И когато наближи часът на заминаването...

"Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
..."

Междувременно се сещам и за "Пътеводител на галактическия стопаджия", по-конкретно за надписа на кориците на Пътеводителя (който надпис Артър трудно възприе)- Don`t panic!.
Не се паникьосвам, или поне се опитвам да е така. Даже май... е по-добре че заминава.
Няма нищо по-лечебно от времето... и разстоянията.

"I want you to hit me as hard as you can!"

Тази приказка, че винаги нараняваш този, който обичаш важи и за двете страни.

Открих свобода. Да изгубиш всяка надежда е свобода.

Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича.
Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази.
Това не е най-лошото нещо, което може да се случи. Ние не се нуждаем от него!
- Съгласен съм!
- Майната му и на проклятието и на спасението.
Ако сме нежеланите деца на Господ, нека бъдем такива!
Първо, трябва да се предадеш.
Първо, трябва да разбереш, не да се срахуваш,
да разбереш, че някой ден ще умреш.
Ти не знаеш как боли!
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Поздравления.
Сега си една стъпка по-близо до дъното.

Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват.
Ние сме поколнието Х на историята.
Без цел и място.
Ние нямаме велика война.
Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем.
Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява.
Да!

Безсънието е никога да не си напълно заспал.
И никога съвсем буден.
Когато страдаш от безсъние нищо не е реално.
Всичко е толкова далечно.
Всичко е копие на копие...
...на копие...

с. Ягода - "Ягодите"

Две снимки от "Ягодите"... невероятно място! На фона на спека който ме е обзел днес тези снимки (не само тези двете, има още...) ме накараха да се усмихна.

Аз не понасям блондинки... Ама тази до мен е сред изключенията. 6 години живяхме заедно в Търново, докато учихме... Хвана ме носталгия чак;) Та... Това е Зузу;)