 1999 г.
Обаче всичките тия неща са ми капсулирани. Все едно са ужасно опасен радиационен материал. Седят си на точно определени места, знам че ги има, но грижливо избягвам досега си с тях. Адски трудно ми беше в началото - хората явно сме мазохисти и обичаме сами да си търсим причина, поради която да се сдухаме. После, с течение на времето нещата сякаш улегнаха сами. Не че сега няма да ме жегне, ако си пусна някоя от 3-4те mp3ки - ще ме жегне (то си ме жегва всеки път, в който чуя някоя от тия песни по радиото, за щастие вече минават за "стари" и все по-рядко попадам случайно на тях); не че няма да се свия на топка, ако се зачета в разните писани тук-там файлове, така и не достигнали до получателя си; не че няма да ми стане адски куцо да се върна назад и да прочетя мейлите в кутията ми от преди години... Ще ме жегне и още как! Аз и сега, когато ужким само индиректно си мисля за всичките тия хубави спомени и тръпки, се спичам... малко. Нужна е невероятна самодисциплина и инат, за да се изправиш срещу тази камара от неща, които са били твои някога и които никога не си искал да загубиш, да съхраняваш тази съкровищница и да не смееш да я разгледаш. Играта на инат със себе си е отвратителна - ей така си седиш и си се "пробваш" ежедневно докъде можеш да стигнеш сам спрямо себе си. Обаче е адски полезно всичко това, защото рано или късно идва момента, в който наистина успяваш да си наложиш невероятен самоконтрол и да надвиеш себе си.
You ruin everything.

Уморително е, да знаете. Това си е ежедневна надпревара със себе си. Ежедневно коване на желязо. (Понякога се чудя има ли смисъл?!?)

Та когато тотално се уморя и се вбеся на себе си - обикновено в тия моменти решавам да затрия с лека ръка всичките тия виртуални и реални спомени. Първото което хващам е гсм-а и всеки път се отказвам още като стигна до тия два руина: "Сис, искам да направя нещо за теб. Не ме питай защо. Само ми кажи какво да е то?"(05.04.1999) и "Незнам как ще се реванширам за цялата каша, дето настъпи. Като звъннах преди малко, преди да ми затвориш, забравих да кажа да дойдеш да ме вземеш от гарата, защото не познавам никой друг от Търново ;)" (10.11.1999)... (Да е живо и здраво чаршафчето... много нерви потрошихме взаимно някога, но сега не мога да си представя, че е можело изобщо да не го познавам)
И някак си ми се убива набраната инерция за "промяна", за "наритване на всичко старо", за "промиване на мозъка ми".

Когато една връзка умре, независимо каква (само приятелска или пък повече от приятелска), освобождаваме ли се от нейния призрак? Или завинаги преследваме отминалите хубави моменти и си ги искаме пак и пак? И какво се прави ако няколко бурноотишли си призрака отново се появят?

***
Нищо общо с досега написаното, ама... искам ей такава малка кола, на която и да ме утрепе човек - не мога да му кажа марката:

...Днес си пиех кафето на терасата на офиса и просто не можах да го пропусна това бижу. А какъв гаден, мазен и мургав тип го караше... Бля!

Бележки

Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре - очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така - ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София... там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата - нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн... Мразя да чакам...

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос ;)
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима "красива" - може и да се покажа ;)))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но... таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф ;)

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно... Продължавам да събирам идеи;)

Ала-бала

:)
Вчера и днес цикля на P.O.D. Предната нощ, докато се опитвах да се приспя с MTV попаднах на клипа им към Goodbye for now. Името на групата ми е познато, но само толкова. Не ги свързвах с нищо конкретно, просто знаех, че ги има. Сутринта си дръпнах песничката , позаслушах се, проследих текста и се снабдих и с другите парчета на групата. Като цяло, за човек, който не си пада особено по този стил музика, останах изненадана. Незнам защо ги свързвам с Linkin Park донякъде... Не толкова като звучене, колкото като lyrics. И дали защото съм леко уплашена и се чудя за какво да се хвана, или пък просто защото P.O.D. са наистина добри - откривах част от себе си в някои от песните. Ако можех да пиша в стихотворна форма - вероятно главата ми би раждала подобни неща.

***

Вдигнах ръце от ината на разни хора, които се чудя как да приуча към кирилицата. Ама били на майната си, ама нямали киризатори, ама не искали да ползват примерно това. Добре де, нямам нищо против в чата или в ICQ да си пишат ако искат и на арабски, ама се дразня на упорит инат на такива индивиди по форумите. При това не разбирам къде точно им е проблема, след като болшинството от тези хора са с Windows XP, демек имат си вградена кирилица. А тия дето не били на тази версия - нямали кирилизатор, не можели и да си изтеглят, защото били в чужбина и след като съвсем чистосърдечно им предложиш да ги снабдиш с flextype, само и само да улесниш четенето си/им - пак "ритват кофата", щото разбиЙш ли, не можело да им се налага. Да, вярно е, че е въпрос на добро желание да ползваш родната си азбука, ама повечето от тия, дето са извън България се пишат за големи родолюбци. Защо тогава им е толкова невъзможно да пишат на кирилица?!?
Чудно как един американец би се дзверил, ако види нещо такова:
Хелоу, хау ар ю?
Блях, излишни нерви...

***

Пак стана мъгливо около мен. Точно като във филма "Мъглите на Авалон"... И май пак ме погва апатията, то ще си проличи де, ако последват една камара неразбираеми постинги...;) Едно такова безп(л)Ътно ми е. Постоянно имам усещането, че изпускам някакъв много важен детайл от цялостната картинка. И че ей заради този детайл ми се е*ава мамата. Чудно, какво ли им е на слепците, ония истинските - при тях за детайли изобщо не може да се говори, ама се справят някак си.
Да си отбележа тук - в неделя да зяпкам Vanilla sky по телевизията. Харесвам този филм, макар да е сладникав. Може би смесицата между реалност и илюзия... и финала. Пък и това е единствения филм, в който Том Круз е с пластмасова маска - аз лично не съм му почитателка на тоя пич. Обаче филма е добър!

***

Чудя се какво да дам на _онзи_който_пак_ще_лети_ през май. Събирам идеи...

***

Стискам си палци за нещо, сама. Ако стане - ще почерпя...вероятно в София.

Ха-ха-хааа!

How much of a computer geek are you? Hacker You know your perls from your pythons, your dlls from your libs and your kernels from your modules. You enjoy computing at a spiritual level. You drink much caffeine.

Учудващ и за самата мен резултат хахахахах;)Треперете, че ида! ХАхахахах... Аз ... хаХер...
Who`s the man now?
LOL

P.S. Това за Туу Мъч Кофейне ... си го признавам без бой! ;р
****
Пък vasil вечер ги пише много интересни ;) Ето пожеланието за "лека нощ":
sis (00:04) :
ади лекар с нож, до писане
vasil (00:04) :
be da ta ba v gz gad mrysna
sis (00:05) :
мале! ахахах тфа изречение ша го плясна в блога ;р
sis (00:05) :
да та четат хората къф си мил ;р
vasil (00:05) :
shti go plqsna az da ne kazvam kyde ;b
vasil (00:05) :
ai glei si rabotata drisla takava ;b
sis (00:05) :
sopolanku ;p
vasil (00:06) :
da ta uvolnqt utre dano ;b

лиглЮ ;р

Pets

Ходих си на Габрово за weekend-a. И понеже родителските тела ми бяха поръчали да снимам възпитаниците ни - използвам случая да ги покажа и тук.

Това е Бари ;) През април ще стане на годинка, но вече може да се каже, че е достигнал размерите и килограмите, които в общи линии покриват изискванията за породата му. Бари е каракачанска овчарка. Беше на 31 дни когато го взех :) Няма нищо общо със смешната топка косми, която беше като бебе.








За нрава му нямам думи - свиреп, своенравен, инат, перфектен пазач. Всъщност едва ли казвам нещо ново за хората, които си имат поне бегла представа за породата му. Това е втория каракачанец, който отглеждам. Първия се казваше Рим и беше отровен... Невероятни кучета са! Никак не са глупави, но не подлежат на дресировка, на каквато подлежи една немска овчарка примерно. С такова животно в дома/двора си човек може да е сигурен, че няма от какво да се страхува. Не закачат другите животни, обичат децата, внимателни са. Признават само един човек за техен "водач" и това е най-големия "кусур" на тези животни. Навремето моментите в които Рим си късаше синджира бяха ужасни, защото никой не беше в състояние да го върже... и трябваше аз да се грабвам от майната си и да си отивам до там, защото признаваше мен за висшестояща;) И с Бари е така. Интересното е, че айде, Рим е живял при мен доста време, кажи-речи наистина аз го бях отгледала, но Бари е бил при мен не повече от 4 дни... После го занесох на село и от тогава баба ми се грижи за него.

А тази тук е Кофе. Не, не сте сбъркали името - кръстена си е баш на онзи смешен негър от тайфата на Влади Въргала. Това е уникално страхлива котка... Но си е моя;) А, да - да отбележа, че е улична превъзходна откъм родителски тела. Майка и беше взета от улицата, но като порасна стана една такава рошава... До преди около 2 месеца радваше окото шляейки се по двора на село. После изведнъж изчезна... Казваше се Шуша. Не искам и да си помислям какво може да и се е случило.

Prolongation

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха... В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат - още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа... чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire - Белгия... Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени... Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там - по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва... и "падането" му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг ... или да направят сайт на нашата фирма... или... оооох. Както и да е - причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи... Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е - евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued...

******

Ето един изненадващо добър събеседник... все пак уж се разговаря със самия ГосПод ;) (мерси "како Линна", беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор... за жалост не го сейвнах... но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ - ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май...
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този "висш разум", да не решите нещо друго...!/
А ТОЗИ сайт ме разби... особено флаша в началото ... и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали "Two for the money" си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините - докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар... И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед... Изобщо... в каква държава живеем БЕ!

Студ

Днес не съм на работа. Утре пак сигурно няма да бъда. Точно ми звънна часовника за "изстрелване" от кревата и хоп - звъни шефа: "Днес няма да ходим в офиса. Стой на топло ."... Чудесно. Врътнах се на другата страна и продължих да дремя.
А когато погледнах към прозореца съзрях скреж.
Междувременно се чух със Зузу. Във Варна било ад. Имало слънце, което уж пече, но в момента, в който се излъжеш и си подадеш нослето навън - замръзваш.
Страх ме е да си помисля какво е на село, при баба ми... Там чешмите винаги замръзват, без да е обявено предварително, че ще се застурява. А сега при тия извънредни условия просто не искам да си представям за какво става дума. Дано Бари оцелее при -20... той си има доста козина, а и енашишкавял страшно много... пък и в крайна сметка е каракачанец ;) За котките е сигурно, че са пуснати на топло ;)
/Да ме пита някой за какъв дявол оставих фотото в офиса снощи... и сега снимам пак с нищожната камерка на GSM-a.

Пешко и Петър

Това е Пешко ;) Подарък ми е от Петър - един таласъм, който няма равен по щуротии. Пешко е на 7 години. Реалната му възраст е 12 - Петър го е разнасял със себе си 5 години преди да го подари на мен. Нямам идея каква е националността на Пешко ;) Обиколил е заедно с мен всяко едно място, на което съм била през последните 7 години. Той ми стана нещо като талисман от как го имам. Малцина са го виждали - обикновено седи на тъмно в раницата/сака ми, освен ако вечер не се смиля и не го извадя да подиша чист въздух, но е задължително другите около мен да не го виждат! Не за друго... смеят се. Детинско било. Сигурно са прави. "Просто вещ е!". Е, да... вещ е... но пък е "нещото", което сякаш ме познава най-добре. Мдааам, показвам го само на Петър - в случай, че се видя с него и раницата с Пешко е на гърба ми ;) Срещите им винаги са интересни. Петър и Пешко. Говорят си. Понякога забравят, че съм с тях... Абе странно нещо са мъжете, особено тия, дето виждайки стара плюшена играчка изтърсват нещо от рода на "Оооо, здравей приятел! Виждам, че добре те гледат..." Но пък тия двамата са много приятна гледка заедно. Трябва да ги снимам някой път /лошото е, че все по-рядко се виждаме с Петър/.
Та така. Показах на публиката Пешко. /Фения и кака ми да не се смеят!/
Сега да се похваля - показването стана с помощта на SONY DSC-S40!
Остава да разуча цялото меню и да видим дали ще се сработя с тази малка "играчка" ;)

Fort Minor

Its just like a cigarette,
Its something that I do,
Over and over but between me and you,
Its just like a cigarette,
Nobody's really fooled,
I don't want the truth,
I just wanna feel fuckin cool

Между другото - веднъж и на мен резултата от някакво тестче да ми пасне!

You are a Self-Discoverer

You're not religious, but you've created your own kind of spirituality. Introspective and thoughtful, you tend to look inward for the divine. You are distrusting of all forms of organized religion. You especially dislike religious gurus and leaders, who you feel are charlatans.

What's Your Religious Philosophy?

Работа :)

Ето какво намерих в мейла си сутринта:)

"From: Casper
Date: 09-Jan-2006 22:12
Subject Работа

Внимание!!!
Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ!

Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб.

Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (аз мисля че според сезона, може и червено вино да свърши работа...). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот.

Помнете, този вирус е смъртоносен!"

По принцип това с препращането не ми е навик и "не ме кефи". Но мейла си е весел хехех;)

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки...

Мдам... цигари! Ето това е думата, която ми се мотае из главата от сутринта. Оказва се, че докато съм на работа някак по-малко мисля за тях, отколкото сега, когато си седя в къщи. Всъщност точно поради тая причина не мога да си намеря място и гледам да съм в постоянно движение. Ужасноооо е!
В джоба си разнасям едно Орбит дропс и си смуча... залъгвам се уж. А през седмицата с единия ми колега си менкахме лукчета и теменужки... Смешна история:) Мислим дали да не пробваме със слънчоглед, макар да е супер селска проява да чоплиш семки на работа. Кво пък... Само да спра да мисля за пустите му цигари! Цел No1 ми е да си впрегна ината в нещо градивно - ето, сега е момента. Особено след като се хванахме на бас с Иво, който е по-заклет комин и от мен. Сега ще видим чий инат е по-голям:)

Другото с което се занимавам тия дни е чоплене из бг нет пространството в издирване на свестен цифров фотоапарат за сума до 300-350 лв. За момента май най-много ми допада SONY DSC-S40. Всъщност нямам кой знае какви изисквания - видео със звук, нещо над 3Mpix, възможност за ръчна настройка, малко по-голяма вградена памет. За Sony-то доколкото разбрах допълнителната мемори кард била малко по-скъпа, ама... Уф, абсолютен лаик съм що се отнася въпрос до такъв тип техника. Ако случайно от тук мине някоя по-разбираща душа - да вземе да даде някаква идея ли...

ПУШИ МИ СЕЕЕЕ!