From the inside...

But I'm so tired of this deceit
Everytime I try to make myself
Get back up on my feet
All I ever think about is this
All the tiring and time between
And how trying to put my trust in you
Just takes so much out of me
***
Take everything from the inside
And throw it all away
'Cause I swear, for the last time
I won't trust myself with you

L.P.

Смачкана

Кристализирах.
До сега се мотах из Аязмото със Стифлър... Тичахме по алеите, лягахме по тревата да почиваме, хващахме разни непознати ми пътеки и вървяхме... Аз и куче. И си говорихме... Ако можеше това животно да говори, кой знае какво би излязло от устата му. Той е най-добрия ми слушател напоследък.
Като малка имах въобръжаем приятел, който уж живееше на една далечна пътека и само ако много силно си стиснех очите - той уж идваше. Бях повече от убедена, че е истински. Говорех си и с него. Много. Детски истории... Сигурно изглежда глупаво или дори налудничаво, но си е факт.
Понякога си давам сметка колко самотна се чувствам, въпреки че съм заобиколена от хора.И се спичам... От друга страна уж съм сама, а винаги се намира кой да ми каже наздраве ако примерно кихна.
Мотахме се сега... премислях... подрънквах си стотинките в джоба... лежах на тревата и говорех, а Стифлър ме гледаше с огромните си очи и слушаше... и по едно време му тръгнаха сълзи! Заклевам се, че това бяха сълзи! Успях да сдухам едно...куче! А дори не знам причината за смахнатото си настроение. Няма конкретна. Просто се събудих сдухана и мразяща всичко. "Наакала си се пак" - каза ми rasti и затвори ICQ-то. Звъннах на starly докато се прибирах, тя ми вдигна и на въпроса "ко стаа бе мамунко малка" последва моя отговор "смахнато ми е, исках да чуя нещо ведро".
Мааамка мууу! На 27 април Охи има рожден ден и аз за пръв път от как го познавам ще пропусна събитието... Много се надявам на именния му ден да не ми мине котка път и тогава да успея да отида по софийско. Остават 2 месеца и 15 дни до заминаването на Иво.
Deadline. :(

Тъжно едно такова...

Анита обичаше да ми напомня, че дори и в тъгата има някаква красота...
Странно е...
***********
"Почувствах как Другата напусна тялото ми и седна в ъгъла на малката стая. Наблюдавах жената, която бях до момента. Страхувах се от всичко, но си казвах, че това не е страх, а мъдрост, дошла от опознаването на действителността. Зазиждах прозорците...
Видях Другата седнала в ъгъла на стаята - уязвима, изморена, разочарована. Тя контролираше и държеше в робство онова, което винаги би трябвало да бъде на свобода: чувствата си..."
***********
Между другото четейки старите постинги тук... Стигам до извода, че явно поривите ми за писане са предизвикани именно в моменти на спек, на тъга...
Лелееее колко малко радости съм споделила с виртуалното... А ги има и тия моменти - хижата на 3 март, Ирина и Асен и малката Ася, която днес имаше рожден ден. Тук е момента да и пожелая: Честит Рожден Ден Асена. Желая ти да израстнеш точно толкова умна и добре настроена към всичко заобикалящо те, колкото са родителите ти...