Малко остана

Събрали сме се една камара народ вече...
Та... да кажа на всеки случайно попаднал тук - весело посрещане на 2006 година.

Научих...

Нямам никаква идея кой е писал думите по-долу, но пък страшно ми харесаха и си ги слагам тук ей така, за да си ги имам и да си ги препрочитам чат-пат ;)
*************
Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.
Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.
Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих, че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих, че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.
Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих, че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
Научих, че семейството ти няма винаги да подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат, и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са само биологични.
Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.
Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих, че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих, че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
Научих, че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих, че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.
Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих, че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
Научих, че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих, че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих, че, въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш.
******************

И аз научих...

_След_коледно_

Плин беше права!
/Здрасти Плин & благодаря за картичката и милите думи!/
Още в петък шефа ми отпусна кесията си и ми даде коледните парички - достатъчни за принтер:)

А за Габрово...В събота се добрахме до там с 300 зора, минахме през магазина за техника с цел да изберем подарък на баба ми. В крайна сметка единодушно се спряхме на термокана. Взехме я... На изхода на магазина някакъв човечец ме прикани да съм напишела имената си и телефон за контакти на касовата бележка и да участвам в някаква томбола, която щяла да се тегли на другия ден. Казах си "Хъх... Кой? Аз? Вечния карък? Изключено да спечеля каквото и да било!", но все пак я пуснах!
Е, в неделя ми се обадиха да съм идела да си взема наградата... оказа се mp3 плеър,от ония с радио и диктофон, 256 МБ... никак не е зле:) Още не мога да повярвам ;р

Иначе двата дни ги прекарах в мотаене по стаите, ровене из старите гардероби и ракли в търсене на съкровища, размотаване с Бари из гората... Ей такива неща. А колко сняг имаше... Лелееей! ;)

Вчера благополучно се прибрах. Докато се мотаех из празния апартамент и се чудех къде да се завра и какво да правя, за да не пукна от скука - телефонна звънна. Таня. Предложение за разходка до Пловдив. За някаква среща, на която никой /уж/ не познавах. Е... пред алтернативата да се блъскам между 4 стени и да се чудя какви да ги върша, сметнах че Пловдив е по-добрият избор за запълване на времето ;) В последния момент се сетих за мрЪнмот - знаех, че си е в България за новогодишните празници, намерих го на кю и му взех номера... за всеки случай. В Майна-таун благополучно се паркирахме пред "Хитър Петър" към 20:30. Направо зяпнах, като видях за какво стълпотворение от хора ставаше дума. Интересното беше, че аз не ги познавах... но пък част от тях ме знаеха - най-често срещаната реакция при казването на името ми беше "аааааа... ти ли си сис? ти си сисока?". Дигнаха ми се акциите :D
Звъннах на мрЪни малко след като седнахме на масата. И в момента съм му адски благодарна, че се отзова и дойде:) Беше като "манна небесна" сред изсипалата се чалгия, танци и какво ли още не. Направо акъла ми не го побираше - пускаше се някаква дива селяния... и веднага след това DEEP PURPLE със Soldier of fortune... и после пак селяния... За пореден път се убеждавам, че просто е изключено някога да "привикна" чалгията... Не я понасям и тФа е! Както и да е - разни хора, разни вкусове. Таааа... мрЪнчо, едва ли четеш това тук, но БЛАГОДАРЯ! Длъжница съм ти, че заедно с мен изтърпя 3 /дали не бяха и повече/ часа тази музика:)
И не съм зъл гном, пЪк! ;р