Завръщането.

Преди около 1 час се довлякох.

Session Start: Sun May 08 21:05:47 2005
Session Ident: zlatkata_off
[9:05:52pm] [sis] ууу нас съм си
[9:05:54pm] [sis] мрън
[9:05:57pm] [sis] ма пътувах дууре
[9:07:07pm] (zlatkata_off) ahahaha
[9:07:10pm] (zlatkata_off) 6to mrun
[9:07:38pm] [sis] ми щото мойто "у нас" ... май е по-скоро когато съм "у вас"... или по-точно "с вас"
[9:07:42pm] [sis] липсвате ми просто
[9:09:19pm] (zlatkata_off) em
[9:09:24pm] (zlatkata_off) dryg pat pak:)

Хем ми е леко, хем ми е тъжно... Всяко хубаво нещо си има край.
Последните 3-4 дни бяха вълшебни - изключително зареждащо ми дойде всичко напоследък - като се почне от изненадата в четвъртък и се стигне до днешното изпращане и наистина силно и значещо нещо стискане на ръце и прегръдка...
Вчера беше страхотен ден - ходихме с Иво да видим малката Асена и щурите и родители - среща която отдавна очаквах. Тези двамата излъчват някаква необяснима хармония - гледам ги и ми се пълни душата... След това от около 16 до към 22ч бяхме в пицария "Уго" следната малка гупа: моя милост, Охи, Иво, Манчо и кака ми. Беше весело... и зареждащо...
Сутринта успяхме да пием кафе с кака ми и да си излеем душиците, и на нея и се е събрало доста... Днес пак почти 90% от времето ми мина с Иво, лапето беше на работа (за съжаление). Хубаво е, че най-после успяваме да видим един в друг нещата, които едно време ни свързваха толкова силно. Вярно е, че сега сме доста променени от ония времена, но някак си всичко беше като "едно време".
Нямам думи да опиша колко приятни дни бяха това за мен.
Не искам да си помислям обаче каква картинка ще съм след 17 юни и как ще ме изтърпява мамчето (златката), кака ми както и вечнозеленото... Като се замислих върху този въпрос докато пътувах в автобуса и... ми избиха сълзи.
Липсва ми... всичко там.

Moby - Natural Blues

If..

If i died or went sumwhere far i'd write ur name on every star so everyone could look up n see u mean the world 2 me

Гергьовден

Страшен ден!
Чудя се как може през последните 4-5 месеца да успявам да си заредя батериите за 2-3 дни... и после да изпитвам едва ли не физическа болка при заминаването си от тук...
Пристигнах в София към 11. Оказа се, че на мама Злати офиса е точно до автогарата - та от автобуса се паркирах при нея. Последва ходене до центъра по кръводаряване...Източиха ми кръвчицата;) После трябваше да следва уж среща с кака ми, ама връщайки се в офиса на злати (от където трееше да ме земе кака старли) се оказа, че Иво вече е там (а трябваше с него да се видим към 5). Навих го и него да дари...ама трябваше да иде сам, последва мрънкане "Ма как сам бе! Ти няа ли да дойдеш" бла-бла... в крайна сметка последва обаждане на старли и отлагане на срещата с нея (мрън)! Приключи процедурата с него (не е честно, неговата игла беше по-тънка и сега почти не си личи нищо на вената му!)... После айде пак обратно в офиса на мамчето - свършихме някаква дребна работа, ядохме разни вкусотии от KFC... После се замъкнахме двамата да купуваме подарък на Охи. Той естествено закъсня за срещата, но за сметка на това имахме време и възможност да си се намрънкаме едно хубаво...
После...пак при мамчето, т.е. мамчето дойде при нас, взе ни с колата, намерихме именника по трасето - взехме и него и бам(!!!) в СофияЛенд на дартс. Почупихме се от мятане.
След това "секи по къщите си"...

Ауе, невероятен ден;) С много смях... имаше и неприятни новини, но... преобладава веселото.
За утре програмата е мега-свръх-хипер натоварена;) Как ще ми стигне деня незнам;)