My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

12 юли 2007

Dont say a word.

Много пъти започвах да пиша и изтривах настоящия пост.
Вероятно трябва пак да се опитам да подредя мислите в главата си - тотална каша е, отново, мрЪн!

Вместо думи - ще покажа няколко снимки от изминалия уикенд. Бях във Враца, на гости на един... приятел - колега... Хубави дни/вечери/нощи...
И по всяка вероятност загубих поредното нещо, което не исках да губя :(
Anyway.

















24 юни 2007

Дразня се

Говоря за важни неща, за бъдеще време... за планове в близките 6 месеца и какво ли още не... наистина важни неща. И точно в този момент се оказва, че не е удобно да се говори за каквото и да е и че е по-важен един доклад, който трябва да се разпечата... отколкото близките месеци, които предстоят и които наистина ще са важни показатели за куп неща. Не понасям неспособните да определят приоритети хора, такива, които се заравят в супер дребни и не толкова наложителни неща, а изоставят на заден план основополагащите "дреболии". Не понасям липсата накакъвто и било ентусиазъм у младите хора, когато се намират на прага на нещо голямо... Не понасям дребнави мишоци! Не понасям и хора, които вечно се поддават на емоции и са супер емоционално нестабилни...... Не понасям хора, които са готови да направят чудеса от храброст за любимия/любимата (с който/която са се запознали преди седмица), но в същото време няма грам ентусиазъм за нещо голямо и значимо в професионален план.
Е дразня се! Не съм дребнава, но се дразня.
Ще ми се хората около мен да умеят да отсяват наистина важното от дребнавото...
Мразя да подпалвам така от нищо, но... ДРАЗНЯ СЕ!

Аз съм човек, който би обърнал всичките ви думи против вас, но ако това се случи, значи сте го предизвикали, затова си носете последтвията и не се оплаквайте.
Злопаметна съм, но и прощавам. Проблемът е, че не забравям.
... като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша...

17 юни 2007

Trip

Миналата седмица беше луда... толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви... повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета - не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета - ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово - мислех да си ида на село и да спра телефоните... Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема - първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна - подминах и Варна леееко...
Ето снимка :) От Галата.

Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика - изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай... макар и малко самотна.
Anyway ... важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна...

Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой... или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре... и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и... абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако "нещо" се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано... Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята... в онази неудобна надупена поза, нда...

И още нещо - ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.