!NB

Някой твърде близък и твърде въздействащ ми някога, някой, който някога беше предвидим за мен... някой който се промени до неузнаваемост в последствие и който бях започнала да възприемам за почти непознат... се "завърна". За тази вечер.
Не се беше показвал такъв, какъвто го познавам от... години.
Ще ми се да общувам отново с него, само с тази негова част, която познавам и която тази вечер показа, че е жива.
Дано не е само за тази вечер. И дано по-често засичам точно този човек, когото познавам, а не онзи непознат и недоволен от всичко човек.
Мда, никой нищо не разбра :)
Но аз съм усмихната и удовлетворена! Нали знаете колко съм привързана към спомените и малкото хора, които съм наричала приятели? Е... един от тях се "показа" такъв, какъвто беше преди години.

Просто отбелязвам нещо важно за себе си, малкото надничащи тук съм сигурна, че в момента трудно ще схванат за какво говоря, но по-важното е това, че се чувствам доволна.

Today is THE DAY

3 неща за днес:

1. Ще ставам кръстница на момченце :) Днес видях втората му снимка... на 3 месеца и половина е :) Имам още 6 месеца да избера име - тежката задача се падна на мен, като единственото изискване е бебока да НЕ носи буквата/името на някой от бабите/дядовците :)

2. deni_f от днес е омъжена жена :) Чак ми е трудно да си го представя това :) Адски се радвам за нея - след толкова години най-после намери Него... Мога само да и пожелая дъъъъълги години безоблачно и слънчево съжителство :)
(И да не забравя, че един ден Силвия ще дойде... и ще иска да я заведат на мач на Ювентус - "Forca Juve!" ;р )

3. Иво има рожден ден днес. Става на 23... Не ми се иска да пиша за него, защото рискувам да предизвикам пореден водопад от нежелани коментари... Просто се надявам да е добре и да си дойде жив и здрав... и помъдрял... и да е загубил достатъчно, за да оцени какво има ... и какво е имал.
А, да - и да е получил оная тениска на Ювентус (макар да имам гадното усещане, че българската поща се е о*рала)...
И не, не му се обадих (знам, че има хора, на които това им е любопитно). Този път наистина съм се заинатила със себе си и смятам да се самонадвия!

ЧРД ;)

Честит рожден ден на един нервен потребител ;)
С пожелания за мнооооого здраве... и по-малко вироглавост ;р
Мам, ЧРД, и да слушаш повече ;pPp

В картинки ;)

Изминалия уикенд беше... абе нямам думи. Предпочитам да покажа ;)

Пристигнах по никое време в София, Драго и Вес ме чакаха... от Плиска - бааам в София ленд, кипариса и тq дойде маааалко по-късно.
Започнахме с лигавщини... и дартс!

Това тук е моя милост. Документирано е МОЕ попадение в центъра... което си е събитие, имайки предвид, че съм с "две леви" що се отнася до игра на дартс ;)
Някъде към 1.00 се натоварихме на колата на Вес и се засилихме към летището - фръцлата трябваше да кацне в 1.30 :) Надувах балони, смеех се с останлите 3ма идиоти с мен (да ме прощават в случая, ама в думата идиоти не влагам нищо лошо!!! ;), чичковците полицаи ни гледаха странно, даже по едно време сериозно почнах да си мисля, че ще ни изритат навън.

Ето ни строени! С надути балони, с "табелка" с името на търсения човек (не ни беше дошло на ума да принтираме, добре че Веско си носеше лаптопа ;) Тръпнещи в очакване... Колкото пъти се отваряха гейтовете - толкова пъти Вес казваше "Ето я!", съответно следваше "Бе.. не е тя бе!!!", изръсиха се и куп простотии, които вече не помня. Помня само, че се смях почти до сълзи.
"Ето я!":

Това е първата ми среща със зелената фръцла ;) Направоооо се разтреперах :) И в същото време се чувствах така, сякаш я познавам от сто години и никога не е била далеко от мен.

Последва среднощно (по-скоро сутрешно) "Уго":

Пак лигавщини на кило - ама Драо е виновен! ;р
Към 4.00 се прибрахме и до около 6.00 бърборехме с Поли.
После спане... пак спане... После... абе много неща имаше после! ;)
А, щях да забравя - графитите...:





Ей това е главния виновник тия дни да ми е адски весело!

Освен това някак си пак не ми остана време за мислене - в София бях, минах през Дружба... но не се сдухах. Мислех си как след малко ще съм някъде около фръцлата и останалите шамандурковци и... абе беше ми весело!

Единственото за което ме е яд е че се разминахме по много балъшки начин с Фроз... ама вече си имаме телефоните и повече няма да правим така ;р

Честит Рожден Ден

Днес Изаура (по-известна като ku4e_kasi4ka или просто Марийка ;р ) става голяма!
Ще ми се да мога да я гушна и да я целуна по кучешкия нос :) Да ми/ни е жива и здрава, все така пробивна. И да продължава да е толкова флюбена, отива и ;)

П.С. Аз мисля да ударя едно голямо за нейно здраве още сега.

Почивка

Събота - основното събитие за деня беше рожденния ден на BEER_MAN. Весело изкарахме. Рядко се виждам с тайфата от Казанлък, но винаги събиранията с тях са запомнящи се. Бирата стана на 30! Да ни е жив и здрав! (Наздраве, пак!). Подаръка тази година беше велосипед. Почти си го представям в пълно рибарско снаряжение (миналогодишния подарък), яхнал новото колело и поел пътя към язовир Копринка. Това ще е гледка, която си струва да се види!
Не се мина и без обичайното заливане от смях в компанията на Зу и Драго. На последния дължа почерпка ;р
Изненадата на вечерта беше появата на dzver ;) Аз лично не го бях виждала от поне година и половина, беше ми приятно да побърборим за разни минали и настоящи нещица...

***

В Казанлък имаше изложение на холандски цветя - много красота беше събрана на малко място.









Това са малка част от снимките. Пролетта се отразява невероятно на градчето - всичко е окъпано в зеленина, парковете там май нямат равни... Чисто, приятно, тихо и спокойно. Добро място за разходки по това време на годината.
Очаквам Веско да качи някъде поне част от неговите снимки и ще гледам да метна един линк и към тях.

***

Днес към обед пристигнах в Стара Загора. Минах през офиса с идеята да изчакам момичето, което почиства. Срещата беше определена за 15.00ч. Изчаках я, помолих я да започне от моя офис, за да имам възможността докато почиства останалите офиси аз да свърша поне малка част от работата за понеделник, огледах за пореден път касата, засякох от къде идват едни разлики и се успокоих. Докато се лутах из тетрадки, таблици и програмата, с която работим - получих изненадващ смс за кафе от Марийка и Деян (Здрасти Изаура;). Двамата се разходиха от София до Стара Загора, за да пият кафе с мен... Е, забавих се, ама нямаше как да предвидя, че разстоянието между двата града те го взимат за час и половина. Малко ме почакаха, важното е, че се видяхме :) Че и Заека видях (него пък не го бях виждала сигурно от поне месец и половина, нищо че сме комшии). Страшно се израдвах на Деян, то кога ли не му се радвам на него. Много си го обичам това диване. Ама многоооо. И всеки път като му видя муцуната и ми иде да вия от радост :) Марийка май е по-спокойна. Дано нещата, които я тормозят последната седмица, се разминат безаварийно. Стискам палци... Пък ако се наканят другата седмица наистина да дойдат до Габрово с мен - направо ще си имам и повод за празник!
Чудно е да гледаш двама добре познати ти човека заедно. И да се радваш на самата картинка срещу теб, без да е нужно да говорите много-много дори. Ако не бях сигурна, че ще се фръцнат, ако видят снимката си тук - щях да ги покажа и тях, още сега! Невероятна двойка! На мен направо ми дадоха нов начален тласък за идната седмица.

***

Уикенда беше пълен с приятни срещи и изненади. Въпреки това нещо вътре в мен е свито на топка. Имам чувството, че ще гръмна. Отвратителното ми 6то чувство никога не ме е лъгало, а сега имам гадното усещане, че ме чака някаква невероятна гадост тия дни. Супер изнервено ми е... паля цигара след цигара, мотах се безцелно по улиците до преди малко - не и не, не ми минава. Едва ли не предусещам някакъв апокалипсис. И ме е страх. Дявол да го вземе, не понасям паниката си - винаги е необяснима, но винаги се оказва основателна.
Седмицата се очертава доста тежка, много борба ще има... Куца ми рекламната стратегия, и то много здраво. Хванала съм се да издирвам учебници по маркетинг и реклама. Замислям се и до колко ефективна би била рекламата в Интернет... Кои и какви са хората, които ползват глобалната мрежа ежедневно... Какво ново може да се измисли за популяризирането на някакъв продукт, освен стандартните рекламни карета по вестниците, брошури, които се подават от ръка на ръка или пък се пускат по пощенски кутии, плакати по улиците... билбордове/трансперанти... Радиорекламата май е неефективна в нашия регион, за телевизионната да не говорим...
В това отношение все едно съм в амок - никакви нови идеи не ми идват на ума, поне засега. А трябва да размърдам мозъка си за нещо ново и интересно, което да привлече вниманието на хората...

***

Липсва ми контакта с ... с разни хора. Whatever... Едно такова нацупено ми е. Или бързат нанякъде, или никакви ги няма, или ако ги има - мълчат.
Липсва ми и Casper... Той е трениран на всичките ми състояния и в общи линии винаги успява да ми каже нещо адекватно на ситуацията и да пресече притесненията ми... а аз дори не намерих време да го видя миналата седмица, докато бях в София :( Дяволски ми липсва...

***

А ето и една нова звезда на блогерския небосклон - Fenia. Доколкото я познавам - смея да предвидя, че този блог ще бъде много интересно четиво занапред. Разбира се, ако не се откаже от него. {}

Got it

Имам ново работно място:)
Официално от утре съм в София. Незнайно до кога... вероятно следващата сряда ще съм пак в Стара Загора.
Не съм на тоя свят и не мога да повярвам, че успях! ;р
И пак официално - приемам поздравления :)
Дано нещата да вървят по мед и масло.

P.S. А Иво ще лети на 20 май, което е събота... и със сигурност... ще го изпратя. Та софиянци, да знаете, че на 20 май може да има потоп на летището :)

I did it! :)

One more ;)

.
Нещо ми върви на стари познати напоследък... Първо deni, сега и Стефан.
Стефан също ми е стар познайник. Живее в една от вилните зони на Стара Загора. Преди 4 години почти нямаше ден, в който да не сме заедно на по бира или кафе... Мотаехме се много често из Аязмото и беше най-добрата ми компания там. Всъщност и единствения от познатите ми, който се навиваше на акъла ми с часове да се мотаем заедно по пътеките там, да ходим до зоопарка, до залата с криви огледала.
После покрай последната ми година в университета срещите ни станаха все по-редки. Докато се стигна до момента, в който тотално му затрих координатите. Той имаше гадния навик през 2-3 месеца да сменя номера си и... така. Та около 2 години нито го бях чувала, нито го бях виждала. Странно, че преди поне по улиците се засичахме, Дръмса е любим и на двама ни - и там не се засякохме.
До снощи... Ровя си аз из Google напосоки и попадам на това - ако прочетете коментарите там - ще ви стане ясно за каква радост от намирането на стар познайник става дума ;) Само като видях ника и снимчицата и очите ми светнаха.
Днес целия следобед изкарахме заедно, така и не успяхме да се наприказваме. Утре вероятно ще е същото ;)
Today is a good day.

****

Стискането на палците ми ... май няма файда :( Кофти.

Линна

Линна е моя стара познайница. Никога не сме се виждали. В различни части на планетата сме – аз съм в България, тя е в Канада. От години. И въпреки всичко смея да твърдя, че се познаваме малко или много. Някога... може би преди 6 или 7 години (не помня вече) се „разписахме” из говорилнята на Гювеч :) По-голяма е от мен.
За тези 6-7 години на няколко пъти губихме връзка, паузите в общуването ни бяха доста дълги. Обаче винаги имаше по някой заблуден смс, с който аз да напомням съществуването си, както и тя нейното. Помня, че преди около 4 години тя ми звънна :) Помня и как лееееко си глътнах граматиката, когато я чух. Обаче ми стана адски мило, че някой на гза на географията е решил да ми се обади просто така, за да чуе гласа ми, да ме попита как съм... И че този някой не е мъж, а жена. Това променя доста нещата, защото е близко до ума, че не става дума за любовни щуротии (щуротии не е уместна дума, ама това е първото, което ми хрумва в момента), а за чисто и просто приятелски чувства.

Линна през цялото време е била в течение на случките около мен. Или поне съществените неща, които по една или друга причина ме тревожат или радват. Занимавам я с какви ли не щуротии, а и и тровя живота с разни мои забъркани каши... Помня че миналата година, докато Иво беше в Щатите, я събудих посред нощ с някакви истерични смс-и :) Обаче тя не ме нахока, стана си от кревата и седна в 3 сутринта (нейно време) в полузаспало състояние да се опитва да накара мозъка ми да работи и да спра да се шашкам. Успя.
Имам я във visible листата си на ICQ, не че се спукваме да си пишем – няма такова нещо. Пак си пишем рядко, но на мен лично понякога ми стига да видя нейния онлайн статус и ... да си кажа, че е добре и че ако имам нужда от нея – тя е на разположение. Чат-пат се чуваме.

Беше прочела предходния ми постинг и вчера не пропусна да ми се накара и да пробва да вкара малко здрав разум в главицата ми. Бях прекалено изтрещяла (нещо средно между бяс, яд, страх, неспокойност, изпадане в една или друга моя крайност), за да я слушам какви ми ги говори и си знаех моето. Днес незнам какъв мерак ме беше подгонил и докато си хрупах и млясках доволно ябълката – реших да я чуя. Секунда по-късно разговаряхме (Skype). Не е истина какъв разговор проведохме. Имаше моменти в които се надвиквахме и буквално се карахме, а точно когато се бях запенила най-много взе, че ми спря тока. Няколко минути по-късно пак се бяхме хванали да си обясняваме една на друга гледните си точки. За нещо, няма значение за какво.

Сигурна съм, че какъвто е инат – пак няма да се е съгласила с мен, ето защо ще и отговоря тук, с няколко цитата от „Пътеводител на галактическия стопаджия”.
Та... Линна {}, защо не искам да се занимавам ли? И защо се дърпам и отказвам да се забърквам в нещо подобно? Ето защо:

- ПНД – каза той, - е нещо, което не можем да видим, или не виждаме, или което нашето съзнание не ни позволява да видим, защото си мислим, че това е проблем на някой друг. Това означава ПНД. Проблем на Някой Друг. Съзнанието просто го игнорира, също като сляпо петно. Ако погледнеш право в него, няма да го видиш, освен ако не знаеш какво точно представлява. Единствената ти надежда да го заловиш е да го изненадаш в ъгълчето. ПНД полето зависи от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, които не вижда, не очаква, или не може да обясни.

Не мога да не се съглася, че отчасти и ти си права, защото:

Всичко, което се случва, се случва.
Всичко, което със случването си предизвиква да се случи нещо друго, предизвиква да се случи нещо друго.
Всичко, което със случването си предизвиква себе си да се случи отново, се случва отново.
Но това не става непременно в хронологичен порядък.

Мдааам.... Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати изатваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме. Обаче:

- Измислям ли? – каза Марвин, като въртеше глава, пародирайки учудване. – Каква полза имам да измислям нещо? Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.

За едно обаче си права. Не съм изпробвала само онова, което цял следобед го дъФчим ;) И знаеш ли... Склонна съм да го пробвам, макар да съм почти 100%, че след това ще съм разбита за доста дълго време.
И... да, убеди ме. Убеди ме, че трябва да опитам - има два варианта: или ще съм адски доволна и щастлива, или пък ще съм наясно накъде да поемам занапред и какво да търся.
Ще отида. И ще го направя. Но няма да задавам въпроси, няма да чопля, няма да изисквам нищо.
Да, ще отида, но не сега, поради ред причини. Вярвай ми, ако нямах наистина основателна причина - най-вероятно в момента щях да съм там.(Знам, че в момента си казваш, че причината ми е неоснователна - за теб може би, за мен обаче е).

П.С. За тези, които нищо не разбраха ще поясня:
Защо го пиша това ли?
Ами защото Линна е най-редовния читател на блога ми :)
И май нищо не е в състояние да я накара да остави коментар ;р Аз обаче знам, че наднича тук всеки ден, както и че вероятно този път ще последва коментар. Надявам се само да не е последен, ако изобщо се "престраши" да ме... нахока публично. Поне съм убедена, че не ми мисли лошото ;)

ЦелуФки, како ;р

The day after...

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно... Шефа ми съвсем се запени ;) Сега се оказа, че сме "съботьори", че сме "стачкуващи" и какви ли още не простотии. Както и да е - стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах "Евала!". До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа... сега обаче се спекох. "Миленски" беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж "делхме нещо". Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде - ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта ;) Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня - все едно деня не е цял. Забавно човече ;) Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам... that`s just the way it is... things will never be the same... Ще ми се и моето "Бай-бай" да е толкова запомнящо се, колкото и неговото ;) Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше "Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш"... Мдааам... И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
"Историкът" на Елизабет Костова - книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ ;) Ама много, много, много {}
"Фамилията" на Марио Пузо - това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна ;) Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
"Твоите трудови права" - от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам - подаръка е еднозначен. А и думата "напускам" е все по-често срещана около мен...
Видно е, че имам какво да чета... има с какво да уплътнявам времето си.

Пешко и Петър

Това е Пешко ;) Подарък ми е от Петър - един таласъм, който няма равен по щуротии. Пешко е на 7 години. Реалната му възраст е 12 - Петър го е разнасял със себе си 5 години преди да го подари на мен. Нямам идея каква е националността на Пешко ;) Обиколил е заедно с мен всяко едно място, на което съм била през последните 7 години. Той ми стана нещо като талисман от как го имам. Малцина са го виждали - обикновено седи на тъмно в раницата/сака ми, освен ако вечер не се смиля и не го извадя да подиша чист въздух, но е задължително другите около мен да не го виждат! Не за друго... смеят се. Детинско било. Сигурно са прави. "Просто вещ е!". Е, да... вещ е... но пък е "нещото", което сякаш ме познава най-добре. Мдааам, показвам го само на Петър - в случай, че се видя с него и раницата с Пешко е на гърба ми ;) Срещите им винаги са интересни. Петър и Пешко. Говорят си. Понякога забравят, че съм с тях... Абе странно нещо са мъжете, особено тия, дето виждайки стара плюшена играчка изтърсват нещо от рода на "Оооо, здравей приятел! Виждам, че добре те гледат..." Но пък тия двамата са много приятна гледка заедно. Трябва да ги снимам някой път /лошото е, че все по-рядко се виждаме с Петър/.
Та така. Показах на публиката Пешко. /Фения и кака ми да не се смеят!/
Сега да се похваля - показването стана с помощта на SONY DSC-S40!
Остава да разуча цялото меню и да видим дали ще се сработя с тази малка "играчка" ;)