.

Тъжно е когато вечер няма с кого да си говориш.

!NB

Някой твърде близък и твърде въздействащ ми някога, някой, който някога беше предвидим за мен... някой който се промени до неузнаваемост в последствие и който бях започнала да възприемам за почти непознат... се "завърна". За тази вечер.
Не се беше показвал такъв, какъвто го познавам от... години.
Ще ми се да общувам отново с него, само с тази негова част, която познавам и която тази вечер показа, че е жива.
Дано не е само за тази вечер. И дано по-често засичам точно този човек, когото познавам, а не онзи непознат и недоволен от всичко човек.
Мда, никой нищо не разбра :)
Но аз съм усмихната и удовлетворена! Нали знаете колко съм привързана към спомените и малкото хора, които съм наричала приятели? Е... един от тях се "показа" такъв, какъвто беше преди години.

Просто отбелязвам нещо важно за себе си, малкото надничащи тук съм сигурна, че в момента трудно ще схванат за какво говоря, но по-важното е това, че се чувствам доволна.

Лирическо отклонение

Едно такова куцо ми е.
Ритъма е все така бърз.
Бях близо... по-дяволите, толкова близо... и накрая изпуснах момента.
Сега ме е яд. Момента можеше да бъде доста дълъг, но просто го изпуснах. Умишлено. Защото такива са правилата...
Чудя се дали наистина ако нещо се е случило веднъж, после и втори път - то непременно ще продължи да се случва до момента, до който не "завърши случването си според предписанията". Уф, глупости на търкалета.
Сега пак ще променям навици, пак ще свиквам с добре познатото старо и с липсата на ... на нещо хубаво, но изпуснато.
... навиците са голямо нещо.
Как не си набих в главата и не запомних, че оценявам нещата, които съм имала едва в момента, в който усетя, че ги губя безвъзвратно?!?

Evanescence - Understanding:

You hold the answers deep within your own mind.
Consciously, you’ve forgotten it.
That’s the way the human mind works.
Whenever something is too unpleasant, to shameful for us
to entertain, we reject it.
We erase it from our memories.
But the answer is always there.

П.С.#1 Понякога осъзнал самотата си човек се сгромолясва лошо и... се изправя сам.
Не ми се пада повече.

П.С.#2 Снимката е правена край Луковит - има още снимки, но тях ще ги кача следващия път.

Щеше да е много яко, ако имах такова "светещо нещо" като на пичовете от "Мъже в черно" - често щях да "виждам звезди посред бял ден" и да си решавам безболезнено много от настоящите проблемченца, бррррррр
Просто ми се мрънка и ми е едно такова сълзливо.