Crazy By Nature

new

2007-10-22T09:47:00.000+02:00

Мигрирах...
търсете ме на:
http://siskata.net/

It`s just one of those days...

2007-10-16T22:52:00.000+02:00

Заспиване - около 2.30.
Събуждане - в 4.25. СТУД, нечовешки!
Скачам си в пантофите и се увивам в хавлията.
На път за банята минавам и пускам кафемашината.
Баня.
Кафе + няколко цигари за закуска.
В 5.20 излизам от апартамента. Още по-голям СТУД.
Къде си оставих колата снощи? Аха... Мятам се на нея.
В този ранен час улиците в Пловдив са празни - няма коли. Но пък всички онези нещастни хора без дом са вече на улицата... те перманентно са си там. Спирам до една баничарница с идеята да си взема още едно кафе в колата. Докато чакам лелката да го направи съзирам на 2 метра от мен един такъв човечец - клекнал, увит в някакви скъсани парцали и... БОС! Краката му бяха ужасни на... цвят. Почувствах някак гузна - чиста, облечена в костюм, с обувки на 2 дни, с хубава кола, седяща и чакаща там сутрешното си кафе. Запалих цигара - човечеца мигновено живна: "Не мачкай фаса накрая, дай ми го". Дадох му кутията си - имаше още 4/5 цигари вътре. Трудно ми е да опиша радостта, която се изписа на лицето на бездомника. Кафето ми стана готово - взех си го, поръчах още едно, взех една баница и му я подадох. Питах го от къде е - "От тука съм си. На 72 години съм и все тука съм живял". Питах го от кога живее така - "От близо 15 години". Стана ми още по-тегаво... Питах го за децата му - "В чужбина. Двама сина имам, много са учени, заминаха преди..." Гледах го и се чувствах ужасно - исках да направя нещо за този човек, но не направих нищо - дадох му само кутия с 4/5 цигари, едно кафе и една баница. Пожелах му лек и усмихнат ден, а той "Здраве, момиче, здраве и много сили, за да понесеш всичкo, коeто ще ти се изпречи"... и се усмихна.
Метнах се пак в колата, пуснах си Металика с "One" и хукнах по пътищата. За момент бях забравила дори накъде съм тръгнала.
После магистралата... Тук е момента да спомена, че някога излизайки на магистралата карах бясно с идеята да "излея всичко от себе си" и това ми помагаше до един момент. Вече не ми. Сега пак карам бясно, но това вече не ми действа разпускащо. Нон стоп гоня някакво разписание, нон-стоп се надпреварвам с времето и нерядко то ми се изплъзва.
Пътя от точка А до точка В - изминат. Какво следва? Работа. Срещи. Преговори и парламентьорство. Проблеми, които трябва да реша... Колко е часа? О Боже, закъснявам! До скоро.
Следва пътя от точка В до точка С. Отново влетяване в последния момент на мястото на срещата, отново ме запознват с проблем, чието решение е оставено на мен...
До края на деня трябва да съм намерила решение на тези "проблемчета".

Междувременно телефона ми не спира да звъни:
"Продажби"
"Забави"
"Нови проекти"
"Мисли за приоритетите, остави останалото!"
"Гледа ли какво казаха за нас по Нова ТВ сутринта?"
"Какво става с втория офис в Пловдив и нещата в Асеновград"

Разчеквам се - буквално. Опитвам се да балансирам не с една, не с две, а с поне пет дини под мишниците! Не съм сигурна, че успявам...
Работа, работа, работа, работа... искам време и за нещо лично най-после!
Мога да продължа дълго да разказвам в колко часа какво съм свършила, но е излишно.
В 21.30 благополучно съм си в квартирата.
Студ пак - докато се затопли с тоя радиатор...
Хладилника е празен - за пореден път забравих да мина да взема някаква храна.Вътре се мъдрят 1 кутия натурален сок, 1 шише мента и 1 шише спрайт - усмихвам се, сещам се за малкото лични неща, които са се случили през последните 2 месеца и приятни мисли нахлуват в главата ми. Затварям хладилника и със затварянето си заминават и за малко нахлулите приятни спомени. Welcome to reality!

Сега седя и се чудя. Чудя се ядосана ли съм тази вечер, та да псувам... или съм тъжна, та да плача...
Реших! Ядосана съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, искате да удряте ли!? Да ме съборите, търкаляте с ритници из калта?... Давайте ваш'та мама... Ето ям, ям пръст с кръв от носа си. Ето, поглъщам я. Ето. Бийте, бийте още. Като си тръгнете обаче ще стана. Ще стана и ще оближа подутите си, разкървавени устни. И ще се засмея, мамка ви! Ще се засмея...
...
Или не... изглежда съм просто тъжна. И май сърцето ми просто плаче. Плаче за изпуснати мигове, за разпилени мечти. Чувствам тъгата като студа навън - няма как да не го усетя. Затварям си очите и за момент си казвам, че съм сляпа. Вече съм сляпа. И вървя сляпа, напосоки... Вървя, някой старателно прикрива следите ми, за да е сигурно, че никой няма да ме намери такава. Защото не мога да си позволя някой да ме види "такава", някой да ме познава "такава"

Говори ми се. Толкова много ми се говори с някой, че ме обзема лудост. Сега просто искам да говоря, без да чакам мнение или отговор или каквото и да било. Искам да има кой да ме слуша и само от време на време да кима с глава. Ей така - искам просто да знам, че има кой да ме чуе.
Полудявам.
Сетих се за хладилника - отивам да го отворя и пак да се усмихна. А може и да си налея, устата ми и без това има нужда да се разлепи от непрестанното мълчание...

Не съм...
И тъжна не съм!
Ядосана? Не!
Полудявам, твърде вероятно.
Говори ми се...

wtf

2007-10-12T14:44:00.000+02:00

Нещо ми липсва, не знам какво.
Усещам някакво странно неспокойство от седмици наред и не мога да си намеря място.
Хвърча като обезумяла, навъртам по хиляда километра на седмица (че и повече) и пак не мога да си намеря едно място, на което да се почувствам спо-кой-но... и пак не мога да се спра.
Движа се нон-стоп с идеята, че бягам от нещо... Ама от какво - и аз не знам.

Глупави усещания и глупаво подсъзнание :(
Somebody, help me.

Anger management

2007-10-01T11:06:00.000+02:00

Много, ама ужасно много МРАЗЯ снобските истории!
Също толкова много мразя и моментите, в които някой се опитва да ми се качи на главата брутално!
Отделен въпрос е, че ако някой е решил да си налага неговото по грубия начин - то опредлено е обречен на провал по простата причина, че раздразня ли се почвам да правя всичко напук! Независимо дали е правилно/разумно или не. Може да не е на моята, ама и на неговата няма да е.
Ненавиждам моментите, в които ми се налага да си държа езика зад зъбите (хапейки го!!!) само защото доброто възпитание ми е познато понятие (о, да, и на мен ми се случва).
... а как само мразя инертни хора - не е истина.
Най-лесно е да клекнеш и да кажеш "Не мога аз, направи го ти, защото ти можеш"... Чудно сега като не можеш - на 70 мислиш ли, че ще можеш?!?
Аман от идиотщини.

10х

2007-09-25T20:56:00.000+02:00

when you`re angry
would you hurt yourself
and when you`re sad
would you let somebody hurt you
hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you

Не помня от къде го знам това по-горе.

Well, опитвам се да се "подредя", защото въпреки "организираната работа", която имам, вътре в мен е хаос. Пак.
Трябва да се научим да се радваме на малките неща - на усмивка, която сме предизвикали у някой, на добри думи от непознат човек...
Трябва да се науча да не взимам всичко твърде на сериозно, защото е вредно.

Не знам какво трябва да направя, за да спра да се впрягам на всичко, да се отпусна и да се радвам на момента. Не знам какво трябва да пречупя в себе си, за да спра да мисля за "после".

Истината е, че ми се случваха хубави неща. Последните 2 уикенда ги изкарах така, както не го бях правила от доста време. Далеко от колеги, далеко от работа, далеко от иначе забързания ритъм, в който живея. Не ми се беше случвало скоро да се чувствам ... нормално. Дори параноята ми се скри някъде за тези няколко дни.Всъщност, ако трябва да съм откровена - от година и половина не ми се беше случвало да изкарам толкова много време с човек извън работата ми, с който да ми е приятно да говоря, да мързелувам, да се размотавам по пътищата
и... да, беше ми хубаво, беше ми спокойно... супер нормално и супер различно от обичайния ритъм.
А сега ме тресе параноята, че "толкова хубаво не е на хубаво" - чудно какво ли ще последва от тук нататък.
мрЪн.

hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you

2 седмици

2007-09-23T23:14:00.000+02:00

2 седмици не са много време...
А имаше месеци, в които пишех много тук. Е, явно наистина нещо ме стяга за гърлото (разбирай като "трудно ми е да споделям вече") или пък времето реално не ми стига.
Не мога да се съсредоточа от 2 седмици. Защо? Може би ще си отговоря сама на тоя въпрос в края на постинга...
В предходния пост обещах в настоящия да има повечко снимки - спазвам обещаното.
За отпуската, хм - свърши!
Е, успях да се помотая доста - основната ми дестинация беше Варна, но преди това минах през Габрово да си видя роднините. Преди да се засиля към Варна бях за 2 дни на гости на Пирин и Радина в с. Буря - невероятно място! Препоръчвам го на хора, които искат да избягат от всекидневната суета на града и да се забият в тихо и приятно място с усмихнати хора.

Толкова за Буря - идете и вижте, струва си :)
Във Варна изкарах една седмица - и там се размотавах доста... Последните дни си правих самотен трип до нос Шабла, минах през Каварна, през Камен бряг, Тюленово, Русалка и някакви други, забравени от Бог села... По пътя нямаше никакви коли...

Нос Калиакра. Времето беше адски студено, духаше зверски вятър, но разходката си струваше - още едно място, на което ако не сте ходили - идете! Има някаква странна атмосфера там, мен лично ме обзе някакво невероятно спокойствие...

При залез слънце - къмпинг Топола говори ли ви нещо? Страшно близо е до Каварна :) А плажа без пясък можете да пробвате в Камен бряг.

Шабла - фара. Нямаше жива душа там, посред бял ден! Само аз, колата ми и едно бездомно куче на пътя... Дори рибарското селище беше празно...
И Глен Хюз на блока - къде може да се види ли - в Каварна! Там на всеки блок има по една огромна рисунка на някое рок величие.

Варна - на входа на Морската градина тези графити ми хванаха окото.

Добрич - стария град. Всеки стар град си има своята часовникова кула, която ааадски много прилича на всички останали часовникови кули, на които попадаме.

Не си спомням къде точно попаднах на този кладенец, но определено, за разлика от часовниковите кули, се отличава от масовата картинка, която изниква в главата на всеки човек при думата "кладенец". Сигурна съм, че и надписа на тази стена също не е често срещан :)

И накрая - Велинград, гледката е от панорамния бар на хотел "Бор", в същия град. Хотела си го бива, но града като цяло за мен е скучен и твърде малък.

П.С. Нещо... пак не събрах сили за писане.
Next time. Просто трябва да си подредя кашата, да овладея емоциите от последните дни, да стъпя на земята...

Long time no seen

2007-09-06T23:19:00.000+02:00

Само минавам...
Жива съм де - в случай, че някой се съмнява.
Официално съм в отпуска от миналата седмица. Има доста за разказване, доста за обмисляне и доста за разгадаване - и в личен, и в професионален план.
Пак е лека каша около мен, ама то май няма нормално състояние... или поне не помня какво е да кажеш "Всичко е нормално" :) По-глупавото е, че сама си се забърквам в някакви филми, от които няма нормално излизане.
Уф...
След края на отпуската ще взема да седна и да напиша нещо... Само трябва да ми остане малко време, за да си подредя мислите (или пък точната дума е не "време", а "смелост").
Подозирам, че тук чете и някой, който изобщо не бих искала да попада на това място, което пък малко или много ме спира да си кажа нещата в прав текст. Въпрос на време е да преодолея това усещане и пак да си вляза в релси. В крайна сметка какво ми пука?!

Та... само минавам де :) В следващия пост ще има повечко снимки, надявам се качествени.
Малко снимки пак, от последните 1-2 месеца:

Ямбол. Преди около месец бях в командировка там за седмица. Като цяло града ме изненада. Преди 5-6 години карах там един 8 декември - пъъълно разочарование. Няма да забравя как на сутринта, пиейки кафе на терасата в един апартамент, в някакъв тамошен квартал... се наслаждавах на пасящи кравички, кози и овце в междублоковите пространства. Не очаквах града да се е развил/променил, но... всъщност там нещата доста са се променили в положителна насока. Да се брои за плюс, че в стария градски хотел си имаше доста стабилен уайЪрлес :)

Банкя... идеята беше да "хвана" небето, обаче нещо не ми се получи съвсем като хората...

Смолян, в началото на август. Това мрачно небе... и тази светлина... за малко да стана вярваща :)

Dont say a word.

2007-07-12T22:19:00.000+02:00

Много пъти започвах да пиша и изтривах настоящия пост.
Вероятно трябва пак да се опитам да подредя мислите в главата си - тотална каша е, отново, мрЪн!

Вместо думи - ще покажа няколко снимки от изминалия уикенд. Бях във Враца, на гости на един... приятел - колега... Хубави дни/вечери/нощи...
И по всяка вероятност загубих поредното нещо, което не исках да губя :(
Anyway.

Дразня се

2007-06-24T23:02:00.000+02:00

Говоря за важни неща, за бъдеще време... за планове в близките 6 месеца и какво ли още не... наистина важни неща. И точно в този момент се оказва, че не е удобно да се говори за каквото и да е и че е по-важен един доклад, който трябва да се разпечата... отколкото близките месеци, които предстоят и които наистина ще са важни показатели за куп неща. Не понасям неспособните да определят приоритети хора, такива, които се заравят в супер дребни и не толкова наложителни неща, а изоставят на заден план основополагащите "дреболии". Не понасям липсата накакъвто и било ентусиазъм у младите хора, когато се намират на прага на нещо голямо... Не понасям дребнави мишоци! Не понасям и хора, които вечно се поддават на емоции и са супер емоционално нестабилни...... Не понасям хора, които са готови да направят чудеса от храброст за любимия/любимата (с който/която са се запознали преди седмица), но в същото време няма грам ентусиазъм за нещо голямо и значимо в професионален план.
Е дразня се! Не съм дребнава, но се дразня.
Ще ми се хората около мен да умеят да отсяват наистина важното от дребнавото...
Мразя да подпалвам така от нищо, но... ДРАЗНЯ СЕ!

Аз съм човек, който би обърнал всичките ви думи против вас, но ако това се случи, значи сте го предизвикали, затова си носете последтвията и не се оплаквайте.
Злопаметна съм, но и прощавам. Проблемът е, че не забравям.
... като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша...

Trip

2007-06-17T22:05:00.000+02:00

Миналата седмица беше луда... толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви... повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета - не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета - ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово - мислех да си ида на село и да спра телефоните... Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема - първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна - подминах и Варна леееко...
Ето снимка :) От Галата.

Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика - изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай... макар и малко самотна.
Anyway ... важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна...

Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой... или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре... и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и... абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако "нещо" се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано... Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята... в онази неудобна надупена поза, нда...

И още нещо - ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.

До Смолян и назад :)

2007-06-09T18:14:00.000+02:00

Почупих се от път вчера и днес - Дупница, Кюстендил, София и крайната точка - Смолян. После Смолян - София, после София - Стара Загора :) Този път обаче имах възможността да огледам от къде минавам, да се порадвам на зеленината, да се опъна на седалката си и да си блея доволно. Имах си шофЕр - и добре, че го имах, в противен случай не съм много сигурна, че щях да оцелея в отсечката между Асеновград и Смолян (завой след завой, Шипка ряпа да яде!).
Целия петък ми мина в път - пропътувах над 650 км, добре че от обеда бях пасажер и главата ми си почиваше... и не само главата. Приятно пътуване беше, но ми се стори безкрайно дълго - Смолян е на края на света!!! Пътуването от София до там ни отне около 4-5 часа... Anyway, важното е, че се класирах навреме и успях да си свърша дребните задачи (чак ме хваща яд като си помисля колко километра завои минахме, за да свърша някакви дреболии и да оправдая доверието, което ми е гласувано от компанията, за която работя)
Съвсем между другото нека спомена хотел "Кипарис" - много добър!!! С усмихнати служители :) И да знаете, че ако се появите за закуска в 11, вместо в обявения краен час за това мероприятие - 10.30 - няма да останете без закуската си! :)
И въпреки че съм зверски изморена смея да твърдя, че имах ползотворна "служебна вечеря" снощи + бонус от прекрасен днешен ден.

Малко снимки от днес, по трасето Смолян - София:
1. Новооткритата катедрала в Смолян:

2. Кадър от Бачковския манастир:

3. Асеновата крепост:

4. Тези не помня къде точно ги правихме :)

Беше хубав ден, уцелихме и време. Ако нямаше човек с мен - едва ли някога щях да ида на тези места, нищо, че от тях ме деляха едва 2-5 километра от главния път, по който се движа.
Искаше ми се да покажа и нечия доволна физиономия, която успях да запечатам, но... знам, че "титуляра на снимката" едва ли би одобрил това... Не че има шанс да попадне точно на този сайт, но съм сигурна, че ако все пак по неведоми пътища се окаже тук - определено няма да му бъде приятно, че е станал публична муцуна :)

Напоследък много често казвам "Благодаря".
Ето още едно:
10х, нямаше да се справя с целия този път сама.
10х и за компанията - наистина я оценявам, макар понякога да съм адски груба и цинична.
Всъщност... какво ли благодаря в писмен вид, след като знам, че това "10х" няма да бъде прочетено по предназначение.
Трябва да се науча да я казвам тази дума. Не да я пиша.

Абееее... исках и други неща да надраскам, но някак не ми идва музата.
До скоро.

;/

2007-06-03T19:44:00.000+02:00

Нещо ми е тъжно...
Ей такова замотано... или пък ми е уморено. Не знам.
Anyway... много добра песен, винаги се сещам за нея когато съм "скофтена" и ме избива на рев.
Enjoy!
Все по-често почвам да се чувствам като пътник в МОЯ си живот, странно усещане... хора, срещи, раздели... понякога е тъжно и изморително.

2007-05-29T11:22:00.000+02:00

Everything happends for a reason!
Повтарям си го това нещо от сутринта, всъщност от снощи.
Стана ми нещо като навик да действам първосигнално. Не че съжалявам - поне за момента няма някаква фатална последица (дано и занапред е така). "Малките принципи" Какво беше това? "Граници на разумното", "Угризения на съвестта" - и това не си го спомням...
Спуснах се по течението - прави каквото те радва, пък да става каквото ще. Чак не мога да се позная.
Няма да си кривя душата - има останало нещо от "преди" - без това "преди" някои неща нямаше да се случват. Но само толкова. Няма вътрешно разкъсване, няма грам съжаляване за извършено действие, няма я думата "бъдеще" - не мисля в бъдеще време, защото в момента, в който начертая какъвто и да било план - той просто пропада. Има "сега".
Днес се сетих за нещо, което една жена ми беше казала преди време - "Никога не знаеш в кой момент миналото ще те връхлети с нова сила и с нови емоции". Силно си стискам палци това да не ми се случва, не скоро поне - знам, че няма да го понеса, знам и че нищо добро не ме очаква от това... минало.
Дали при мен се е разиграла пълна промяна откъм разум, или пък отсреща ми действат като наркотик - и това не знам, засега. Не си давам сметка за много неща - има време за равносметки. Вярвам обаче в себе си. Никога не съм се усещала по-здраво стъпила на земята и по-силна.

Дадох си обаче и друга сметка - в положителен аспект - човек, на който мислех, че не мога да разчитам "по всяко време" ме изненада приятно. Точно той отдели време след полунощ да се помотае заедно с мен по софийските улици, да ме изслуша, да ми каже 2-3 думи, след това да ми избие нервите и напрежението и поне за няколко часа да спра да се чувствам като робот, а като жив човек с нормални потребности. Да се сетя какво беше това "спане", нещо повече - да умирам за сън , дори в момента (тези, които ме познават знаят какъв инсомниак съм). Да усетя умора и да не мога да седя на краката си, но не онази гадна умора от работа и претоварване, а другата, приятната, от хубавите неща. Нямах нужда от повече - това ми беше достатъчно, за да се върна пак в редиците на силните.

Everything happends for a reason, if only to make us stronger.
Всъщност осъзнавам, че имам "много", просто не съм оценявала нещата.
Освен това... хубаво е стар познат, който си мислиш, че познаваш до мозъка на костите му да те изненада.
10х

Али-бали

2007-05-17T09:16:00.000+02:00

Well, well, well...
Нещо съм се поотпуснала пак. Мрънкам без конкретна причина, или пък си имам причина, ама ми е нерешима за момента... естествено - пак говоря за служебни неща, мда! Работа, работа, работа и пак работа. Почвам да се чудя над максимата "живеем, за да работим, или работим, за да живеем"... дълга тема. Бръмча, защото нямам време за ниииищоооо и съм като парцал, а не мога да си позволя да се отпусна съвсем, не сега поне. А кога? - е те това е въпроса!
Иначе какво... имаше 1 добра вечер тия дни - видях се с кака ми, видях се и с таласъма (честит ти блог КаспЪрчо:) ), видях се Ивоса, видях се за 30 минути и с мамчето. Глупости скоро не съм правила - и това ми липсва, нда! Прави ми се някаква световна простотия, ама нямам време да я реализирам :)
Имах и едно (да го наречем) едночасово "освобождаване на напрежението", което пък ми подейства доста добре, така че на фона на общото - нямам за какво да съжалявам или пък да си мисля дали беше редно или не. Важното е, че ми беше хубаво, сега пак ми е хубаво, подейства ми добре и толкова. Бих го повторила като нищо. Задоволяването на потребностите не е лошо нещо, нали? Нещата в тая област не са се променили като обща картинка обаче :) За мен поне, което също е добре, че иначе... лошо! Anyway, и тук никой нищо не схвана :) За пореден път просто отбелязвам нещо значимо за мен. И на себе си казвам само: "Сис, ти си герой, вЕрно ти е минало напълно"

.

2007-04-26T20:31:00.000+02:00

Тъжно е когато вечер няма с кого да си говориш.

!NB

2007-04-05T23:06:00.000+02:00

Някой твърде близък и твърде въздействащ ми някога, някой, който някога беше предвидим за мен... някой който се промени до неузнаваемост в последствие и който бях започнала да възприемам за почти непознат... се "завърна". За тази вечер.
Не се беше показвал такъв, какъвто го познавам от... години.
Ще ми се да общувам отново с него, само с тази негова част, която познавам и която тази вечер показа, че е жива.
Дано не е само за тази вечер. И дано по-често засичам точно този човек, когото познавам, а не онзи непознат и недоволен от всичко човек.
Мда, никой нищо не разбра :)
Но аз съм усмихната и удовлетворена! Нали знаете колко съм привързана към спомените и малкото хора, които съм наричала приятели? Е... един от тях се "показа" такъв, какъвто беше преди години.

Просто отбелязвам нещо важно за себе си, малкото надничащи тук съм сигурна, че в момента трудно ще схванат за какво говоря, но по-важното е това, че се чувствам доволна.

Лирическо отклонение

2007-03-22T20:26:00.000+02:00

Едно такова куцо ми е.
Ритъма е все така бърз.
Бях близо... по-дяволите, толкова близо... и накрая изпуснах момента.
Сега ме е яд. Момента можеше да бъде доста дълъг, но просто го изпуснах. Умишлено. Защото такива са правилата...
Чудя се дали наистина ако нещо се е случило веднъж, после и втори път - то непременно ще продължи да се случва до момента, до който не "завърши случването си според предписанията". Уф, глупости на търкалета.
Сега пак ще променям навици, пак ще свиквам с добре познатото старо и с липсата на ... на нещо хубаво, но изпуснато.
... навиците са голямо нещо.
Как не си набих в главата и не запомних, че оценявам нещата, които съм имала едва в момента, в който усетя, че ги губя безвъзвратно?!?

Evanescence - Understanding:

You hold the answers deep within your own mind.
Consciously, you’ve forgotten it.
That’s the way the human mind works.
Whenever something is too unpleasant, to shameful for us
to entertain, we reject it.
We erase it from our memories.
But the answer is always there.

П.С.#1 Понякога осъзнал самотата си човек се сгромолясва лошо и... се изправя сам.
Не ми се пада повече.

П.С.#2 Снимката е правена край Луковит - има още снимки, но тях ще ги кача следващия път.

Щеше да е много яко, ако имах такова "светещо нещо" като на пичовете от "Мъже в черно" - често щях да "виждам звезди посред бял ден" и да си решавам безболезнено много от настоящите проблемченца, бррррррр
Просто ми се мрънка и ми е едно такова сълзливо.

Разказ по картинки :)

2007-03-04T14:02:00.000+02:00

Доста време не съм писала, мДааааМ... не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време... когато пък имам време - то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса :)
Та малко стара информация - имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо... факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и... ей ни на - на път към "Петрелийски" - с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас :) В крайна сметка една кола от Варна се засили натам... и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола :) Този край на родината ми беше напълно непознат - минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени... Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:

Не бях виждала сняг тази година - е, това на снимката компенсира пропуска :) Невероятно красиво място!

Така... сега продължавам с "разказ в картинки" :)
Ето го и хотелчето:

Бяхме си взели четиримата един апартамент - хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата... топъл, но не колкото този на Чифлика :) И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе :)
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки...
1. Минахме през местността "Попови ливади" в Пирин:

2. Ходихме до Кулата:

3. Почувствахме се европейци (хахахах) - минахме границата само с лична карта... и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) "европейските цени нещо не ни се нравят" :)

4. Огладняхме... и отидохме да хапнем в ... Мелник. Страаашен боб правят там :)

5. Разходихме се и до Рупите - да видим храма на баба Ванга:

6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно...

7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:

8. Минахме покрай Рила - и там имаше сняг :)

И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти :) От рода на ... първата чисто нова служебна кола, на която се качвам... и карам... и ще карам още дълго време (дай Боже!)...; смешните каски на Цвет и Стоян... и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя...

P.S. А вчера бяхме в Търново - разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва "хамали" на нас :) )... освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички - успях да обиколя всичките си любими места... и ме подгониха едни спомени, ееех... Много важни за мен неща водят началото си именно от този град...

Имам още тооолкова много неща за разказване/показване... И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица :)

Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на "Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!" Вярно си е!

I (don`t) have all the time in the world...

2007-02-06T21:36:00.000+02:00

Искам някак си да ми остане време за:

1. да се видя с Нина и кръщелника си... които не съм виждала от изписването им
2. да си отида до Габрово и да видя баба си... която не съм виждала от Коледа
3. да отида до София и да видя няколкото ми останали приятелчета там... които не съм виждала от... 21.10.2006 (изключая Кипариса и Каспи - тях ги видях на 16.12.2006 последно)
4. да прибягам до Варна и да мерна Зузу... която не съм виждала от 27.07.2006
5. да напиша 3 мейла на приятели, с които не съм комуникирала по никакъв начин поне от 4 месеца...
6. да прочета "Нощта на оракула", която си купих доста преди Нова година
7. да се видя с Иван, Таня, Заека...
8. да осъществим най-после плануваните от около месец и половина ТРИ почивни дни на Чифлика, край Троян, с Цвет и Стоян
9. да обиколя магазините :)
10. да си подредя всички бумаги, с които е затрупвам постепенно бюрото си от... да кажем от малко повече от 2 месеца
11. да ида в любимия ми Дръмс - не съм стъпвала в любимото си заведение от повече от месец. срам!!!
12. да поспя... че нещо батериите ми се захабиха
13. да се поогледам и да видя какво се случва наоколо, мда!

Бебо ;)

2007-01-20T19:27:00.000+02:00

Ето го кръщелника ми :)
Първите снимки от родилното - 11.01.2007:

А тази е първата снимка, която му е направена от мен (сори за качеството, ама в бързината явно съм оплела нещо из настройките на фотото) - 17.01.2007:

Та... това е Борис!
Обещала съм на майка му да го науча на ... мъдрост и упоритост, граничеща с инат (второто беше по нейно желание, а първото... аз да уча на мъдрост... леле! ;) )
Приемам поздравления :)

5

2007-01-11T23:09:00.000+02:00

... Зарибявката е пълна ;)
Ръкавицата ми беше подхвърлена от Зу :)
Та ето ги и "моите 5!"
1. Когато бях 7-8 годишна едва не подпалих къщата на село... с бенгалски огън посред лято, завряна в плевнята.
2. Почти не спя - инсомниак си падам.
3. Ценя всяка минута от времето си и мразя да ми го губят.
4. 5 дни без допир с цивилизация, лаптоп/компютър и мобилен телефон - това е в състояние да ме побърка. Да се отбележи обаче, че първите 3 дни без тия неща се чувствам като в рая. На 4ия ден нервнича... на 5ия съм си направо абстинентна.
5. Предпочитам планината пред морето.
6. Страдам от работохолизъм ;)
7. Всеки път, когато пресичам улица (като пешеходец) изтръпвам от страх. (знам, че е тъпо, ама... факт!)
8. До 8ми клас се занимавах с рисуване. И имам 2 награди от международни изложби в Болоня :)
9. Помня като слон. Всичко!
10. Пукала/чупила съм си 11 пъти главата... последният път бях на 14 години.

Хайде сега да изброят 5 неща и: злата жена :), фрЪцлата, Фроз, deni_f, и... СВЕТЛИНА! Нищо, че нямаш блог Линна, ще те чета в коментарите :P Разпиши се най-после и ти!

2007

2007-01-02T22:22:00.000+02:00

Честита 2007 година.
Пожелавам на всички само хубави неща... Усмихвайте се по-често и по-често се забавлявайте. Пожелавам ви и да ви остава повече време за любимите хора.

За мен от сега знам, че ще е "луда година", с всичките предварителни планове...
Знам и че началото и ще е поредния "лек срив", после обаче ще се оправя. Знам, че първия ми работен ден за 2007 ще е най-ужасния от всички до момента - няма да го има Стоян, няма да го има обичайното сутрешно кафе с майка му у тях, няма да го има нервното потропване, че пак ще изпуснем буса заради мен, няма да го има смешното, няма да го има и "приземителя" - успешно ме приземява с гръм и трясък в буквалния и преносния смисъл на думата... няма да я има Павлина с нейните смешни коментари и постоянно чоплене на нещо за хапване, няма да ги има всички останали от офиса тук, които може и да са ми вдигали нервите доста, но въпреки всичко много ценя... И преди някой да си помисли, че ме плаши работата ми - не, не ме плаши, с работата ще се справя и сама. Плаши ме промяната, която предстои - край на смешките. Постепенно отвикване и охладняване.

Трябваха ми години, за да се отуча от навика да се привързвам към хората. Научих се. През изминалата година обаче загърбих този "принцип" (ако изобщо мога да го нарека така) и... ето на - сега ми е криво. Най-много ме боли от факта, че от приятели пак ще станем просто колеги...
Ениуей. Адаптация му е майката.

В такива моменти се сещам за една песен: U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of

You've got to get yourself together
You've got stuck in a moment and now you can't get out of it
Don't say that later will be better now you're stuck in a moment
And you can't get out of it
And if the night runs over
And if the day won't last
And if your way should falter
Along the stony pass
It's just a moment
This time will pass

А за 2006...
Master Joda: "Train yourself to let go of everything you fear to lose..."
Събрах сили да напусна това, което не мога да понеса. Не започнах никакъв нов сценарий, но приключих окончателно за себе си един доста дълго продължил сапунен сериал.

Пред погледа ми попадна

2006-12-27T21:44:00.000+02:00

Днес си взех вестника и се зачетох в посланието на TBI - пенсионен фонд "Доверие" :

И масата е сложена, и всички са тук. Както миналата година и годината преди нея... Гледат ме насмешливо и малко иронично, малко на шега. Всички са тук...

Да ходя на ФИТНЕС веднъж седмично. Или поне веднъж месечно. И на УРОЦИ ПО ТЕНИС. Да се ОБАЖДАМ НА МАМА. Да ГОВОРЯ С ТАТКО и след "Чакай да викна майка ти..." Когато детето пита - ДА ОТГОВАРЯМ. Да ГЛЕДАМ как расте, не "Колко е порастнал?!" Да си ВЗЕМА КУЧЕ и да РАЗХОЖДАМ КУЧЕТО дори когато вали. Да бъда ПО-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ на детето от кучето. Да не ЗАСПИВАМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. Да ПРОЧЕТА КНИГИТЕ на Орхан Памук. Или поне КНИГА. Да СПРА да казвам "В смисъл..." толкова често. Да СПРА ЦИГАРИТЕ. Наистина. Не, НАИСТИНА. И да НАМАЛЯ КАФЕТО. Да ЗАКУСВАМ, да ИЗХВЪРЛЯМ БОКЛУКА. Разделно. Да се ХРАНЯ РАЗДЕЛНО, или поне здравословно. Да отида на зъболекар. Не - да ходя НА ЗАБОЛЕКАР. Да ПОЛЗВАМ ОТПУСКАТА си. Да и купувам ЦВЕТЯ и без повод. И с повод. Да съм ТЪРПЕЛИВ, когато тя каже "Трябва да поговорим..." Да не ДОПУСКАМ тя да каже "Трябва да поговорим..." Да ГОВОРЯ С НЕЯ.
Да ГОВОРЯ СПОКОЙНО в бъдеще време.
Да се НАУЧА, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре.

Всички са тук и ме гледат одобрително...
Весела Коледа и Честита Нова Година.

Не се е случвало да "прочитам реклама", разположена на цяла страница...
Хареса ми. Хе-хе-хе и го е писал мЪж!
За себе си отбелязвам следните неща:
- да бъда по-добър приятел /че напоследък недоволните станаха много/
- да не заспивам пред телевизора /в моя случай - пред компютъра/
- да спра цигарите /или поне да ги намаля, че... кутия и отгоре на ден не ми стига вече/
- да ползвам отпуската си /мда!/
- да се науча, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре
- да намирам свободно време /обезателно!/
- да съм... търпелива /те това е наистина трудно за нервен потребител като мен/
- да ...
абе толкова много неща са, че...

В 6 точки

2006-12-20T20:15:00.000+02:00

Няколко неща набързо:

1. Присъдите на нашите медици в Либия - нямам думи... а външно министерство било "възмутено" - смешници! На либийците няма да им трепне окото, както не им трепна миналата година, когато осъдиха на смърт ония турци... Пука му на Кадафи за ЕС.

2. Коледното парти мина. Беше наистина весело. Мислех си, че познавам по-голямата част от колегите си, а се оказа, че на практика от 185 присъстващи човека моя милост познаваше едва около... хм, да кажем 50. Между другото не вярвах и че толкова хора могат да се поберат в Chillout - е, побрахме се! Видях кипариса :) ама не разбрах кога си тръгна. Зарадвах и се много, тя на мен не толкова (май)... Успях да се видя и с Casper` за 2-3 часа; да се чуя с кака ми и с малкия.
Сега се почесвам умно по главата и се опитвам да намеря някакво свободно време в плановете за идните 3 месеца и да се завлека по софийско за 2-3 дни и... да успея да се видя с всички маймунчовци там.

3. Купих подаръците! Бяха ми проблем, защото някак си съм се изчерпала откъм идеи, но успях! Сега дишам спокойно :)
By the way - ако някой има идея за подарък за имен ден - да споделя на момента! Стоян има празник на 27.12 иииииии... съм наистина тотален шах и мат относно избора на подарък, мрЪн!

4. Нещата в Казанлък се движат по план :) Живот и здраве - наистина до Нова година ще можем да стартираме там. Не беше лесно, ама не беше и кой знае колко трудно. А и бяхме 2ма човека... от 01.01.2007 ще сме по един и сигурно няма да е толкова весело, колкото е сега. Мдаааам, ще ми липсва и на мен. Тъпа история е "свикването" с нечие ежедневно присъствие, особено ако това "присъствие" трае по 12 часа /понякога и малко повече/ в денонощие.
Абе... човек знае 2 и 200 - и с новото ще се свикне :)
Успях да се видя и с Коп, Бирата, Зу... Даже Зу го повторих! (кипарис, да си жива и здрава за инфото:) )

5. Към края на шофЕрските курсове съм! И още не съм утрепала никой. Майтапа на страна, но съм възхитена от себе си - не правя грешки, чувствам се спокойно зад волана - в общи линии на практика нещата са ОК. Нещо ме мързи да решавам листовки - хващам ги, минавам 10-15 въпроса и вече ме е хванал съклета. А теорията винаги ми е била слаба страна, бррр... На 5 януари ми е БЧК-то, после към средата на месеца би трябвало да ми е изпита. Това е и срока, в който би трябвало да съм безгрешна на листовки, умф... Абе как се учат знаците? :)

6. В събота си отивам на сееелоооо! Алелуя! Мисля да се отдам основно на спане 2 дни. Не съм спала като хората незнам от колко време и чувствам умората (да живеят 5те кафета на ден, които ме държат будна и свежа като репичка)! После... другата седмица се очертава да съм хоум алоун Ъгейн, то толкова и се завъртам у нас, де :)

А днес е 20 декември. Нова година наближи много... и чак днес се усетих, че нямам никаква идея къде и с кого ще празнувам. Та... от днес се напъвам... да мисля ;р

Anyway...

2006-11-24T20:58:00.000+02:00

Изрязани субтитри от филм... :

00:51:15,705 --> 00:51:17,900
Ако не ти харесва настоящото ти
положение, просто го промени.

00:51:17,974 --> 00:51:19,839
Ако не можеш да го
промениш - напусни.

00:51:19,910 --> 00:51:22,344
Шибаният живот си е твой, човече.

****
Hate me…it’s ok

Незнам защо ама напоследък и от малкото останали приятели получавам доволно количество хейт. Хейта си е на ниво, то се усеща. Направила съм грешка... ама и грешно съм била разбрана. Жалко, че в това беше замесен и някой, който... уф, whatever...
Знам само, че не искам на никой да преча…

****
Губя човек, с който дори не осъзнавах колко близка съм станала. Сега знам, че... е важен. За жалост знам и че е неминуемо онова... губене. Да - ще се чуваме, да - ще се виждаме, да - ще имаме някакъв контакт... и все пак нещата няма да са същите, неминуемо е отдалечаването. А толкова много съм свикнала в ежедневието си с него...
В този момент се сещам за молитвата срещу страх от "Децата на Дюн" (филма) - "пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има". Нещо такова.

До Русе и обратно...

2006-11-17T22:37:00.000+02:00

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам :( Намерих една много малка "дупка" време в сряда сутрин и ето резултата:

Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради... с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града...)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време :( За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там... но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора... И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече... и да продължи да дава всичко от себе си... и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика "шефче" :)
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща...

Стискайте палци... пак!
Simon sayed... Go, go go! :)

Some news

2006-11-05T20:42:00.000+02:00

Няколко неща:
1. Почнах шофьорските курсове :) Години наред си намирам една или друга причина да отхвърля напъните на разни хора, безуспешно опитващи се да ме убедят да ги изкарам. Ако не бяха Стан и Деч сигурно никога нямаше да се престраша да се захвана с това. Ама ето че миналата седмица отидох и се записах. И добре, че най-после го направих. Учудващо спокойна се чувствам вътре в колата, зад волана, противно на паниката, която ме обзема когато съм пешеходец и видя движеща се кола на близо 2 метра от мен. Минах 6 часа, сега премятам листовки и ужким уча... От втория час инструктора ме пусна да карам в града - "лудница"... Да видим до къде ще я докарам. Засега съм ентусиазирана и ходя на кормуване с голям мерак, да видим теорията как ще я минавам. Учебната ми кола е голяяяяям и лъскав роувър :)

2. Имам работа за половин китайски народ. Пак :) Тя работата край няма де! Наумила съм си да увелича екипа в офиса тук и твърдо съм решила до края на ноември да имам общо 20-22 човека, с които да работя. За сравнение - към момента имам 16 човека. Още 5-6 няма да ми дойдат зле. Проблема е, че отсяването е адски трудно, да не говорим, че и кандидатите не са кой знае колко много. Да видим! Имам си цел за ноември де - нови хора. Спокойна съм, знам че ще се справя, знам и че имам стабилни хора до себе си, знам и че Стоян ще удари едно рамо и ще ми помогне в подбора - никога не греши в преценката си тоя човек, ей!

3. Случи ми се кофти случка миналата седмица. Малко не разбрах какво е станало, ама... все пак се замислих за здравето си и смятам в най-скоро време да намеря време да се завлека на лекар и да видя какво става... Явно е крайно време да спра да разчитам на енергийни напитки и кафета... Щото случката се повтори. По щастливи стечения на обстоятелствата и двата пъти не бях съвсем сама и изкарах акъла на един и същи човек. мрЪн, дължа почерпки.

4. Един познат, след 10 месеца отсъствие, най-после се завърна от Дубай. Едва ли е окончателно. Бях изненадана да чуя познатия глас по телефона с веселото подвикване "Къде си беее, шамандуркеее". Променен е и той - твърде сериозен, твърде...възмъжал, твърде... разхубавил се :) Хехе! Разгледах една камара снимки - не ми харесва този свят. Всичко е... голямо, лъскаво и някак изкуствено. Пясъци... море... Ама не са като нашите. Абе незнам, може и аз да съм бъгната, но там не бих желала да стъпвам! Имам си един малък кристален макет на един от символите на Дубай - ей този бял голям хотел на снимката.

5. Вчера излезнах "за малко" към 11.30 по обед... и се прибрах в 3.00 тази сутрин. Не искам да си помислям кога щях да се прибера, ако бях излязла "за много" :) Повода беше едно парти, на което беше и Дидо (този, който си дойде от Дубай). И както обикновенно - пак забърках една каша... ама ще се оправя. За кой ли път се самонавивам да спра да правя необмислени глупости, мдааам!

***
Новия албум на Faithless ме очарова, както и очаквах. 10х Froz :) Зарадва ме много със sms-а. Още повече ме зарадва мисълта, че има някой, който като чуе тази група и се сеща за моята скромна особа :) Албума като цяло е някак различен от предходните, но в никакъв случай не е слаб!
Maxi Jazz r0x! Sista` Bliss too!

***
От около 2 седмици цикля на Guano Apes - не всичко, само 4-5 песни: Open your eyes, You can`t stop me, Big in Japan, Rain, Don`t you turn your back on me... Знам, знам че са все стари песни :) То не пречи да си цикля на тях. Имам някакво вътрешно неспокойство, не знам с какво е свързано, но като ги слушам тия песни и някак... разпускам. Луда история!

Hide your face forever
dream and search forever

Have you ever been for sale ?
when your isms get smart
oh so selfish and mindless
with that comment in your eye

Do you think that you are hard ?
really harder than the other
man you're acting cold
if you are not in charge

Don't split your mentality
without thinking twice
your voice has got no reason
now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mind
proud like a god don't pretend to be blind
trapped in yourself, break out instead
beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricks
if I ever need them
would you go into that room
if I call 'em

Do you think that you are better
really better than the rest
realize there's a problem
I know that you can give your best

Have you ever had a dream?
or is life just a trip?
a trip without chances
a chance to grow up quick

Open your eyes, open your mind ...

Hide your face forever
dream and search forever
night and night you feel nothing
there's no way outside of my land

Open your eyes, open your mind ...

И... таковата... май малко по малко желанието ми да се пренасям към София се изпарява. Имам отговор защо е така. Стъпих здраво на земята и ... прогледнах. Всъщност това си е тема за цял отделен пост.

Все по-малко вярвам на хората :( Което като цяло е тъжно... Все по-често си задавам въпроса "Защо?" и не намирам отговора му... Еми майната му!

Започнах да се оглеждам и да виждам и други, нови хора. И те ме виждат.
На това бягство от "преди" ли му се вика?
Уф... някой път ще попиша по-разбираемо за тия последните щуротии, дето са взели да препускат през главицата ми.

А уж само за сутрешни палачинки говорихме... ;)

2006-10-22T10:58:00.000+02:00

Вчерашния ден започна в 09.30, пооправяне на кочинката и обличане в движение. В 10.30 трябваше да съм на всяка цена на другия край на града... заради едни обещани преди заминаването ми в Габрово палачинки ;) Принципно не съм чревоугодник, но ако все пак някой някога реши да ме привлича с храна - несъмнено палачинките са сред "10те най" ;) Със Стоян си имахме отдавна бъзик за тия прословути палачинки, дето ги обръщал във въздуха. Е, имал е защо да се хвали човека. Ометох 5 броя, можех да побера още толкова, ама умишлено се спрях.
Последва малко мотаене, към 12.30 вече се бяхме изнесли с идеята да посвършим част от понатрупалата се работа през изминалите 2 седмици. Минахме града от край до край. Пеша. За около 3 часа и нещо. Някъде към 16.00 ч. на Стоян му дойде предложение за парти на някаква вила на Старозагорските бани. И последва:
- Айде с нас, м?
- Аз? Е кого познавам там, изключая теб? Ходи си гледай приятелчетата, и без това се гледаме по 14 часа с теб ежедневно...
- Айде бе, Иван ще дойде и той.
- Мммм, е ако и той дойде - има шанс и аз да се присламча.
20 минути по-късно се разделихме - всеки тръгна към бърлогата си. Тъъъъкмо се добрах до дома си и мобилния в джоба ми се разподскача...
- Идваш ли последно?
- Мне, айде без мен, някой друг път...
- Абе голямо си магаре! Идваш! Иван идва и той.
- Ъм... ?!?
- След 40 минути те чакаме пред нас.
- К'во да нося?
- Тебе си, хахах... и бутни в раницата някаква дебела блуза, щото там става кучи студ нощем.
Айде на нова сметка - ровене за пуловер, ровене за раница, на бегом през банята и т.н. В крайна сметка успях 40 минути по-късно да съм прекосила отново града от единия край до другия, пеш (!!!!)
Последва тичане за последния автобус, който пътува към баните в събота, после много смях, разговор с контрольорката за изборите и за това "на къде отиваме, на къде вървим". Благополучно към 18.30 бяхме в уречената вила. В първия момент се гипсирах - една камара хора, всички се познават от години, тук-там някоя позната от някъде физиономия... Намерихме си един ъгъл, бутнахме се на него, почнахме с биричка, после минахме на зелен Флирт (мдааа, знам, че се бях зарекла Флирт да не слагам в устата си... ама да си призная тази беше добра!), по-късно от някъде се появиха 2 каси с бира и съответно - минахме на бира. Весело беше ;) Малко в повече ми дойдоха по едно време чалгиите и явно ми е проличало, тъй-като двамата ми познайници упорито започнаха да ме убеждават, че няма да е зле да се разходим в тъмниците. Навих им се на ума :) Помотахме се около половин час и се забързахме наобратно - кучешкия студ беше налице! После нещо ми се губят няколко часа време, имам проблясък, че към 3 - 4 ч.сутринта по-голямата част от народа се беше изпонатръшкал, изключая наша милост и още 2ма шамандурковци. И тогава... ооох, тогава... пели ли сте на караоке? Щото ние точно това направихме - пусна се някакъв плъгин на уинамп-а, пуснаха се инструментали с текстове, заби се микрофона, усилвател... и разлаяхме кучетата! Като се започне от Алис Купър, Металика, Ийгълс, Бон Джоуви, мине се през Ийгъл Ай Черри, Акуа (нали си спомняте "I`m a Barby girl..." мда, достатъчно весели/пияни бяхме, за да го пеем и това), Пъф Дедди, Еминем, Фейтлесс и се стигне до Ъпсурт, Дони и Нети и не помня какво още ;)
И така до 5.30. Пак последва разходка. Изнизахме се. Вървяхме през някакъв парк - неосветен, естествено. Заведоха ме на най-невероятното езеро, в най-непрогледната тъмница, с най-ясното небе, с най-ярките звезди, проведох най-интересния и сериозен разговор от месеци насам на всевъзможни теми... Не е истина просто... Да не говорим за многото падащи звезди... Красиво място, небето беше жестоко! А колко пожелания ми минаха през главата - да видим колко от тях ще се сбъднат :) Всъщност като се замисля, ако бях изпуснала само тази картина - щях да имам основателен повод да съжалявам МНОГО, че съм изпуснала нещо ХУБАВО.
Ще ми се да се повтори това пак, макар да е малко вероятно...
Към 7.30 минахме да си прибера раницата, взехме Иван и в 8 хванахме първия автобус към града. 30 минути път ми се губят - проспала съм ги, завряна ту в Иван, ту в Стоян...
После... прибиране, баня, вафла, мрънкане... И в крайна сметка преди половин час се надигнах.
Та всичко вчера почна от едни палачинки... И завърши с едно много хубаво еРезо :)
В деня на размисъл изобщо не размишлявах, релаксирах така, както не съм предполагала, че мога!
И капака е, че въпреки че съм спала едва 4 часа, моя милост е свежа като репичка!
Хубаво е да има някой, който от време на време да ти казва "I care!"

Faithless - Bombs.mp3

2006-10-17T22:12:00.000+02:00

Драскам си тук... премятам хиляда файла... оправям едни предварителни планове. Тази песен си се върти от около 30 минути и едва сега, така както си бачкам, се заслушах в текста...
There it is, чувствайте се почерпени.

We think we are heroes
We think we are kings
We plan all kinds of fabulous things
Oh look how great we have become

Key in the door
The moment I've longed for
Before my bag hit the floor
My adorable children rush up
Screaming for a kiss and a story
They've a gift to this world
My only claim to glory
I never knew sweeter days
Blows my mind like munitions
I'm amazed

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

We're just children, we're just dust
We are small, we are lost
And we're nothing
Nothing at all

One bomb
Whole block gone
Cant find my children
And dust covers the sun
Everywhere is noise, panic
And confusion
But to some another fun day in Babylon
I'm going to bury my wife
And dig up my gun
My life is done
So now I'm going to kill someone...

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

*********
I Can't Get No Sleep... И после как да не твърдя, че Faithless са най-добрите!
Ще ми се вече да им имам новия албум.

These days...

2006-10-16T20:25:00.000+02:00

These days - the stars seem out of reach
These days - there ain't a ladder on these streets
These days - are fast, nothing lasts
There ain't no time to waste
There ain't nobody left to take the blame

Да започна с най-важното за мен:
ДОЙДЕ СИ!
В петък, 13ти, с 1 час закъснение, който ми се стори цяла вечност. Най-после! В общи линии времето в което бяхме на четири очи/уши (докато влачехме един куфар и пушихме по цигара - колкото да стигнем до колата на мам) ми стигна само за "Здрасти, радвам се да те видя" и "Got to go, няма да оставам в София... дойдох просто да ти кажа добре дошъл".
Май така беше най-добре... за мен. Променен е... Не знам още дали към по-добро или напротив... Чувствата ми са смесени (пак). Anyway - бях се зарекла това да е тема табу за блога ми. Мисля до седмица-две да се замотам по столицата за повече от 1 ден и да установя отговора на този въпрос.
В петък, 13-ти се видях и с кипариса за около 30 минути - такова екстремно уговаряне за среща не бях имала скоро :) Чудя се за нова година дали да не и купя едно зарядно за телефона ;р Зарадвах се и на мамчето - нея пък не я бях виждала точно от "изпращането" за САЩ...
Този "фатален" петък се оказа един от най-хубавите ми и наситени с емоции дни. Времето ми беше разграфено до минутка:
7.15 - тръгване от Габрово
10.15 - в София
10.30 - 11.50 - Прекосяване на разстоянието между автогарата и Люлин (ако не беше златката - щеше да ми е невъзможно да го изпълня това), минаване през централния офис на фирмата ни, бегом до метрото и ... спирка Сердика :)
12.20 - 13.00 - "Здрасти Fenia" :)
После летище, чакане, закъснение... пренареждане на планове за пътуването към Пазарджик... лудница!
15.30 - Алелуя! He is alive!
Докато се суетяхме по летището - стана 16.00...
После 1 час ми се губи някъде, но със сигурност в 17.00 се метнах в колата и вече пътувах към к-с "Ливадите", Пазарджик.
А си мислех, че е невъзможно да успея за 1 ден (няма и толкова) да прекося София от край до край 2 пъти, да пия 4 кафета, да проведа важни служебни разговори... изобщо... май всичко се обяснява с това, че е било петък, 13ти - "фатален ден" :)

Какво се случи в к-с "Ливадите" - за пръв път видях почти всички ръководни кадри (пръснати из всички краища на страната) на фирмата на едно място. Част от тях познавах само виртуално - беше странно - до този момент дадено име го свързвах само с глас (всички офиси сме навързани в skype), а сега видях и face... Беше ползотворен семинар ;) Ама няма да издавам нищо около същността му ;р
Има няколко снимки:

Хотела ;)

Nature :)

Съвсем истински са, no kiddin!

**************

Луди дни бяха. Не усетих как се изнизаха часовете...
Нещата с новия офис потръгнаха, не се мина без препятствия - оказа се, че в Габрово за всяко нещо се изискват по 3 дни - 3 дни в разправии с БТК, 3 дни спорове с енергото, 3 дни в преговори за рекламата ни с местния ежедневник, 3 дни разправии отново с БТК - този път по повод ADSL... Всичко това вървеше паралелно, разбира се. Да не говорим за ежедневното късане на нерви с майсторите, които правят основен ремонт на избрания офис...
Но всичко тръгна, при това сравнително бързо (или поне това е моята оценка), хората ни са мотивирани и отговорни, за първата седмица направихме 16 одобрени договора... Look nice. Доволна съм от себе си, макар да смятам, че нямаше да е зле да съм там поне още седмица... Но пък го има и лафа "Едно бебе докато не го пуснеш да ходи само - няма да разбереш дали наистина е проходило" - сега просто ще следя поетапно крачките.

**************

Понякога човек се засилва толкова много, че... забравя за спирачките.

;)

2006-09-27T22:09:00.000+02:00

Стиснахте ли палците?
МрЪн... ама толкова да ме е шубеее... и така да ме е страх от провал, чеее...
Бляк, предстартова треска ме мъчи... също като в доброто старо време ;)

Омотана история

2006-09-22T22:12:00.000+02:00

Застудяването и първите студени дъждове за есента винаги ме сварват неподготвена. И в момента мразя целия свят, ПАК! Хич не го обичам това време - студ, дъжд, кал и разбити улици :) Романтика, батенце...

Всичко ми е пак на забързан кадър - изобщо не мога да схвана какво и как се случва. Уж всичко го правим бавно и плавно, а все изниква нещо недообмислено... и така както е бавно плавно - в един момент все едно действам "на юруш". И толкова ме е страх да не стъпя накриво и да си счупя и двата крака барабар с главата...

С глава в стената е добро мото... за определени ситуации. Иначе играя само на сигурно - такъв тип съм - обмислям всичко от всичките му възможни страни и ако от някъде реша, че има прекалено голям риск от евентуална загуба - просто се отказвам. Другия вариант е да пипам леко и да си стискам палци нещата да минат безаварийно. Редки са случаите, в които се мятам в нещо недообмислено.

***
За пореден път плановете ми се провалят с гръм и трясък :(
А ги умувам от поне 2 месеца.
Друг момент пък го чакам от 5 месеца, а е твърде вероятно да го пропусна и него :(

***
Anyway... пълен блокаж съм. Опитвам пак да преценям приоритети... опитвам да угодя на две страни... Damn, как мразя да съм между чука и наковалнята.

***

After all she has nothing inside
No good to give
No meaning to live
The mist engulfed tonight
Every single star

Delirium - After All.mp3 - поздраФ заа всички :)

И да ми стискате палци идните 2-3 седмици.
И да не се шашкате, ако се позатрия известно време - черен гологан не се губи.

Нек'фо-ник'фо

2006-09-17T21:30:00.000+02:00

Куцо ми е.
Липсват ми няколко човека, които толкова много ми се иска да видя, че... Съвсем наскоро при подобен пристъп звъннах на мамчето... Чух познатия глас, чух познатото мърморене, чух поредното "така не бива", "намери време и легни да спиш", "още колко време мислиш, че ще издържиш така?"... и ми стана леко. В смисъл подейства ми някак успокояващо, а бях на път аха-аха да ревна по телефона. И сега ми е едно ей такова никакво, ама не смея да звънна на никой.

"В тъмнината често остава някой прозорец да свети, надявам се и се моля вече да не е моя."

***
Полудявам.
I'm sorry but I ain't gonna change my ways
You know I've tried but I'm still the same
...
Липсвате ми. Много.

и пак стана ебати сълзливата глупост... ма като не завъртам телефона... ей на - пиша. не е същото, да знаете!

Разни

2006-09-15T21:17:00.000+02:00

Върнах се, всъщност съм си бак ин дЪ хаус от вчера още.
Не пих бира в пЪба - нямаше време. Но видях Петя - не я бях виждала от завършването ни преди 2 години ;)
Малък крос по улиците на най-любимия ми град, после такси, после Арбанаси.

Ето какво видях от там...

От терасата ни пълнех очите си с ей това ;)

А в тази хубава "къщичка" спахме... това отпред е гореспоменатата тераса.

Преди да си тръгнем...

Когато настъпи момента - някои помахаха за довиждане ;)

Ползотворен семинар беше. Обмислихме и почти дооформихме важни неща, няколко идеи ще станат реалност... поговорихме си и за обозримото близко бъдеще на фирмата... Започвам нещо ново, даже май ще са 2 нещата и моя офис е "опитно зайче" - имам нужда от здраво стискане на палци, за да се получат нещата и да няма особени сътресения... А такива неминуемо ще има, обаче ще ги превъзмогна!
Твърде възможно е да разнообразя Стара Загора с някой друг град, па макар и за малко - човекът е човек когато е на път ;)
Тези 13 офиса (засега! ще ставаме все повече и повече!) пръснати из страната, с всички тия млади хора в тях... наистина добивам абсолютна увереност, че ще направим чудеса! Не сме големи, но сме силни и най-важното - работим работата си с кеф и с вярата, че всичко което правим има смисъл и се оценява.

****

Извън работата - 2 неща:

1. Случвало ли ви се е да видите уличен бой между шофьор на тролей и банда малоумни 17-18 годишни дебилчета? Не? В Стара Загора ми се случва за втори път на мен! Тази вечер реших да ползвам градски транспорт и се метнах на тролея. На едно от кръстовищата в града 1 малоумен младеж реши да си играе по нервите на шофьора на тролея, с който пътувах. Играта продължи около 5 минути - малоумното същество се изпречваше на пътя на машината и правеше глупави чупки в кръста. В един момент нашия шофЕр си изтърва нервите, отвори предната врата и буквално излетя навън. Последва шамар, после от някъде се измъкнаха още 4-5 дебилчета, които свалиха "нервния чичко" на земята и започнаха да го ритат и удрят където сварят. Естествено вдигнах мобилния и извиках патрулка, която обаче не дочаках... От някъде се появи млад мъж на около 30, който разгони тая паплач със... спрей! Не останах да догледам разигралата се сцена - слезнах и продължих пеша. И за пореден път се заричам да не ползвам градски транспорт! Аз и без това рядко ползвам, да не говорим, че мразя в червата си мръсните автобуси, раздрънканите тролеи и т.н. - предпочитам да изям 30-40 минути от времето си и да се придвижа пеша, отколкото да ставам свидетел на подобни сцени или да се блъскам с куп хора...

2. Гнидата пак се е затрила... Беше ми странно като ми звънна сестра му преди 3-4 дни, ама тогава нямах време да говоря много-много. Днес пак ми звънна - не е чувала брат си от повече от 15 дни (аз от около 2 седмици)... В квартирата денонощно телефона давал свободно, но никой не вдигал. Странното е, че аз звъннах на работодателя му и отговора на въпроса ми - къде мога да намеря неговия служител - беше, че нямал идея... не знаел. И пак ме погва параноята :(
Искам да си идва вечееееееее! Искам да си дойде, за да не ме е страх да си взема отпуска - ще знам, че като я взема няма да има с какво да си занимавам мозъка и ще почивам! Сега се заравям в работа само и само да нямам минутка време за мислене какво ли става с оня малък идиот на гза на географията...
Искам най-после цялата тая лудница да свърши! Щото ми писна да се самоизяждам.

Yoda

2006-09-12T06:05:00.000+02:00

Fear is a path to the dark side,
Fear leads to anger,
Anger leads to hate,
Hate lead to suffering...

YODA: Careful you must be when sensing the future, Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.

ANAKIN: I won't let these visions come true, Master Yoda.

YODA: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them, do not. Miss them, do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed, that is.

ANAKIN: What must I do, Master Yoda?

YODA: Train yourself to let go of everything you fear to lose.

Малкият зелен е мой тип... ндаа.

***
А тия дни имам някаква идея да се заровя в "Пътеводител на галактическия стопаджия" и да си припомня бисерите на любимеца ми Марвин.
Нещо се спекох пак - явно ми е такъв периода.
И чисто информативно - утре заминавам за Търново. Вярно че ще е само за 2 дни, че ще е по работа, ама не мога да си намеря място от радост. Това е града, в който преминаха 6 от най-хубавите ми години.
Ей, нямам търпение да седна и да пия една биричка в пЪба... едно време бяхме изтрили една от масите там - беше заплюта и винаги свободна за нас.
Дано имам време за поне 1 малко кръгче по любимите ми места.

Just so tired of being me.

2006-09-04T05:50:00.000+02:00

Имам работата си.
Имам познатите си.
Имам малко останали хора, които наричам приятели.
Имам ежедневните си неизброими контакти, служебни.
Имам достатъчно, за да си позволя задоволяването на разни прищявки.
Имам куп други неща, в които съм се вкопчила.

Рядко имам моменти като този, в който ми иде да изкрещя:
F*ck, all I need is... you.
От толкова много време не съм го признавала дори пред себе си, че чак ми звучи нереално... Има минути, в които нямам какво да ти кажа, мълчанието виси над мен и ме смазва. За 10 минути по разни жици се пренесоха съвсем малко думи, за сметка на мълчаливите моменти.
Гърлото ме боли от стягане, сериозно говоря.
А всъщност има толкова много неща, които трябва да знаеш.

Знаеш ли, тази година преодолях страха си от морето - да, точно така, нагазих до гушата, не се майтапя. Сега морето не ми е до колене, а до гушата. И някак си не обръщам изобщо внимание на мисълта: "Помощ, давя се!"... Аз се давя от години, ама ей на - все съм жива.

Незнам дали те гони носталгия по България теб, но мен определено ме гони спек и носталгия по проклетата ти муцуна ;(
И съм уморена. Много. От агонията... От стиснатите зъби... От липсата... От това да съм все "силната"... От неизказаните думи... От стремежа ми да не занимавам (общите ни) познати с нещата, които отвътре ме разкъсват... От усилията, които хвърлям, за да "не мисля"... От работата... Не знам на кой свят съм вече, не взимам адекватни решения, не се чувствам пълноценна.

Снощи се боядисах... ндааа, сега съм червена. Не е нормално точно аз за няма и месец да сменя 2 пъти цвета на косата си. Идея нямам какво ми става пак, ама силно се надявам да е нещо моментно, да стисна зъби и да се взема пак в ръце и... да се държа нормално.

05.50 - Добро утро. Кое му е доброто... Мразя понеделници...

Trip :)

2006-08-29T22:45:00.000+02:00

2 приказни дни! Почти 3 даже...
Заминаването ми в петък беше инфарктно - автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен - това според кукумявката на една от касите нашата автогара... Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив - докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее - нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса - айде и там завъртях телефон. "Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути". 5 минути по-късно : алелуя! "Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си." Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им - обясних, че съм "минала" през старозагорската автогара, после през пловдивската... накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс :) Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.

Тааа... в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше... Ходихме на "Годзила" - това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни - миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота - надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там...). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път - когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея - винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 :) Този път ме заведе в Чифлик Чукурово - етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането :) Няма да разказвам много, мисля да показвам :)
***
с. Прилеп - 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук :)

***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.

***
Това пък е последната страница от менюто :) На всяка страница имаше по някаква история...

***
Невероятно вкусните дробчета... Ако някога попаднете там - не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!

***
(звукове и) гледки...

***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност - нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса... Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има :)

***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя :) Накрая завърших във Варна :)
Малко снимки пак (защото нямам думи)

Моите мидички, гърбец и тен :рРр :

И крачетата ми...

Ах, морето ;)

***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби :)
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!

Сряда не се сяда!

2006-08-23T23:14:00.000+02:00

I know it seem hard sometimes but
Remember one thing
Through every dark night, there's a bright day after that
So no matter how hard it get, stick your chest out
Keep your head up, and handle it

Me against the world

Слушкам си 2 Pac (ужким трябва да ме накара да мисля позитивно с тия горните редове), очите ми се затварят, ама трябва да ги свърша тия проклети отчети и списъци. До утре.
Спи ми се, зверски. Вече трета седмица не успявам да спя повече от 3 - 4 часа за денонощие и съм на предела на силите си. Да бе... така си приказвам само - всяка вечер си казвам "не мога повече!" и всяка сутрин ставам с мисълта "мога, и още как!".
От началото на седмицата съм се заровила из бумаги, папки, купища справки, засичам, отмятам, дописвам, описвам... и в крайна сметка тази вечер, когато Стоян буквално на буксир ме изрита от офиса към 22.30 и ме завлече все така на буксир на биричка... си дадох сметка, че реално 3 дни не върша нищо! Ни-щи-чко! Чупя си нервите, дразня се от разни пропуски, скубя си косата над разни оплескани статистики, чудя се как да съм на 3 места едновременно... и в крайна сметка резултата е нула! Ей така, докато се наливах с бирата стигнах до тоя извод. 3 дни на вятъра. 3 дни лудница. 3 дни абсолютна неорганизираност! 3 дни, в които на моменти трябваше да съм на 3 места едновременно (мрЪн!). И всичко е заради срокове, рамки в които трябва да се вместя... Успях де - вмествам се, останаха ми някакви довършителни щрихи за утре... Ама за сметка на тия камари със справки, които ми минаха през тиквата, сега са се замазали разни други дреболии... Приоритети... да видим дали съм ги преценила правилно... или съм на път да се сгромолясам с гръм и трясък (за кой ли път).
А утре вечер ще си имам гости от София. И ще има очна ставка. И ме тресе една треска... Ей, много мразя неизвестности! Луда ставам, когато незнам какво да очаквам. Принципно съм черногледо говедо - винаги очаквам най-лошото. И сега така...

****
В петък си хващам раницата и заминавам! Нейде си!

****
Чувствам се като... като... ъъъ... бушон! Всеки момент ще ми изгори жичката.
Да знаете случайно кой би бил най-добрия електричар за моята особа? Тоя дето да смени старата жичка с нова и ... бушона да стане действащ пак?

Изкукуригване

2006-08-21T10:30:00.000+02:00

Пак ми е едно такова... никакво.
Странно чувство за непълноценност ме е обзело - имам чувството, че всичко, с което се захвана става... ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин!
И нямам време. За нищо... буквално... Абе не знам какво струвам и какво правя, ама в един момент се оказва, че съм изяла цялото си време, до последната секунда.
Едно такова неорганизирано ми е... Пълен хаос! Чудя се как все още успявам да се намеря в този хаос.
И забравям, леле как само забравям! Важни неща. Започнах и бележки да си пиша - целия ми монитор е в жълти стикчета... и пак забравям! Губя се из стикчетата, бррррр.

****
Уикенда си бях на село. И там никаква не я свърших. Нито почивката беше почивка, нито пък работата ми - работа. Поне баба ми остана доволна - не ме беше виждала близо 2 месеца и сега беше на върха на щастието.

****
И жегите ме морят, МРЪН! В Стара Загора е някакъв ад - нощем температурите не се различават от дневните...

****
Чухме се с "американеца" (не смея да споменавам името му). Стандартното... нищо ново под слънцето. Остава му месец и нещо до полета за насам... Уф... и тук ме налягат едни мисли и едни емоции - ум да му зайде на човек!

****
Лудницата е пълна - тази седмица сама ще администрирам офиса тук. От сега ми пламти тиквата, да не говорим, че седмицата започна със станалото системно лазене по нервите от страна на... на една персона тук! Как по дяволите мога да приуча някого на толерантност?
И как да успея да си подредя всичко в главата - претрупана съм с информация, а нещо зациклям при смилането и...
... а току що ми дойде едно искане за доклад на всички проблемни... Мейла започва с "Добро утро, Сис..."
Кое му е доброто?!?

****
23:48 - и понеже заговорих за изкукуригване - поредния нов "темплейт"... да видим колко ще го държа, преди да го сменя със следващия ;)
(взех го от тук, промени почти няма, а пилетата в заглавката на постингите е поздрав за кипариса)

Бургас ;)

2006-08-13T06:32:00.000+02:00

Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък... Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас ;) Не за да ида на плаж - НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет... и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се започва от 0, как от нищото трябва да изплува нещо.
Имаше много тичане, имаше и чупене на нерви, но преди всичко беше много интересно - в такива моменти човек наистина усеща, че е на гребена на вълната ;) Сега даже пак ми се иска да съм там или някъде другаде - просто за да сменя обстановката ;)
Когато заминавах натам ме беше малко страх - как така ще зарежа моя си офис тук?!? И какво толкова мога да помогна пък аз? Кога съм се занимавала с откриване на каквото и да било? Истината е, че моите хора тук се справиха повече от добре (за което похвалите не са само от мен!). Сега поне ако се наложи пак да отивам някъде - няма да мисля какво оставям тук и дали няма да настъпи хаос ;) В Бургас пък Цвет беше свършил основната работа ;) За мен беше останала по-лесната част от нещата.
Имаме си и похвала ;) Имах и подмятане, че с хората, които съм "моделирала" тук - изобщо няма да има проблем да замина и за по-дълго нанякъде - офиса тук бил "железен".
Мдаааам ;)
Всъщност нещата за разказване от изминалите дни са много. Просто емоцийките ми идват в повечко и ми е трудно да ги разкажа. Тия няколко дни бяха една добра школа за мен.

***
Ако някой изнамери нещо на Gnarls Barkley, различно от Crazy - ще му бъда благодарна ако го сподели с мен ;)

***
Радо, в последния си коментар тук нали спомена за откраднатите ми вечери ... пясък и море? Е... такава открадната вечер май беше само July morning. Към момента друго подобно събитие не е имало. Като сега в Бургас - отидох, а дори не си потопих палеца на крака в морето... като да идеш до Рим и да не видиш папата ;)

Малките промени/победи

2006-08-01T22:41:00.000+02:00

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко ;) Сбъднах две мои малки мечти - "да спра да мисля" и "да нямам време за излишни глупости".

Напоследък нещата се случват адски бързо - даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера - в момента дори не си спомням какво е било ;)

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм... преди си повтарях, че "работа е мръсна дума!", но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си "гъвкав" и да се "приспособяваш". С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да "изискваш" все повече и повече се оказа добра политика - 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак "израстнаха". А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа ;)

***

Днес преодолях един от страховете си - циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора - понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си... никога няма да забравя допира ми с едни дървари - цял цигански катун... Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп - направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола - невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал... В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно - напротив - на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек - нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща...
Anyway - просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря... Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф... И понеже ми е гузно - нека кажа още нещо - ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си - не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на "работен режим" с хиляда неща в главата и... забравям ;(

Some days I wanna quit

2006-07-24T07:18:00.001+02:00

3.40 сутринта.
Телефонен звън.
Зарадвах се да го чуя, колкото и да се противя на тази приятна тръпка.
"Добре съм...Липсвате ми."
И ти ни липсваш.
"Кога ще се чуем пак?"
Незнам... когато - тогава.
Много думи... в множествено число. Единственото число нещо ме плаши вече... и него явно.
Стана ми хубаво. Стана ми и тъжно. Оплетено - то кога ли нещо е било ясно...
"Получих нещата. Благодаря."
Моля.
"Прочетох и единствения лист."
Не искам да го коментираш.
"Осъзнавам написаното"
Нима?
"...."

Исках да пиша и за други неща от изминалата седмица, но нещо желанието ми се изпари изведнъж.
Има ли начин една прочетена хубава книга да бъде забравена просто така?
И ако е вярно, че едно нещо, ако се случи повече от веднъж... то непременно ще продължи да се случва - то... кога ще се случи пак?

I don't mind most of the time
But you push me so far inside

***
Тия дни превъртам четири албума на Любэ. Мислех си, че съм забравила руския - мне, не съм!
Хубави песни... ама и те тъжни.

***
Welcome back кипарис, липсваше ми.

Today is THE DAY

2006-07-14T21:09:00.000+02:00

3 неща за днес:

1. Ще ставам кръстница на момченце :) Днес видях втората му снимка... на 3 месеца и половина е :) Имам още 6 месеца да избера име - тежката задача се падна на мен, като единственото изискване е бебока да НЕ носи буквата/името на някой от бабите/дядовците :)

2. deni_f от днес е омъжена жена :) Чак ми е трудно да си го представя това :) Адски се радвам за нея - след толкова години най-после намери Него... Мога само да и пожелая дъъъъълги години безоблачно и слънчево съжителство :)
(И да не забравя, че един ден Силвия ще дойде... и ще иска да я заведат на мач на Ювентус - "Forca Juve!" ;р )

3. Иво има рожден ден днес. Става на 23... Не ми се иска да пиша за него, защото рискувам да предизвикам пореден водопад от нежелани коментари... Просто се надявам да е добре и да си дойде жив и здрав... и помъдрял... и да е загубил достатъчно, за да оцени какво има ... и какво е имал.
А, да - и да е получил оная тениска на Ювентус (макар да имам гадното усещане, че българската поща се е о*рала)...
И не, не му се обадих (знам, че има хора, на които това им е любопитно). Този път наистина съм се заинатила със себе си и смятам да се самонадвия!

Pics

2006-07-13T20:44:00.000+02:00

Съвсем набързо - малко днешен снимков материал от последната ми разходка из Стара Загора:

Някой много умело е разкрасил фасадата на панелката си ;)
***

Тази стена ми хареса още повече...
***

А ето на това си му викам заплаха ;) Култова табела!
***

Небето беше невероятно, на живо изглеждаше 100 пъти по-красиво!

ЧРД ;)

2006-07-11T09:12:00.000+02:00

Честит рожден ден на един нервен потребител ;)
С пожелания за мнооооого здраве... и по-малко вироглавост ;р
Мам, ЧРД, и да слушаш повече ;pPp

Here I am.

2006-07-09T14:16:00.000+02:00

Понякога е нужна тишина.
Понякога е нужна и самота.
Понякога е нужно да се скриеш от всекидневната суета и да потърсиш малко покой.

Починах си - не много, но достатъчно, за да заредя батериите за следващата седмица, да наточа ноктите си за разни лоши хора.
Продължавам да търся покой, продължавам и да се опитвам да забравя.
Сещам се за филма "Мерлин" - как можем да унищожим една лоша магьосница? Със забрава - най-сигурния начин.
Как да се науча да подготвям себе си за загуби, от които най-много ме е страх? Къде да намеря един истински Йода, който да си ме води за ръка... и как се става джедай, ако никога не си искал, а и не си можел, да слушаш какво ти казва някой... и да изпълняваш? Да слушаш и да изпълняваш?

Колко подреден изглежда живота с правила. И спокоен...
Искам си спокойствието, онова, постоянното... Искам да не се бия през ръцете, когато искам да се уверя, че някой е добре...
Искам да забравя.

Миналата седмица изпълних една детска мечта - една тениска на Ювентус с номер 10 на гърба пътува към... г*за на географията... + първото и последно писмо. Дано стигнат до следващия петък.

***

А Джулай морнинг мина според очакванията ми. Приемам го много емоционално и ми е трудно да описвам. Беше хубаво. Беше си моята нощ, с моите мисли, с моите спомени, с мои хора, които обичам по един или друг начин. Беше... мммм :)

В картинки ;)

2006-06-25T21:21:00.000+02:00

Изминалия уикенд беше... абе нямам думи. Предпочитам да покажа ;)

Пристигнах по никое време в София, Драго и Вес ме чакаха... от Плиска - бааам в София ленд, кипариса и тq дойде маааалко по-късно.
Започнахме с лигавщини... и дартс!

Това тук е моя милост. Документирано е МОЕ попадение в центъра... което си е събитие, имайки предвид, че съм с "две леви" що се отнася до игра на дартс ;)
Някъде към 1.00 се натоварихме на колата на Вес и се засилихме към летището - фръцлата трябваше да кацне в 1.30 :) Надувах балони, смеех се с останлите 3ма идиоти с мен (да ме прощават в случая, ама в думата идиоти не влагам нищо лошо!!! ;), чичковците полицаи ни гледаха странно, даже по едно време сериозно почнах да си мисля, че ще ни изритат навън.

Ето ни строени! С надути балони, с "табелка" с името на търсения човек (не ни беше дошло на ума да принтираме, добре че Веско си носеше лаптопа ;) Тръпнещи в очакване... Колкото пъти се отваряха гейтовете - толкова пъти Вес казваше "Ето я!", съответно следваше "Бе.. не е тя бе!!!", изръсиха се и куп простотии, които вече не помня. Помня само, че се смях почти до сълзи.
"Ето я!":

Това е първата ми среща със зелената фръцла ;) Направоооо се разтреперах :) И в същото време се чувствах така, сякаш я познавам от сто години и никога не е била далеко от мен.

Последва среднощно (по-скоро сутрешно) "Уго":

Пак лигавщини на кило - ама Драо е виновен! ;р
Към 4.00 се прибрахме и до около 6.00 бърборехме с Поли.
После спане... пак спане... После... абе много неща имаше после! ;)
А, щях да забравя - графитите...:

Ей това е главния виновник тия дни да ми е адски весело!

Освен това някак си пак не ми остана време за мислене - в София бях, минах през Дружба... но не се сдухах. Мислех си как след малко ще съм някъде около фръцлата и останалите шамандурковци и... абе беше ми весело!

Единственото за което ме е яд е че се разминахме по много балъшки начин с Фроз... ама вече си имаме телефоните и повече няма да правим така ;р

Gone for the summer!

2006-06-17T07:43:00.000+02:00

Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да "излея" на това място ще е "Save as draft". Няма да публикувам.
Не, не на 100% - чат-пат ще поствам нещичко, но първо - няма да е толкова често, второ - няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето - нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се "преместя"... незнам.

Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така - като няма нищо за четене - няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси "как си?" и "какво правиш?" ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума...). Последното от което имах нужда беше "овикване".
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.

Fuck, fuck, fuck, fuck!

2006-06-15T20:24:00.000+02:00

Уморих се.
Нормално ли е да даваш душата си за някой, той да знае това и в същото време да използва всеки удобен случай, за да те срива.
И вече е толкова задобрял, че успява да ме срине не само психически, а и физически. Вече всяка негова дума се забива не просто в ума ми... Разболявам се. Пак. И пак! И пак! И пак! И пак!
Също като миналото лято, също като преди седмица-две (даже май няма две)...
Писна миииииииииии!
И само като си помисля, че тоя път иглите няма да са само 3 - и ми иде да се гръмна.
На всичкото отгоре вече не намирам "острова на спокойствието" дори и в работата си - или свикнах с това да се заривам, или вече физическата болка е толкова голяма, че ми е все тая къде се намирам и какво правя. Искам само да спре! Да изчезне! Всичко идва в някакъв дебилен доминоефект, някой обяснява, че било от стреса, какъв стрес бе... аз от години сякаш си живея в моя си лудница. Днес просто получих поредната минимална доза побъркване, доставена за около 2 минути.
Омръзна ми винаги всичко да е за моя сметка. Омръзна ми да се плюе на всичко, което правя.

Избива ми едно голямо FUCK OFF без да мисля... Ей така за един момент време, идва ми, усещам го и се побърквам... Уморих се за пореден път днес. И за утре се уморих, и за по-натам се умирих. Тривиално и скучно.

Ако някой знае как сама мога да си причиня амнезия и как сама мога да изтрия последните 8 години от главата си - ще му бъда благодарна. Омръзна ми да агонизирам всеки път, в който един-единствен човек ми удря поредния негов словесен "шамар". Само неговите "шамари" ме събарят. И го прави за отрицателно време - за няма и 2 минути разговор.

И мамка му - къде, по дяволите, е проклетото дъно! Аман от безтегловност! Колко време трае едно падане? Искам най-после да падна и да знам, че след това ще чопля нагоре лека-полека.

Как може да има хора, които... не усещат нищичко.
И колко време е нужно на лайно с характер като мен да проумее най-после, че е крайно време да приеме факта, че е просто една нищо и никаква позната и толкова. I see dead people. Аман от призраци. Чудя се ако аз забегна нанякъде - дали моята липса ще бъде болезнена, дали изобщо ще бъде забелязана? Whatever... поредно избухване.

И оня лайнар, дето уж си седи на трона отгоре - защо поне веднъж не направи едно чудо и заради мен! Само едно! Белким повярвам, че го има.

Бла-бла

2006-06-13T05:39:00.000+02:00

Загубих се и аз известно време. Случиха се разни неща. Както и да е, важното е, че се "намерих" пак. То какъв ли избор имам...
Странни птици сме хората.
Винаги казваме "Не мога повече!" и съответно винаги се оказва, че можем... и още как!

Иначе покрай мен нищо ново няма. Бачкам си като невидяла и го правя с кеф. Скоро ще започнат и отпуските и тогава вече ще се вкарам в див филм...
Миналата седмица на два пъти си изпуснах нервите в офиса, което е недопустимо... Ама и аз съм човек, и моята чаша прелива. Гадно ми е, че ще трябва да стигна до крайна мярка, да налагам ограничения, да се вмествам точка по точка в писани правила - изобщо все неща, които не са особено по вкуса ми. Имам си едно "чудо", което следи и сякаш чака всяка моя издънка, отделно дето нон стоп ме провокира. Та... на два пъти изпускам парата по не особено приятен начин ;( Знам какво да направя, за да я накарам тази особа да си седне на дупето, но просто не ми се иска да се стига до там, защото ще последва мърморене и ще се вдигне врява до небето. Както и да е, ще го умувам тепърва ;)
Напоследък не се прибирам от 9-10 вечер, да не говорим, че се случва да си остана и в офиса до сутринта. Установявам, че нощем съм по-работоспособна - вероятно заради тишината и липсата на хора около мен (най-вече на оня дразнител, който успява да ме извади от кожа само като усетя, че се появява). Няма коли, които да бучат от улицата, няма хора, кафенето с ужасната музика е затворено, стационарния телефон "спи", двата мобилни и те си кротуват - приказкааа! Абсолютна тишина. Другия плюс е, че като реша да си надуя музиката няма кой да мрънкалясва, мога да си пея и да си танцувам коооолкото си искам без да рискувам да лазя по нечии нерви.
Отметнах доста неща. Ама с всеки изминал ден "нещата за вършене" стават все повече и повече, нарастват някак лавинообразно - тъкмо успея да приключа с едно и хоооп - излиза следващото. Като на въртележка. За момента не се оплаквам де - имам нужда точно от това!

Миналата седмица имах някакъв странен срив - бях се поотпуснала един ден, но си имах катализатор, който да спомогне сриването ми. Не спирам да се учудвам на способността на един-единствен човек да ме манипулира както си иска. И се нервирам на себе си, че допускам това. Понякога го мразя много, ама наистина много, понякога го псувам като каруцар, понякога крещя по него в пристъп на ярост, понякога си мисля, че ако е някъде наоколо - ще му счупя главата в някоя стена... и в същите тия моменти на небивала ярост аз си знам, че нищо от това, което ми минава през ума не бих могла да направя. Бляяя... не мога да понасям и себе си заради тази слабост. Все едно съм пластелин...
Както и да е - бях се сринала. След това ме накараха да се повдигна. Признавам си, че още съм учудена. Един и същ човек ми прави подсечка и след това ми помага да се изправя. Странно. Още по-странното е, че на този тип продължавам да имам доверие и продължавам да смятам, че от него ще излезе нещо, защото знам, че има огромен потенциал - трябва само да го впрегне в нещо градивно. А най-странното е, че същия тоя тип изключително рядко осъзнава, че е преминал някоя граница, че е прекалил в думите си... да не говорим, че думичките "извинявай" или "аз съм виновен" изобщо не съществуват в речника му - той никога не е виновен за нищо!
Още се чудя дали тогава не си беше падал на главата и не беше разместил нещо из нея...

Видях се и с Миша - безсилна съм. Успях да я разсмея с разни простотии и смешки, в които главни действащи лица сме аз, брат й и малкия ... Ееех, а бяха времена ;( Понякога седя и си зяпам снимки от преди години и се чудя това наистина ли сме били ние. Струва ми се толкова отдавна времето, в което и тримата правехме каквото си искаме и... бяхме заедно. Ама наистина заедно.

Миналото продължава да ме преследва. Как да изградя някакво бъдеще, ако моето настояще са спомени от миналото...

Почнах да обяснявам, че си бачкам здраво... а и какво му остава на човек, който ако не отвлича ума си с нещо друго - трябва да пукне. Все по-често ми се случва да казвам на познати "Моля те, застреляй ме и ще ми направиш невероятно голяма услуга!".
Има моменти, в които просто не издържам на ритъма - сякаш съм засмукана в торнадо и нямам никакъв шанс да сменя посоката му.

Виждам някакви "светлини в тунела" - с нетърпение очаквам посрещането на фръцлата, след това и Джулай морнинг. Май това ще са събитията, които ще трябва да ме измъкнат от дупката за малко, после пак ще си се наместя удобно в нея...

****

А това е най-голямото глухарче, което съм виждала!

Пожелах си нещо... да видим кой може да познае какво?

Seems like it's been forever, that you've been gone.

2006-06-05T10:48:00.000+02:00

Some days I feel like shit,
Some days I wanna quit, and just be normal for a bit,"
I don't understand why you have to always be gone,
I get along but the trips always feel so long,
And, I find myself trying to stay by the phone,
'Cause your voice always helps me to not feel so alone,
But I feel like an idiot, workin' my day around the call,
But when I pick up I don't have much to say,
So, I want you to know it's a little fucked up,
That I'm stuck here waitin', at times debatin',
Tellin' you that I've had it with you and your career...

Shit, I find myself just fillin' my time,
With anything to keep the thought of you from my mind,
I'm doin' fine, I plan to keep it that way,
You can call me if you find that you have something to say,
And I'll tell you, I want you to know it's a little fucked up
That I'm stuck here waitin', at times debatin',
Tellin' you that I've had it with you and your career...

I want you to know it's a little fucked up,
That I'm stuck here waitin', no longer debatin',
Tired of sittin' and hatin' and makin' these excuses,
For why you're not around, and feeling so useless,
It seems one thing has been true all along,
You don't really know what you've got 'til it's gone,
I guess I've had it with you and your career,
When you come back I won't be here and you can sing it...

Where'd you go?
I miss you so,
Seems like it's been forever,
That you've been gone.
Where'd you go?
I miss you so,
Seems like it's been forever,
That you've been gone

****
Fort Minor

5 дни ни вест, ни кост ;(

Week. End.

2006-06-02T22:03:00.000+02:00

Луда седмица беше, някак не усетих как ми се изплъзнаха дните.
Ако и тия дни, които ми предстоят занапред са така бързо изтичащи - то нямам нищо против бесния ритъм. Просто не го усетих това време.
Имах две безсънни нощи, но си струваха усилията... Странното е, че въпреки напрежението тия дни - аз се чувствам свежа като репичка.
Добивам все по-голяма увереност, че с този екип от млади хора, пръснат из офисите в България - ще направим чудеса!
А се случиха доста неща.
1. Цвет официално напусна Стара Загора. То това е стара новина де, ама все тайничко се надявах пак да го запратят към нас. Уви. Не предполагах, че чак толкова ще усещам липсата му. Истината е, че ми липсва муцуната му - този човек просто успява да завладява хората. Нямам идея как го постига, но е факт, че всички ходим като ударени самолети и току се подпитваме дали няма да ни дойде поне на гости. Невероятен човек е, наистина. Успява да сплоти и да балансира една камара различни хора, успява да е едновременно и приятел... и шеф, успява да надъхва, знае кога какво трябва да се каже. Ще ми се да съм прихванала поне мъъъъничко от усета за хората и такта му. Направо не е за вярване, че този човек е на моите години. Уникален е.
Следващата седмица заминава за Русе - следващия офис от семейството на EasyCredit. Сигурна съм, че ще разработи нещата за нула време. Имаме някакви идеи за изненади от тук, ама да видим дали ще успеем да ги осъществим - бихме могли да му се тупнем 3-4 човека някоя събота ;)
2. Пирин ни посети. Определено е весело с него. Неизчерпаем извор на точните напътствия, идеален събеседник и наистина невероятен професионалист. Жалко само, че поводите му за идване са лоши. Мисля, че пожънахме някакъв успех след намесата му... Малко гузно ми е, че не успяваме да се справим сами. Усещам го като личен неуспех и ми иде да се пръсна...
3. Равних касите! Което си е героизъм. Направо си е повод за поливане. Наваксахме за пореден път с програмния продукт - сега остава само да си стискаме палци да не се появи някой нов бъг.
4. Правихме дарения за 2 детски градини по повод 1 Юни. Весело беше с децата. Ама и доста уморително, не се шегувам... Организацията на нещо такова също отнема време и... нерви.

****

Оставила съм си работа и за уикенда - имам да обработвам едни анкети, мисля да попрехвърля отново NotaBene на фирмата... Замислям се дали да не взема някакво по-дейно участие във вътрешния ни вестник;)
Предстои ми още една луда седмица. За пръв път сама ще подбирам нови кадри и съм леко стресната. Предполагам, че ще се справя де! Трябва да се справя!

****

Увеличила съм цигарите - това го установих последните дни, при поредната безсънна нощ. Кутия и половина заковах пак. А ги бях намалила до кутия на 2 дни. Карай...
Увеличила съм и Кока-колата. Направо съм си зависима към нея вече... Тъпото е, че тия две неща - цигарите и кока-колата - ми докараха "сърцепляс" последните 2 дни. А може и да е от безсънието. Или пък батериите ми свършват? Дано е последното - искам да се изтощя до такава степен, че като легна и да не стана поне ден. И да не мисля. Да нямам време да мисля за странични неща разни... Пратих графика с отпуските в централния офис - няма да почивам това лято. Ще запълвам дупките на колегите докато ги няма, като същевременно ще се постарая да балансирам между моята работа и новоизлюпилите се допълнителни (временни) задачи... Живот и здраве октомври месец може да се примоля за 2-3 дни отпуск. Ако има защо, разбира се.

Миша е в Стара Загора. Има нужда от внимание... и се старая да го давам. Мисля си, че не съм особено полезна ;(

А Иво си е все така на гза на географията...
Човечеее... кога ще минат 5 месеца...

Sugababes - Too lost in you. И пак се разсополивих, ма*а му! Ето затова не искам да имам почивка и каквото и да било свободно време. Искам да бълбукам в работата си, да си се потапям кротко в задачите и да нямам време да вдигна глава... и да се сдухам пак.

Давя се

2006-05-27T10:22:00.000+02:00

Пак съм в дълбоката вода, оная от която най-много ме е страх. Защото не мога да плувам, наистина. Стигне ли ми до гушата и започвам да се давя.
И сега се давя. Отвратително усещане за безнадеждност, отчаяние и паника - 3 в едно - неочаквано "добра" комбинация...
Малкото камъче обръща каручката - така е. Една дума. Само една. Казана от "правилния" човек. Една дума ме засилва към дъното "като стой та гледай". Била съм силна - айде бе... не искам да съм силна! Вече не искам!

И се сриваш. За много време. Тръгваш право надолу и чакаш дъното. И се опитваш да си оптимист, защото знаеш, че когато стигнеш до дъното имаш един единствен път - нагоре...
Прашно е всичко в нас! Прекалено много химия... Прекалено много прахоляк има по ония тайни кътове с натрупани в тях спомени... Честна дума, понякога искам да изтрия всичко това от главата си! Искам да не съм познавала... Искам да съм имала нормален и скучен живот, в спокойно семейство и всичко да ми е било "цветя и рози".
...Толкова много ми липсва ;(

Досадна. Отегчителна. Параноичка.
Знаете ли колко боли понякога. От безпомощност. И от това, че думите, които някой отсреща ви подава са самата истина. А не искате да е така!
Хванала съм се в работата си като удавник за сламка. Искам да си изхабя батериите там и да знам, че когато се прибера у нас, или пък когато се мотая по улиците безцелно, или пък просто имам 5 свободни минути - няма да "го" мисля. Пустите му и батерии не свършват и това е. Днес е събота а аз се чудя как да се завлека към офиса, за да върша нещо... Да ангажирам глупавата си глава с нещо градивно. А не с нещо... минало.

Отделно дето съм пълен идиот, щом вярвам, че някога нещо може да се промени. Дрън-дрън...
И колко ги мразя тия моменти...
Кутията цигари не ми стига за една вечер. Гърлото ме стяга. Очите ми се пълнят. Ръцете ми треперят.
Давя се. Метни ми един надуваем пояс, моля те.

Suffer

2006-05-20T16:19:00.000+02:00

Gone.
Ненавиждам летище София.

***

Вчера около 22.30 бях вече в София. Иво ме чакаше на Плиска, пушихме по цигара докато се освестя от пътуването, след това отпрашихме към Дружба - у тях ни чакаше маса - както си му е реда...

След това часовете между 23.30 и 14.00 на днешния ден се сливат в едно. Почти не спахме. Нощта беше доста интересна... странна... и объркваща ме. Но много хубава! Друг е въпроса, че за пореден път главата ми е зарината с глупави и безполезни мисли. Стари мисли - минавали са и преди през ума ми. И винаги ми се е искало те да станат пак реалност... Отнесох се. снощи се разклати леко поредната "основа", която положих преди около 4 години. По-важното е, че все пак удържах фронта.

Деня настъпи бързо.
Лека лудница около събирането на багажа...
Множество цигари и опити за подреждане на мисли...
Откъснати изречения, които скоро няма да забравя и дълго ще преосмислям...
Скрити сълзи...

Знам, че трябваше да замине.
Знам, че е за негово добро.
Знам, че ще се върне още по-зрял.
Знам всичко това.
Донякъде успях да се владея на летището. Когато усетих, че нещата излизат извън контрол и сълзите прекалено много напират - точно тогава Злати трябваше също да вдига гълъбите. Пред Ивоса нещата минаха в допустими граници, ама след това... не пропуснах да се нарева като магаре. Очите ми са още подути, от време на време ми се разтреперва брадичката и сълзите напират... И това е цял ден. Кипариса пак беше с наводнена спалня от мен.
Мразя неизвестното - мразя да съм в неведение за неща, които ме интересуват. Мразя да чувствам някаква заплаха. Мразя да съм на хиляди километри от човек, който по един или друг начин е бръкнал в душицата ми. И да знам, че каквото и да стане - аз съм (почти) с вързани ръце... Мразя я тая несигурност.
И след като и днес на няколко пъти ми се зададе въпроса "Защо плачеш де? Какво толкова...?" - отговора ми е простичък - мъчно ми е. Когато ми е мъчно - плача. Логично е да ми е мъчно за някой, който знам че няма да видя в близките 5 месеца.

Късния следобед мина под ръководството на Злат - ходихме до конната база, след това у тях на спагети. Между подсмърчанията ми тогава се чу познатата мелодия от "Ну погоди" - разнасяше се от GSM-а ми. Погледнах името на дисплея и леко подскочих - Иво, на секундата зацепих, че телефона му е вече в майка му... "Силве, Иво се обади и помоли да ти предадем и на теб, че е кацнал в Париж и се е настанил в "Формула", няма страшно с тия 17 часа престой. Каза че е добре."
Утре, около 19.30 - 20.00 трябва вече да е кацнал във Вашингтон. Та до утре пак ще сме на тръни...

Имам гадното усещане, че попадам в оня омагьосан кръг от миналата година.
Имам обаче и алтернатива на безумните мисли и притеснения, и тя е - ЗАРАВЯНЕ в работата. Колкото повече - толкова по-малко ще имам време да разсъждавам по така или иначе изгубени каузи. Понякога съжалявам, че познавам този човек и че той е един от малкото, които са се набутали под кожата ми и за които бих направила много. И след това автоматично осъзнавам, че аз нямаше да съм това, което съм в момента ако не го познавах. Яд ме е просто, че трябва да има дълга раздяла :(

Мразя разделите!
Стискам му палци да е ОК и да се справи!

Голямо "БЛАГОДАРЯ"

2006-05-16T22:35:00.000+02:00

Няма да пропусна и тук да благодара на Ивоса и Кипариса за даряването на кръв в полза на напълно непознат за тях човек. Дадоха шанс на човешки живот. За да ги убедя ми беше достатъчно да поговоря с тях по-малко от минута по телефоните. Даже думата "убедя" тук е пресилена - не се стигна до убеждаване, беше ми нужен едноминутен телефонен разговор с двамата поотделно - колкото да задам въпрос и да получа "ок" от тяхна страна.

Иска ми се хората, които удрят по едно рамо на подобен зов за помощ да са много... и да не мислят материално. И нещата да стават бързо. И да не се налагат много-много обяснения - просто завъртане на телефон, уговорка за час на "акцията", записване на данните на нуждаещия се и толкова.

А в този конкретен случай съм сигурна, че едно простичко "благодаря" им стига на моите двама герои на деня.
Кипариса преодоля своя страх от "лелки в престилки" ;)
А Иво е герой с ранното си ставане днес - нещо НЕтипично за него (неслучайно често го сравнявам със сънливия ленивец Сид от Ice Age) хехе ;)

****

Петък наближава... за събота не искам и да си помислям ;(
Брррр, студено ми е.

Days Go By

2006-05-14T20:12:00.000+02:00

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам - имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша - ще трябва да е само за работа... а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време - наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко "театрални" сцени... но това мина. Надявам се съвсем да утихне - никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка - изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих... Хубавото е, че и част от "лошите" клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за "Най-град" в състезанието между офисите за седмицата.
"Кой сега е номеер еднооооо... " ...нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо - откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм... прави са. Не мога да им опонирам - истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи - имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене - 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)...
От друга страна обаче ми е и хубаво - смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално - все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много "топли" спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно...
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун - там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА - препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало... аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките... намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) - вдигнаха ми... чувахме се... напълно безплатно :D Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари - толкоз!

Мдаам... Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте... Видите ли ме срината - за нищо на света не ми съчувствайте - по скоро ми се изсмейте, за да се стегна - мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни - на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон ... то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече "мома англичанка" ;) После и на Джулай морнинг мисля да се класирам... ;) Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа "Светкавици!" - от режисьора на "Когато порастна ще стана Кенгуру". Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино - ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по "балканско кино", ама... нали... Както и да е - не ми се ходи сама, та ако има желаещи - сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на "Балканкан" в Арена! И тя понеже е добър човек - ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност ;)
Сетих се за една култова реплика от "Когато порастна, ще стана кенгуру" - репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи - "Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи." ;))

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена - аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:

***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

Reloaded

2006-05-07T20:27:00.000+02:00

Блаженно съм се размазала във фотьойла си и се опитвам да подредя изминалите събития хронологически. Нещо не ми се отдава... Както и да е.
Мотото за миналата седмицa: Работа, работа и пак работа! Офиса започва да ми става любимо място за обитание, втори дом :) Незнам дали е добре или не е, но усещам как се отдавам на работата си. Търся спасението си в нея... и сякаш го намирам.
Получих и първата си заплата. Коментара ми е просто: "WOW".

А колко уморена се чувствах не е истина - буквално бях смазана. Имах отчайваща нужда да се видя с хората, които ме зареждат. Отделно дето хлапето имаше имен ден и си намерих и повод, по който да се окажа в София на Гергьовден.

***

В петък вече ме обземаше онова приятно чувство за скорошни весели емоции. До последно не ми беше ясно в колко часа ще пътувам. Кипариса предната вечер ме беше зарадвала с възможността евентуално да се видя с част от колегите от софийския офис. Споделих това с Цвет, който пък реши да пътува с мен до София - да се види и той с тези хора, после да си продължи към Враца.

В момента, в който слезнах на софийската автогара - към 21.00 - 21.30 ч. първото което направих беше да вдишам звучно и да кажа гласно "Мммммм, мръсен софийски въздух! Леле, как ми липсваше!" ;) Цвет каза, че съм станала друг човек от момента, в който съм стъпила на софийска земя ;) От там се метнахме на едно такси и запрашихме директно към ресторанта, в който се бяха събрали хората (няма да обяснявам как точно се добрахме до там - това е друга тема). На мен лично ми беше много весело - по-голямата част от хората ми бяха познати, разказваха се разни смешни истории... Вечерта завърши към 1.00, докато мина през банята и докато се наканя да си легна - стана 2.00. Спах до 10.00, което е събитие за сомнамбул като мен!
До обед течеше приготовление по дроб-сърма, около обед се сяха рози и теменужка... Следобед към 4 трябваше да се видя с Иво (който естествено закъсня)... Обиколих "Хеликон" - този който е на 3 нива. Набелязах си поне 5 книги, но когато попитах за "Зеленият път" на Стивън Кинг ми казаха, че в момента е изчерпан. Почнаха да ми обясняват за някаква книжарница на бул. "Сливница", но имайки предвид, че аз не съм от София - можех само да ги гледам умно, да вдигна рамене и да кажа "Ама... нямам идея как да стигна до там и къде е тая книжарница, за която ми говорите". Излезнах провесила нос.
Бутнах си слушалките в ушите и се понесох към "Моста на влюбените" (що за име!) до НДК - мнооого обичам да вися там. Винаги когато имам бита среща с хлапето или Иво - отивам там и си кисна, защото знам, че тия двамата просто няма начин да дойдат навреме. Ако все пак някога това се случи - обещавам да почерпя по тоя повод!
В крайна сметка се занесохме в "Грифис", пихме по малко, бъбрихме си за разни неща - къде приятни, къде не...
После изникна идеята да мина да си взема част от багажа от Кипариса и да се изтърсим у хлапето. По пътя имаше солидно количество простеене... Бяхме оплели много гадно плановете на няколко човека, за което наистина много съжалявам :(

Вечерта (и нощта) завърши у именника - на баница с пепси... Бях тотално изтрещяла... Оставих две малки рани върху нечия ръка :D, ама и той не ми остана длъжен - след толкова стискане и боричкане сега ме болят и двете китки, нещо ми е зор писането в момента...

***

Сега седя и си мисля над част от нещата, за които говорихме в "Грифис" с моето другарче... Задавам си въпроса дали това, че съм се вкопчила и отдала изцяло на работата си означава, че съм самотник, който просто няма върху какво да се съсредоточи и сам замазва очите си с нещо... Чудя се дали е нормално един професионален успех да те топли достатъчно, че да не ти е нужна чужда топлина... Или поне да не искаш да си го признаеш.
По повод и на нещо друго казано-недоизказано - грешно ли е човек да се доверява на 6тото си чувство и да е убеден, че първото впечатление в 95% от случаите се оказва правилно?!? При мен 6тото чувство винаги е било водещо...
Какво е да си победител в дадена игра? 1 гол стига ли или спортната злоба става неуправляема... При мен ако първия отбелязан гол е в моя полза - то той е бил достатъчен, за да загубя интерес към играта... и достатъчен, за да се докажа на себе си и на противника си. Какъв трябва да е ответния удар, когато някой си играе с нечии чувства? Не е ли достатъчно просто да го заявиш в прав текст и да приключиш... или от чисто любопитство и от стремеж за доказване (незнайно пред какво) се търсят и други начини за отбелязване на гол...
И ако някога си се опарил от нещо - нормално ли е след това да подхождаш към всеки с недоверие и да е нужно наистина много време, за да падне преградата и да не се чувстваш като потенциална плячка, като дивеч, който трябва някак си да се опази...
Хваща ме параноя май. Имам чувството че някаква малка част от вътрешните ми устои яко се разклати в "Грифис" ...
Несигурно ми е... И ми изникват още и още въпроси.

Нормално ли е да се опитваш да ковеш желязото в себе си... и в крайна сметка в разговор като онзи с Иво да усетиш колко слаби места си пропуснал в обработката... Осъзнавам, че имам още мнооого работа над себе си.

Осъзнавам и че след две седмици по това време сигурно ще пиша поредния сдухан пост... Признавам си, че наистина много ще ми липсва когато замине за САЩ... хубавото е, че пак ще се върне по-зрял...
И пак ми стана едно такова сълзливо, %$#^%$^$!

***

На мен всъщност ми е супер спокойно в момента... и малко тъжно - признавам си. Не исках да излиза толкова скучен и сив постинг - искаше ми се да предам усещането за "презареждането" ми, ама нещо не се справих май ... акцента падна върху друго...
Както и да е - поредно слабо (пропуснато) място.

А може би Чефо е прав :(

***

P.S. А, да! Как щях да забравя - Fenia намери книжката "Зеления път" в кино Арена. Днес си я взех и съм невероятно доволна! Има да подсмърчам докато я чета. Сега остава да се намери от някъде и "Изкуплението Шоушенк"...

А на кака ми искам да кажа само, че изненадата по телефона беше мнооого приятна!
И... мда, за вечерта на 19 ще трябва да измислим някоя дивотия...

За приспиване - Godsmack - Sick Of Life.mp3
Странно - пак ме е избило на "твърда" музика... От това не излиза нищо добро в повечето случаи.

А ето и двама симпатяги, които снимах на връщане:

:) :(

2006-04-29T10:21:00.000+02:00

Луда седмица, предвид, че дори не бяха 5 работни дни, а само 4. Но беше най-добрата за мен откъм работа - 26 одобрени договора! Изпреварихме останалите офиси из страната, направо ги отнесохме... Равносметката към края на втория месец на офиса е 170 активни договора, 10 успешно приключени и (не може без гадости!) 5 "проблемни клиента". Тия последните 5 ме стряскат малко, но мисля, че с 4 от тях ще се преборя - ще ги ям с парцалите... не че една седмица не ги ям вече. Има обаче един който нещо се дърпа и ме плаши... Ако нямахме етичен кодекс - сигурно щях да го ритам и псувам всеки път, в който ми попаднеше пред очите. Whatever...
Уморена съм, ама много. Последните 3 дни се прибирам в дома си след 22-23ч. Да не говорим, че вече буквално "спях в движение" - пренатоварването си казваше думата.
Отпаднало ми е, обаче едно такова приятно - струваха си усилията, струваше си стоенето до никое време в офиса, струваха си всичките доклади и отчети които написах.

Силно се надявам да продължава да е така - нямам време за замисляне, нямам време за моите си грижи, нямам време за излишно товарещи ме разговори.

****

В четвъртък вечер бях намерила време за разговор, който приключи катастрофално. За пореден път бях разбрана погрешно, пак получих своеобразен шамар през лицето. Пак от човек, който прекрасно знаеше, че ще ме заболи и ще се впрегна. На него винаги се впрягам. Не мога да разбера как хора, които твърдят, че ме познават и знаят от какво би ме заболяло и от какво бих се разсмяла - съвсем умишлено ми хвърлят камъни в градината. И то само защото съм дала воля на тревогата си. Повече няма да го правя! А същият този човек неотдавна, в една бирария, очи в очи ми обясняваше как се превръщам в "затворен" човек, който не говори за себе си и не проявявал емоции. Сега като ги проявих какво спечелих? Лайна!
"dgd!" - ето това е нещото, което може да ме изкара от релси.

И после все ще се намери някой, който да ми обяснява, че не трябвало да се крия и не трябвало да се правя на "мъж"... Айде няма нужда.

When will we sing a new song... (P.O.D.)

2006-04-25T07:25:00.000+02:00

Христос воСкресе!
(Дали?)

В навечерието на Великден братовчед ми ме задърпа с думите "Како, хайде с нас - ще ходим да обикаляме църквата в полунощ. Ако не ти угасне свещта после - ще ти се сбъдне желание." Без да се замисля казах само "Не ме занимавай с глупости" и се затворих в стаята си. Ще се сбъднело желанието ми... Нищо на света не е в състояние да сбъдне желанието ми... Замислих се от кога не съм влизала в църква с вяра, откога не съм търсила каквото и да било успокоение в света обител... Откога не съм палила свещ за самата себе си. Преди повече от 3 години се зарекох никога кракът ми да не стъпи в на такова място. Тогава и спрях да вярвам, спрях да паля свещички за здравето на приятели и семейство. Преди година запалих свещ с надеждата, че ако аз не вярвам - то човека за който я паля е вярващ и ... това някак ще му помогне. Не съм сигурна, че беше от полза. Тази година, на 12 март пак минах и запалих... Пак не беше за мен, беше за човек, който вярва, че там горе има някой и този някой го обича. Нямам идея дали е случайност или не - но и двата пъти мислената молба, която изрекох се сбъдна. Едва ли някога ще забравя деня, в който реших, че нямам работа в храма. И датата помня - 11 август. Това беше преломния момент, в който реших, че нямам никаква полза да съм добра; че е глупаво когато ме ударят по едната страна - да обърна и другата; че е безкрайно утопично да вярвам, че ако правя добро - ще срещам добро. До тогава вярвах, че Онзи някак си успява да ме чуе.
Продължавам да не вярвам, че Онзи отгоре има някакви симпатии към мен. За тези 3 години съм влизала 2 пъти в черква. Не се прекръствам на входа, пред олтара, не излизам с гръб към изхода и с лице към олтара. Не се застоявам и секунда пред горящата свещ - просто паля, поставям в свободно място на свещника и излизам. Едва ли не на бегом.
Не съм вярваща. Може би никога не съм била - щом толкова лесно сложих чертата. Ако за секунда допусна, че Онзи го има - то несъмнено аз съм най-омразното му същество.

Започнах да вярвам само на неща, които виждам, докосвам или поне чувам. Спрях да разчитам вечно на нечия помощ, спрях да търся опора в някой/нещо, спрях да се "изповядвам" пред хората, спрях да разчитам на "другия". Разбих целия си свят на малки парчета - сама го сторих. Разбих го на хиляди парченца - като счупено огледало. След това започнах да го събирам наново, с нови части, с нови ценности. Целта беше да създам едно ново АЗ. Донякъде се имам за успяла в това начинание.
Като си помисля само - от 9-10 клас постоянно се боря с нещо, постоянно се уча да се оправям сама. Никога не съм имала перфектното семейство. В общи линии отговорите на повечето ми питанки към родителските ми тела са се свеждали до: "Незнам!" или "Оправяй се, нямам време." Не си спомням от 10 клас до момента някога да съм търсела опора в тях... или да съм искала пари за каквото и да било. Оправях се. Сега си мисля, че трябва да съм им благодарна за това - кой знае в противен случай какво разглезено човече щях да съм. От друга страна винаги когато чуя как някой от приятелите ми се опира на родителско рамо и някак си ми става кухо отвътре. Сравнявам неволно нещата и в главата ми изникват думите "Искам и аз така"...

Тия дни си направих едно кратко пътуване във времето. Припомних си обезобразеното ми лице преди повече от 16 години... припомних си първата свита "цигара"... припомних си чупенето на лампи в училище... припомних си обръснатата ми глава - направих го на инат, напук на майка ми... припомних си кандидатстването... припомних си лекотата, с която избрах да уча във Велико Търново пред София и Пловдив - единствената причина беше, че до Търново се пътуваше най-дълго (до София се стига за 2-3 часа, до Пловдив - за час и половина, а до Търново - поне 3-4 часа)...
Припомних си времето, в което се намирах между реалност и илюзия. Изкуствено създадена реалност, в която живеех и се чувствах добре, дяволски добре... припомих си хора, останали далеко в миналото ми, малка част от които вече ги няма на този свят... припомних си как бях на път да се откажа на финала на ученето ми... припомних си дъното. Всичко това си седеше заключено.
Припомих си яростта в очите на човек, който почти не ме познаваше, виждаше ме за 2ри път... и шамара... и подадената ръка (макар тогава да не осъзнавах, че е така)... и Плевен... и кошмарните 2 седмици.
Припомних си и друга любов/омраза, с която се сблъсках и без която сега със сигурност нямаше да съм това, което съм. Склонна съм да твърдя, че именно тази любов/омраза ме промени най-много. Припомних си много думи, жестове, викове, сълзи, усмивки...
Сетих се и за хлапето, което винаги успява да ме разсмее, веднага след това се сетих и за първия и единствен път, в който то ми гостува тук... Сетих се сълзите му.
Сетих се и за нечии други сълзи, които съм виждала. И в двата случая причината беше една. Сетих се за собствените си прехапани устни и премрежен поглед в стремежа си да съм силна и да не се разплача и аз.
Сетих се за един упорит гз, който прекрасно знаеше от какво имам нужда и се опитваше да налее мозък в главата ми - уви, безуспешно ;) А и самият той не беше толкова разумен... колкото е сега!
Сетих се и за четири жени, които някак си успяха да ми бръкнат в душата и да останат там. Едната вечно заета и вечно нямаща време за никой, на която уж се сърдя вечно за нещо, но винаги ми минава като я видя. Другата - точно обратното - когато ми е било нужно внимание, съвет или услуга - съм го намирала именно от нея и то съвсем безвъзмездно, без за секунда да съм се почувствала като натрапник. Третата е една откачена "майна", която се опитва да облагородява софиянци, за нея просто нямам думи - мисля, че тя е човека, който най-често ми е бърсал сълзите от муцуната (аз наистина не съм добра гледка, когато се разсополивя). Четвъртата е работохоличка, влюбена е в работата си и в упорития гз, който споменах по-горе. И тя като втората винаги е намирала време за мен и никога не ме е карала да се чувствам като досадник...
Припомних си и куп други "ключови моменти" от последните 6-7-8 години...
Сетих се и как тръгвайки си от София всеки път плача - в началото от болка и неразбиране, след това от липсата, която изпитвах в момента в който се разделях със скъпи за мен хора. И до ден днешен в момента, в който се кача на автобуса и наоколо няма познати, които да ме видят - правя точно това - прехапвам устни и се опитвам да спра сълзите си.
Спомних си и какъв рев падна миналата година, когато изпращахме Иво.
Преди не ме беше срам от сълзи - мислех си, че няма нищо по-нормално от това да изразяваш емоция.
Сега ме е страх.
Страх ме е да изкарам емоциите си на показ.
Страх ме е да не се окажа нестабилна опора.
Страх ме е да не се окажа слаба за някой, който ме има за силна.
Страх ме е да не разбия пак на хиляди парчета онова ново АЗ, което започнах да градя преди 3 години.
Или пък... ме е страх да не нараня по някакъв начин гордостта си.

Давам си сметка, че имам моменти от миналото си, в които съм безнадеждно... влюбена.

На Великден възкресих куп спомени. Накрая пак ме изби на рев.
Отидох на гробищата на село, при дядо си... някога си мечтаех баща ми да е като него. Запалих и цигара... после още една... и още една. Седнах на земята, загледах се в паметника със снимката, премрежи ми се погледа и се наревах като за последно.
Понякога и аз се чувствам малка и слаба. Но просто не искам да занимавам никой със себе си.

P.S. Чефо, сега се надявам да си ме разбрал.

20.04.2006

2006-04-20T20:31:00.000+02:00

My soul is alive, and so are you
Helps when trying to pass the time, it ain't easy without you
As long as I can try, I'll make it through
But it might take awhile, believe me if you only knew

If you, If you, Could see Me Now
(Then you'd understand who I really am)
If only you, If you, Could see Me Now
(You never questioned me, if you could only see)
*P.O.D. - If you could see me now

Нищо и никаква дата, нали.
А за мен започва обратното броене :( Страх ме е от финала... след месец.

****
Нещо никакво го няма настроението ми, отиде по дяволите. Преди малко се усетих как съм на път да ревна ей така, както съм си сама и никой нищо не ми е казал. Изби ме на рев... преглътнах сълзите, но се разочаровах... от себе си. Защото това преди малко бе признак на слабост.

Събрала съм си парцалките в раницата - утре се пренасям в гори тилилейски за 3 дни. Ще боядисвам яйца... ще ближа рани... ще чета книжка...

****
For all it's worth, I keep on searching for my piece of mind.
I'll stay On The Grind, I do this all the time.

Днес пак ходих да блъскам по боксовата круша. Не разбирам какво става с мен и защо ме избива на агресия (засега само към боксовата круша, не към хора)...

И съвсем между другото в момета се чудя дали е добра идея да остана да спя в офиса, мдааа... Няма смисъл да си ходя и в 8.30 пак да съм на линия тук.

****
Утре към България ще пътува Никола - това сигурно е единствения български фотограф, чийто блог прави стабилна цифра уникални посещения на ден. Стискам му палци за визата и на него ;) Живот и здраве - може и за бира да остане време...

ФРЪЦЛАТА си идва на 23 юни. Алелуя, взе визата! (тук е момента за едно мощно "ЯХУУУУУУУУУУУ!")

Някои заминават... :(
Други си идват... :)
А аз съм като пътен знак, който посреща и изпраща...

Не е истина как МРАЗЯ софийското летище, честно!

Какво се прави ако...

2006-04-17T22:26:00.000+02:00

Сигурно половин година не бях слушала у нас Lenny Kravitz. Сега пак не си го пуснах аз, плеъра просто го завъртя... След него се чуха началните акорди на Limp Bizkit - Behind Blue Eyes. И смених директорията (btw ползвам 1by1). Нещо сълзливо ми става като слушам подобни парчета - то само заглавията като прочета и ми стига - Again, I belong to you, а на Behind blue eyes няма как да не се сетя за припева (и за "Готика"!). Аз желЕзна ли съм или да? И какъв винкел ще съм, ако някакви си песнички ми бъркат в здравенцето и ме карат да оприличавам частици от себе си с частици от текстовете.
По тоя повод се сетих за Свилена - живеехме заедно в Търново. Сви беше невероятно готин човек! Обаче незнайно защо просто не и вървеше с момчетата - все някакви драми ставаха (ооо, далеч по-големи от моите! Линна, знам че се смееш в момента! Ма си трай! Да не съм видяла твой коментар!). Та тази моя съкафезничка имаше период, в който не си подаваше нослето навън, не излизаше с приятели, за лекции и упражнения да не говорим. Сви си седеше в квартирата, запълваше времето си с готвене, чистене и (!!!!) сапунки. В един момент взе да вижда по една своя връзка във всяка от сапунките, които гледаше. А те (сериалите) не бяха никак малко - имахме и кабелна... В началото я бъзиках... после започнах да си мисля, че не е добре... и точно когато реших, че това девойче има нужда от специализирана помощ - на нея взе, че и мина. Един ден просто заряза всичко на вили и могили в квартирата, излезе и се прибра на следващия ден... Метаморфоза някаква преживя. Още нямам обяснение какво я беше хлопнала дъската, ама добре, че и мина.
Таааа... за какво го казах всичкото това ли? Ми ей така - идеята беше да се опитам да подкрепя твърдението си, че е много лесно сами да си помагаме в моменти, в които ни се струва, че живота ни е сценарий на сапунена опера - просто гасим телевизора. Изхвърляме всички дразнители или правим всичко възможно да ги държим на достатъчно голямо разстояние от нас, а ако е възможно (и имаме силите... и желанието) - изхвърляме тия гадости. На думи е супер лесно, ама на практика не е точно така. Аз самата трупам една камара файлове насам-натам по дискети; имам 3-4 песни, които съм си наложила да не слушам (и наистина не ги!) защото ме спичат поради една или друга причина; мейли, които не затривам съвсем умишлено от 4-5 години, да не говорим, че имам и по-стари; разни дребни подаръци и предмети, които свързвам с нещо специално...; сега се сещам, че даже имам 2 смса от... 1999 г.
Обаче всичките тия неща са ми капсулирани. Все едно са ужасно опасен радиационен материал. Седят си на точно определени места, знам че ги има, но грижливо избягвам досега си с тях. Адски трудно ми беше в началото - хората явно сме мазохисти и обичаме сами да си търсим причина, поради която да се сдухаме. После, с течение на времето нещата сякаш улегнаха сами. Не че сега няма да ме жегне, ако си пусна някоя от 3-4те mp3ки - ще ме жегне (то си ме жегва всеки път, в който чуя някоя от тия песни по радиото, за щастие вече минават за "стари" и все по-рядко попадам случайно на тях); не че няма да се свия на топка, ако се зачета в разните писани тук-там файлове, така и не достигнали до получателя си; не че няма да ми стане адски куцо да се върна назад и да прочетя мейлите в кутията ми от преди години... Ще ме жегне и още как! Аз и сега, когато ужким само индиректно си мисля за всичките тия хубави спомени и тръпки, се спичам... малко. Нужна е невероятна самодисциплина и инат, за да се изправиш срещу тази камара от неща, които са били твои някога и които никога не си искал да загубиш, да съхраняваш тази съкровищница и да не смееш да я разгледаш. Играта на инат със себе си е отвратителна - ей така си седиш и си се "пробваш" ежедневно докъде можеш да стигнеш сам спрямо себе си. Обаче е адски полезно всичко това, защото рано или късно идва момента, в който наистина успяваш да си наложиш невероятен самоконтрол и да надвиеш себе си.
You ruin everything.

Уморително е, да знаете. Това си е ежедневна надпревара със себе си. Ежедневно коване на желязо. (Понякога се чудя има ли смисъл?!?)

Та когато тотално се уморя и се вбеся на себе си - обикновено в тия моменти решавам да затрия с лека ръка всичките тия виртуални и реални спомени. Първото което хващам е гсм-а и всеки път се отказвам още като стигна до тия два руина: "Сис, искам да направя нещо за теб. Не ме питай защо. Само ми кажи какво да е то?"(05.04.1999) и "Незнам как ще се реванширам за цялата каша, дето настъпи. Като звъннах преди малко, преди да ми затвориш, забравих да кажа да дойдеш да ме вземеш от гарата, защото не познавам никой друг от Търново ;)" (10.11.1999)... (Да е живо и здраво чаршафчето... много нерви потрошихме взаимно някога, но сега не мога да си представя, че е можело изобщо да не го познавам)
И някак си ми се убива набраната инерция за "промяна", за "наритване на всичко старо", за "промиване на мозъка ми".

Когато една връзка умре, независимо каква (само приятелска или пък повече от приятелска), освобождаваме ли се от нейния призрак? Или завинаги преследваме отминалите хубави моменти и си ги искаме пак и пак? И какво се прави ако няколко бурноотишли си призрака отново се появят?

***
Нищо общо с досега написаното, ама... искам ей такава малка кола, на която и да ме утрепе човек - не мога да му кажа марката:

...Днес си пиех кафето на терасата на офиса и просто не можах да го пропусна това бижу. А какъв гаден, мазен и мургав тип го караше... Бля!

What`s my plan?!?

2006-04-16T10:26:00.000+02:00

От доста време не се беше случвало да си остана в Стара Загора за почивните дни. Започнах да усещам, че силите ми са на привършване още в началото на миналата седмица - нон стоп главоболие, постоянни прозявки (което съвсем не значи, че успявах да спя повече от 5 часа в денонощие), нерви и гадно чувство на несигурност. Сякаш света наоколо беше станал като някакво торнадо, което ме е засмукало и не мога да се откопча. Емоциите също ми дойдоха в повечко. "Неизвестното", с което се сблъсках - също. Видях какво е да се сринеш, видях и какво е лека-полека да започнеш да се надигаш и да добиваш все по-голяма увереност.
Имах някакъв план този уикенд да си ида до Габрово, но още в сряда се отказах от това - реших да си остана тук, да помързелувам - спане, книга, филм, малко сърфиране... Силите ми бяха към края си. Последните 2-3 седмици ми бяха като въртележка - незнам как мина времето, сякаш изтече между пръстите ми. Губех се в този вихър. Нямах почва под краката си. Чувствах се дяволски несигурна - все едно съм на морето и някой насила ме бута във водата, а аз не смея да се потопя над коляното. Защото не мога да плувам... Моето слабо място е точно това - винаги искам да знам каква е (поне) евентуалната последица от дадено действие. Някак си... искам да мога да предвидя нещата, да ги огледам от всички страни, за да няма след това изненади. Когато има изненада реагирам по два начина - ако е неприятна - изпадам в паника и ми е нужно доста време докато се окопитя и започна да мисля как да оправя кашата, или пък ако е приятна - изпадам в еуфория и почвам да се чудя какъв невероятен късмет съм имала. А сега съм в морето, виждам големите риби, виждам и малките, сравнявам се и с едните, и с другите... Мисля, че започвам да преодолявам страха си от дълбокото...

****

Тази седмица на няколко пъти размених следните реплики с различни хора:
Х: - Как си?
Аз: - Незнам. Имам адски много работа, вкопчила съм се в нея, потънала съм в нея дори, и да ти кажа - добре, че е така. Нямам време да се замислям над въпроса, който ми задаваш.

Наистина е така. Добре че е доста напрегнато тия дни - нямам време да се замислям за каквото и да било. Нямам време за ядовете из дома ми. Нямам време да обърна внимание и да се впрегна на постоянните глупости на баща ми. Нямам време да ... Нямам време да се замислям за страха си, нямам време да се уплаша от все по-малко оставащото време до момента на ... липсата. Нямам време да седна и да поговоря с този, с който наистина ми се говори.
Спомням си миналата година как бях, когато наближаваше онзи момент - пак се вкопчих в работата си, пак си намирах куп допълнителни неща за вършене - само и само да нямам време за себе си. Сега пак се тренирам - абсолютно задължително е да съм желязна този път! Ама наистина желязна!
Can I stop this mind-fuck...?

Мислех си кога да отделя време за София. Първоначалния план беше другия уикенд да си ида до Габрово - за Великден задължително съм си там! След това по-следващия уикенд (29-30) да се отмахам до столицата... Втората част от плана отпада - реших да съм там за 6 май. Хлапето има имен ден тогава... По всичко личи, че ще пропусна рожденния му ден (27 април), но поне ще мога да му видя муцуната за другия празник. И не само неговата муцуна ;) После... После на 19-20 май пак ще съм там... После... незнам.
Става ми тъжно.

****

Взех си "Наръчник по привличане на клиенти" на Пол Тим. Малко, но полезно книжле... Определено не си падам по "професионална" литература, но се налага да си обогатявам общата култура. Имам късмета тази книжка да ми е интересна.

****

Paul Van Dyk - Ghostland guide me god - задължително да се чуе! (God is dead, но все пак... добро е парчето).

Hate me - it’s ok

2006-04-12T20:53:00.000+02:00

Кой малоумник е решил, че ако говориш ти минавало? Чий идиотски мозък така мащабно е успял да се простре над поне 90% от хората, убеждавайки ги, че "ако говорите и споделяте ВИ олеква"? И защо същите тия 90% хора не могат да възприемат, че на мен не МИ се споделя, не МИ олеква.
Защо, ма*а му стара, е толкова трудно да се възприемат думите: "Не ми се говори, не ми се споделя. Остави ме на мира. Или смени темата, или по-добре да не говорим." Защо всяко излизане на кафе се превръща в мъчителен разпит, на който така или иначе не се поддавам. И защо всеки път трябва да си тръгвам с горчивина.
Какво ми имало и какво ми ставало? НИЩО, С КОЕТО ДА НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА СЕ СПРАВЯ!
Искам да съм САМА.

А иначе си прав - има ми нещо, да. Но се справям. И не смятам да го споделям с който и да било. И как пък само ти ме разконспирира? Не съм толкова прозрачна - това са твои думи.
Ти (знаеш кой си!), просто престани да ме разпитваш, престани да се опитваш да откопчиш нещо от мен. Няма да кажа нищо. Нито феЙс тУ феЙс. Нито пък тук. Отделно дето съм почти сигурна, че точно ти си ме издънил пред... някой. Може и да греша (надявам се да греша!). Имам си куп неща, над които да мисля. И искам да го направя сама. Няма случай, в който да не съм се преборвала със страховете си - скочих с бънДЖи преди няколко години заради страха си от високо... после пак скочих. Сега просто трябва да се преборя с параноята си пак САМА. Освен това и да не се справя - така или иначе времето си минава, има си определен период. Ако до края на този период не се кротна - обстоятелствата ще ми наложат да се кротна. Те (обстоятелствата) не се съобразяват с мен, с теб или с който и да било. Просто стават. Случват се. А ти си длъжен да ги приемеш.

Ако искаш... Hate me - it’s ok
Просто ме остави, идната седмица не ме закачай. А когато те викна на бира в "Дръмс" - не се опитвай да ми се правиш на психолог пак - знаеш, че номера не минава при мен и най-много да ме вбесиш. ПАК.

Честит Рожден Ден

2006-04-11T08:45:00.000+02:00

Днес Изаура (по-известна като ku4e_kasi4ka или просто Марийка ;р ) става голяма!
Ще ми се да мога да я гушна и да я целуна по кучешкия нос :) Да ми/ни е жива и здрава, все така пробивна. И да продължава да е толкова флюбена, отива и ;)

П.С. Аз мисля да ударя едно голямо за нейно здраве още сега.

Почивка

2006-04-09T19:35:00.000+02:00

Събота - основното събитие за деня беше рожденния ден на BEER_MAN. Весело изкарахме. Рядко се виждам с тайфата от Казанлък, но винаги събиранията с тях са запомнящи се. Бирата стана на 30! Да ни е жив и здрав! (Наздраве, пак!). Подаръка тази година беше велосипед. Почти си го представям в пълно рибарско снаряжение (миналогодишния подарък), яхнал новото колело и поел пътя към язовир Копринка. Това ще е гледка, която си струва да се види!
Не се мина и без обичайното заливане от смях в компанията на Зу и Драго. На последния дължа почерпка ;р
Изненадата на вечерта беше появата на dzver ;) Аз лично не го бях виждала от поне година и половина, беше ми приятно да побърборим за разни минали и настоящи нещица...

***

В Казанлък имаше изложение на холандски цветя - много красота беше събрана на малко място.

Това са малка част от снимките. Пролетта се отразява невероятно на градчето - всичко е окъпано в зеленина, парковете там май нямат равни... Чисто, приятно, тихо и спокойно. Добро място за разходки по това време на годината.
Очаквам Веско да качи някъде поне част от неговите снимки и ще гледам да метна един линк и към тях.

***

Днес към обед пристигнах в Стара Загора. Минах през офиса с идеята да изчакам момичето, което почиства. Срещата беше определена за 15.00ч. Изчаках я, помолих я да започне от моя офис, за да имам възможността докато почиства останалите офиси аз да свърша поне малка част от работата за понеделник, огледах за пореден път касата, засякох от къде идват едни разлики и се успокоих. Докато се лутах из тетрадки, таблици и програмата, с която работим - получих изненадващ смс за кафе от Марийка и Деян (Здрасти Изаура;). Двамата се разходиха от София до Стара Загора, за да пият кафе с мен... Е, забавих се, ама нямаше как да предвидя, че разстоянието между двата града те го взимат за час и половина. Малко ме почакаха, важното е, че се видяхме :) Че и Заека видях (него пък не го бях виждала сигурно от поне месец и половина, нищо че сме комшии). Страшно се израдвах на Деян, то кога ли не му се радвам на него. Много си го обичам това диване. Ама многоооо. И всеки път като му видя муцуната и ми иде да вия от радост :) Марийка май е по-спокойна. Дано нещата, които я тормозят последната седмица, се разминат безаварийно. Стискам палци... Пък ако се наканят другата седмица наистина да дойдат до Габрово с мен - направо ще си имам и повод за празник!
Чудно е да гледаш двама добре познати ти човека заедно. И да се радваш на самата картинка срещу теб, без да е нужно да говорите много-много дори. Ако не бях сигурна, че ще се фръцнат, ако видят снимката си тук - щях да ги покажа и тях, още сега! Невероятна двойка! На мен направо ми дадоха нов начален тласък за идната седмица.

***

Уикенда беше пълен с приятни срещи и изненади. Въпреки това нещо вътре в мен е свито на топка. Имам чувството, че ще гръмна. Отвратителното ми 6то чувство никога не ме е лъгало, а сега имам гадното усещане, че ме чака някаква невероятна гадост тия дни. Супер изнервено ми е... паля цигара след цигара, мотах се безцелно по улиците до преди малко - не и не, не ми минава. Едва ли не предусещам някакъв апокалипсис. И ме е страх. Дявол да го вземе, не понасям паниката си - винаги е необяснима, но винаги се оказва основателна.
Седмицата се очертава доста тежка, много борба ще има... Куца ми рекламната стратегия, и то много здраво. Хванала съм се да издирвам учебници по маркетинг и реклама. Замислям се и до колко ефективна би била рекламата в Интернет... Кои и какви са хората, които ползват глобалната мрежа ежедневно... Какво ново може да се измисли за популяризирането на някакъв продукт, освен стандартните рекламни карета по вестниците, брошури, които се подават от ръка на ръка или пък се пускат по пощенски кутии, плакати по улиците... билбордове/трансперанти... Радиорекламата май е неефективна в нашия регион, за телевизионната да не говорим...
В това отношение все едно съм в амок - никакви нови идеи не ми идват на ума, поне засега. А трябва да размърдам мозъка си за нещо ново и интересно, което да привлече вниманието на хората...

***

Липсва ми контакта с ... с разни хора. Whatever... Едно такова нацупено ми е. Или бързат нанякъде, или никакви ги няма, или ако ги има - мълчат.
Липсва ми и Casper... Той е трениран на всичките ми състояния и в общи линии винаги успява да ми каже нещо адекватно на ситуацията и да пресече притесненията ми... а аз дори не намерих време да го видя миналата седмица, докато бях в София :( Дяволски ми липсва...

***

А ето и една нова звезда на блогерския небосклон - Fenia. Доколкото я познавам - смея да предвидя, че този блог ще бъде много интересно четиво занапред. Разбира се, ако не се откаже от него. {}

Запенено

2006-04-07T21:42:00.000+02:00

Мразя да съм груба, а се налага да съм такава!
Мразя да хващам някой за гушата, а това правя!
Мразя преливането "от пусто в празно"!
Мразя да ми губят времето с глупости!
Мразя да изпускам нещата от контрол!
Мразя вечно да съм крива за нещо!
Мразя оперирани от емоции хора!
Мразя дебилни коментари!
Мразя безидейността!
Мразя надсмешката!
Мразя да ме лъжат!
Мразя затишието!
Мразя и бурята!
МРАЗЯ!

***

И още:
Писна ми да се повтаря, че съм се променила. ПИСНА МИ! Омръзна ми да съм културния човек, който на подобен коментар преди време само се усмихваше и измърморваше нещо под носа си. Оставете ме на мира! Какво значи променила? Толкова ли е трудно някой да възприеме, че се опитвам да направя нещо градивно за себе си (да, точно така, само за мен, не за някой друг)? Толкова ли е невъзможно за възприемане, че след като 90% от хората около теб са егоисти - вероятността бавно, но сигурно, да се превърнеш и ти в такъв е също 90%. Не мога да разбера от къде на къде трябва да задоволявам нечии "очаквания"? Чакай малко, ти задоволяваш ли моите? И в качеството си на какво ти определяш кое е добре за мен? Къде пише, че трябва да си казвам всичко? Кой определя какво да задържам в себе си и кое да изкарвам "пред аудиторията"? Защо изобщо трябва да споделям нещо? Защо да трябва да плюя (ако щеш и) на самочувствието си, само и само някой си да се почувствал значим и нужен? Някой грижа ли го е дали и аз не искам същото? А дали се чувствам значима? Нужна? На кого? Защо? И какво от това?!? Къде в цялата тая лайнарщина е мястото на моето желание?
Омръзна ми да слушам какво били мислели хората - да мислят каквото си искат. Омръзна ми да ми се търсят кусури - или да ме приемат такава, каквато съм, или да забравят телефона и името ми. Или/или. Избор винаги има.
"Като не ти харесвам - на ти кофичката и лопатката и спри да си играеш с мен!"
Какво било станало с "предишната Сис"?
Е*еш ли мааму татюУтУ... Изобщо не знам за какво, по дяволите, става дума. Какво ми е толкова промененото... Не съм споделяла. Кое? И защо да споделям? За да си подам бузата за поредния шамар? А, не, мерси.
'Couse I`m strong enough...

Гет дЪ фЪк аут Ъф маЙ хЕд!

***

Ако усетиш, че ти горят панталоните - не се поглеждай в огледалото. Ще се ужасиш!

Back.

2006-04-02T20:37:00.000+02:00

Завърнах се и вече ми е мъчно за София. Не толкова за самия град, колкото за хората, които оставих там. Беше шеметна седмица! Във вторник вечер разбрах, че в сряда ще пътувам за там, в сряда веднага след пристигането ми започна и въвеждането в естеството на новата работа. Останах зашеметена от атмосферата, която цареше в централата на фирмата. Огромни офиси, невероятно добра техника, многоброен екип от млади хора. Беше забавно, динамично и изцяло ново за мен. Определено имаше какво да видя и да науча. Имах и база за сравнение - направо не мога да повярвам, че нещата са толкова различни от всичко, с което съм се сблъсквала до сега. Сутрин чинно се явявах на работа в 8.30, принципно работното време приключваше в 17.30, но не си тръгвах от там преди 18.00 - 18.20. Не усещах как минава времето - някак неусетно и на един дъх, в офисите постоянно имаше разни хора, постоянно нещо се случваше, постоянно имаше какво да попивам. За тези 3-4 дни нито за момент не изпитах досада, от това, което върша, нито пък се почувствах като "под лупа". Хората бяха невероятно отзивчиви и търпеливи... а и аз съм си схватлив злобен гном (минутка за реклама). Притесняваше ме малко софтуеъра, който все още е в процес на създаване (в смисъл има разработена и въведена нова програма, която сега се тества от служителите и съответно се отстраняват разни бъгове), но смятам, че ще се преборя, ще ми е нужно малко повече чоплене... Като заключение по този въпрос мога да кажа само, че в София наистина се бачка здраво. Ама много здраво!
Подписах и договор. Два даже - един граждански и един трудов...

Изобщо... още не мога да повярвам, че се случва нещо толкова добро. Напоследък хубавите неща са много, а аз не съм свикнала така. Сега едва ли не във всеки един момент очаквам нещо да се сгромоляса... Много хубаво не е на хубаво (дано тоя път да греша, макар рядко да се случва). Изпитвам някакво необяснимо неспокойство, гонят ме нерви някакви...
А утре е първия ми работен ден като регионален управител в тукашния офис. Не е истина какъв страх ме гони. Не знам ще се справя ли, не знам ще ме приеме ли екипа, не знам ще има ли проблем или всичко ще мине по вода... Цялата тази неизвестност ме плаши МНОГО. Хем си вярвам, хем се разтрепервам. Хем си повтарям, че не съм темерут и по принцип лесно завързвам разговор и приобщавам хората, хем си давам сметка, че не винаги мога да бъда открита. Бога ми, та аз напоследък и с тримата ми най-близки приятели не съм открита... Май ме хвана шубето. Знам, че в първите дни никой няма да очаква от мен да съм перфектна, но навиците са голямо нещо - до сега каквото съм правела, съм го правела добре. Нужен ми е кураж. (10x, Fenia!!!)
Отделно дето ако искам един ден да бъда изтеглена в София (при това в не чак толкова далечно бъдеще) - то трябва да бъда наистина безгрешна.

***

Извън "работната сфера" също се случиха интересни неща. Пихме биричка с Радо и ми беше много приятно да се запозная с толкова интелигентен и градивен млад човек. Скоро не ми се беше случвало да попадам на такъв, беше ми писнало от хора на тази възраст, които или нямат никакви планове за бъдещето си, или ако имат - не правят нищо по въпроса за реализирането им. В никакъв случай не скучах, нито пък го имаше момента на глупавото мълчание и чудене какво да си кажа с човек, чиито очи виждам за първи път. Смело мога да кажа, че този човек е от моята кръвна група :) И със сигурност при удобен случай пак ще ударим по едно малко/голямо заедно. Стискам му палци да успее да реализира всички неща, които му се въртят в главата и за които говорихме. Евала на хора, които знаят какво искат и правят нещо градивно със себе си.

***

Нещото което ме застреля беше, че Иво чете това тук. Не че има лошо, не че някога бих се обърнала срещу него... Просто ми е странно. Имаше само двама човека, които не исках да попадат на блога ми и той беше сред тях. Конкретни причини не мога да изредя... може би гордост - в смисъл не исках той да е наясно със слабостите ми, не исках да го занимавам с проблемите си, не исках да търся каквато и да било опора в него (макар дефакто да го правя всеки път, когато съм в София и се виждаме). Щеше ми се в неговите очи да си остана човек, който е стъпил на земята и знае какво прави. Щеше ми се по-скоро аз да съм опората и силната... От друга страна няма лошо човек, на който безкрайно много държа, да знае какво се случва с мен. Естествено, ако желае да знае. От около 2 години се опитвам да се оправям сама със страховете си... Не че успявам, но все пак... Абе основното е, че не исках да знае за параноята ми по неговото заминаване. НО! Ще оживея :) Може и да е за добро. Един приятел ми беше казал, че от мен би излязал добър писател. Ако има някой, на който му е интересно да чете злободневните ми простотии и ония другите, по-дълбоките неща, които чат-пат изкарвам наяве - това може само да ме радва. Всеки иска да бъде забелязан. И интересен.
Абе... всичко опира до глупавата ми (на моменти) гордост. И до това, че не искам да занимавам близките ми хора с проблеми и страхове.

***

Вчера ходихме в зоопарка. Пак имаше момент на побесняване от моя страна... После ми мина, нормално. Имам си точно 4 прекрасни манипулатори. Е вчера двама от тях бяха на линия, нямаше как да ме държи дълго. Макар на моменти пак да ме хваща яд...
Днес, докато пътувах насам си пуснах Faithless - Insomnia:

I only smoke weed when I need to,
And I need to get some rest, yo, where's the cess.
I confess, I burnt a hole in the mattress,
Yes, yes, it was me

Толкова като коментар... Може пък наистина да е необходимост понякога, знам ли... Мина времето, когато ги правех тия неща. Но и на мен не ми е чуждо.

Освен това вечерта зяпах два филма в Арена - "Когато порастна ще стана кенгуру" и "Ледена епоха 2". Първия го знаех, но нямам нищо против да го гледам поне още 4-5 пъти ;) А вторият, противно на всички останали втори части (на който и да е филм), беше просто култов! С много смешки... Всъщност ако не бяха смешките от втория филм - сигурно щеше да ме избие на рев по едно време, като се сетих, че престоя ми в София е към края си...

***

Малко (аматьорски) снимки:

Витоша... и облаци. Това се виждаше от офиса в Силвър център, в Люлин.

Смотано задръстване, заради което си седях нервно в една маршрутка п
о Цариградско ... Около час пътувах от Орлов мост до Дружба 2. Бля!!!!! Бензина не е достатъчно скъп! И колите са много! И... грррррр! Не искам да се сещам.

Леопардчо спи :)

... и този спи...

през стъклото така става... ама много ми хареса зеленото:)

Има още една камара снимки от зоопарка... Има и две-три култoви снимки на двамата ми братя с едни захарни памуци, ама... ще ги спестя и ще си ги зяпам егоистично само аз!

P.S. zlatkata, а на теб тоя път наистина съм ти МНОГО сърдита. Спирам с каквито и да било опити вече... аман :(

Софето

2006-03-30T22:07:00.000+02:00

Невероятно забавно ми е. Два дни яко блъскане с иформация. Вчера ми бяха прегряли реотаните и по едно време само "гледах умно", но след двойно кафе в късния следобед се освестих и айде наново... Не ми се беше случвало от ГОДИНИ да легна и да спя като заклана повече от 5 часа. Е, снощи си легнах в 23.00 и едвам се надигнах в 7.30. Ако не се налагаше да ставам - сигурно можех да откарам поне до 10-11.00 ч.
Днес съм по в час на нещата, да не казвам, че вече почти всичко ми е ясно, останаха ми отделни питанки по софтуеъра, които ще задам утре. Научавам една камара нови неща, за сфера, която ми е почти непозната. Имам най-търпеливите учители на тоя свят ;) Имайки предвид, че ги заливах с въпроси, зяпах документи, зяпах софтуеър, зяпах отдели... и не млъквах! Дължа огрооооомно благодарско на Дани и Ваня, тъй като те са основните "късметлии", които се радват на компанията ми... Отделно на Стан и Дечо - те пък са тия, дето ми гласуваха доверие и решиха да ме "култивират" :)
А, да, щях да пропусна най-изтормозения от престоя ми в София - Фения, ама тя си ме търпи ;р Делим едно легло все пак, хехе ;)
И Иво и хлапето са на линия, те пък ме скъсват от бъзици - тази вечер например, докато пихме бира те не можаха да се докопат до "думата" доста време... В крайна сметка се докопаха... и за 20 минути ме направиха на луда калинка:) Ама какво да направя, като съм претрупана с впечатления (и нова информация), които все някой трябва да попие след мен.
Аз и сега не мога да си подредя мислите (напоследък често се случва), обаче обещавам да опиша мноооого подробно какво се е случвало тук, само че когато се прибера у нас и малко ми улегнат нещата.
(Здрасти, grozotia) ;р

Got it

2006-03-28T23:15:00.000+02:00

Имам ново работно място:)
Официално от утре съм в София. Незнайно до кога... вероятно следващата сряда ще съм пак в Стара Загора.
Не съм на тоя свят и не мога да повярвам, че успях! ;р
И пак официално - приемам поздравления :)
Дано нещата да вървят по мед и масло.

P.S. А Иво ще лети на 20 май, което е събота... и със сигурност... ще го изпратя. Та софиянци, да знаете, че на 20 май може да има потоп на летището :)

I did it! :)

Изненада :)

2006-03-26T21:15:00.000+02:00

Шеметни почивни дни. Имаше един предварителен план, по който мислех да работя ... получи се съвсем друго. Няма да описвам, защото нямам думи.
Хубаво и спокойно ми е. Имах нужда от всичко, което се случи през тези два дни. От всяка една минута, като изключвам само ранното събуждане. Толкова неща бях затворила в себе си и толкова много ми липсваше контакта, пък бил той и писмен, с две човечета (от тия, с които винаги си прекарвам добре, независимо от караниците с едното), че вече бях на път да изкукуригам. Отделно дето Стара Загора ме задушава...
По принцип не обичам непланувани неща, но този път нямах нищо против да действам спонтанно и да мисля на момента. Получи се добре, поне за мен. Бях се уморила от малките караници и многото недоверие - двете причини, поради които сама си налагах да се дистанцирам. Пълната изненада беше от спокойствието с което се приеха думите ми и от "миролюбивостта". Бях леко зашеметена от неочакваната промяна в отношението спрямо скромната ми особа.
Говорихме си много, смяхме се много... не посмях да надигна въпроса за заминаването и упорито отказвах да взимам отношение, пак по този въпрос. Не мога, а и не трябва, да си позволя да ми проличи каква параноя ме хваща. Мога само да се надявам и от цялото си сърце да искам този път да няма никакви неприятности, никакви трудни моменти, никакви инфарктни ситуации.

****

И макар, че те не четат тук (надявам се и никога да не попадат на този сайт!) искам да благодаря:
На Иво - за изненадата; за търпението, с което се беше въоръжил; за тактичността; за доверието, което прояви; за обещаните филми; за компанията му до 3-4 сутрин; за издържливия му стомах :))) ; и най-вече за подареното усещане за уют - нещото, от което винаги съм изпитвала нужда, но много отдавна не съм имала; ... и за куп други неща, които на пръв поглед са дребни, но за мен бяха от огромно значение.
На хлапето - за смеха, който предизвиква с невероятните бисери, които ръси напоследък...
Ето на, пак забих, а си бях набелязала доста неща за писане.

Бележки

2006-03-23T19:37:00.000+02:00

Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре - очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така - ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София... там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата - нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн... Мразя да чакам...

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос ;)
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима "красива" - може и да се покажа ;)))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но... таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф ;)

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно... Продължавам да събирам идеи;)

Evil? :)

2006-03-19T11:47:00.000+02:00

How evil are you?
Твърдо против излезлия резултат съм! Просто не ми отива хем да съм злобно мрънкало хем... това отгоре.

****

Хванах се за главата, като видях как изглежда блога ми, разглеждан с IExplorer... И този на Мами изглежда далеч по-добре, ако се гледа с Firefox. Ама за лаик като мен, който си е позволил без да разбира много да бъзикне тук-там по нещо в темплейта - направо си е похвално, че въобще се вижда нещо. Успокоява ме факта, че според статистиките - повечето хора, които попадат тук, ползват именно файЪрфокс ;)

One more ;)

2006-03-18T18:20:00.000+02:00

.
Нещо ми върви на стари познати напоследък... Първо deni, сега и Стефан.
Стефан също ми е стар познайник. Живее в една от вилните зони на Стара Загора. Преди 4 години почти нямаше ден, в който да не сме заедно на по бира или кафе... Мотаехме се много често из Аязмото и беше най-добрата ми компания там. Всъщност и единствения от познатите ми, който се навиваше на акъла ми с часове да се мотаем заедно по пътеките там, да ходим до зоопарка, до залата с криви огледала.
После покрай последната ми година в университета срещите ни станаха все по-редки. Докато се стигна до момента, в който тотално му затрих координатите. Той имаше гадния навик през 2-3 месеца да сменя номера си и... така. Та около 2 години нито го бях чувала, нито го бях виждала. Странно, че преди поне по улиците се засичахме, Дръмса е любим и на двама ни - и там не се засякохме.
До снощи... Ровя си аз из Google напосоки и попадам на това - ако прочетете коментарите там - ще ви стане ясно за каква радост от намирането на стар познайник става дума ;) Само като видях ника и снимчицата и очите ми светнаха.
Днес целия следобед изкарахме заедно, така и не успяхме да се наприказваме. Утре вероятно ще е същото ;)
Today is a good day.

****

Стискането на палците ми ... май няма файда :( Кофти.

Ала-бала

2006-03-17T14:05:00.000+02:00

:)
Вчера и днес цикля на P.O.D. Предната нощ, докато се опитвах да се приспя с MTV попаднах на клипа им към Goodbye for now. Името на групата ми е познато, но само толкова. Не ги свързвах с нищо конкретно, просто знаех, че ги има. Сутринта си дръпнах песничката , позаслушах се, проследих текста и се снабдих и с другите парчета на групата. Като цяло, за човек, който не си пада особено по този стил музика, останах изненадана. Незнам защо ги свързвам с Linkin Park донякъде... Не толкова като звучене, колкото като lyrics. И дали защото съм леко уплашена и се чудя за какво да се хвана, или пък просто защото P.O.D. са наистина добри - откривах част от себе си в някои от песните. Ако можех да пиша в стихотворна форма - вероятно главата ми би раждала подобни неща.

***

Вдигнах ръце от ината на разни хора, които се чудя как да приуча към кирилицата. Ама били на майната си, ама нямали киризатори, ама не искали да ползват примерно това. Добре де, нямам нищо против в чата или в ICQ да си пишат ако искат и на арабски, ама се дразня на упорит инат на такива индивиди по форумите. При това не разбирам къде точно им е проблема, след като болшинството от тези хора са с Windows XP, демек имат си вградена кирилица. А тия дето не били на тази версия - нямали кирилизатор, не можели и да си изтеглят, защото били в чужбина и след като съвсем чистосърдечно им предложиш да ги снабдиш с flextype, само и само да улесниш четенето си/им - пак "ритват кофата", щото разбиЙш ли, не можело да им се налага. Да, вярно е, че е въпрос на добро желание да ползваш родната си азбука, ама повечето от тия, дето са извън България се пишат за големи родолюбци. Защо тогава им е толкова невъзможно да пишат на кирилица?!?
Чудно как един американец би се дзверил, ако види нещо такова:
Хелоу, хау ар ю?
Блях, излишни нерви...

***

Пак стана мъгливо около мен. Точно като във филма "Мъглите на Авалон"... И май пак ме погва апатията, то ще си проличи де, ако последват една камара неразбираеми постинги...;) Едно такова безп(л)Ътно ми е. Постоянно имам усещането, че изпускам някакъв много важен детайл от цялостната картинка. И че ей заради този детайл ми се е*ава мамата. Чудно, какво ли им е на слепците, ония истинските - при тях за детайли изобщо не може да се говори, ама се справят някак си.
Да си отбележа тук - в неделя да зяпкам Vanilla sky по телевизията. Харесвам този филм, макар да е сладникав. Може би смесицата между реалност и илюзия... и финала. Пък и това е единствения филм, в който Том Круз е с пластмасова маска - аз лично не съм му почитателка на тоя пич. Обаче филма е добър!

***

Чудя се какво да дам на _онзи_който_пак_ще_лети_ през май. Събирам идеи...

***

Стискам си палци за нещо, сама. Ако стане - ще почерпя...вероятно в София.

Линна

2006-03-14T19:41:00.000+02:00

Линна е моя стара познайница. Никога не сме се виждали. В различни части на планетата сме – аз съм в България, тя е в Канада. От години. И въпреки всичко смея да твърдя, че се познаваме малко или много. Някога... може би преди 6 или 7 години (не помня вече) се „разписахме” из говорилнята на Гювеч :) По-голяма е от мен.
За тези 6-7 години на няколко пъти губихме връзка, паузите в общуването ни бяха доста дълги. Обаче винаги имаше по някой заблуден смс, с който аз да напомням съществуването си, както и тя нейното. Помня, че преди около 4 години тя ми звънна :) Помня и как лееееко си глътнах граматиката, когато я чух. Обаче ми стана адски мило, че някой на гза на географията е решил да ми се обади просто така, за да чуе гласа ми, да ме попита как съм... И че този някой не е мъж, а жена. Това променя доста нещата, защото е близко до ума, че не става дума за любовни щуротии (щуротии не е уместна дума, ама това е първото, което ми хрумва в момента), а за чисто и просто приятелски чувства.

Линна през цялото време е била в течение на случките около мен. Или поне съществените неща, които по една или друга причина ме тревожат или радват. Занимавам я с какви ли не щуротии, а и и тровя живота с разни мои забъркани каши... Помня че миналата година, докато Иво беше в Щатите, я събудих посред нощ с някакви истерични смс-и :) Обаче тя не ме нахока, стана си от кревата и седна в 3 сутринта (нейно време) в полузаспало състояние да се опитва да накара мозъка ми да работи и да спра да се шашкам. Успя.
Имам я във visible листата си на ICQ, не че се спукваме да си пишем – няма такова нещо. Пак си пишем рядко, но на мен лично понякога ми стига да видя нейния онлайн статус и ... да си кажа, че е добре и че ако имам нужда от нея – тя е на разположение. Чат-пат се чуваме.

Беше прочела предходния ми постинг и вчера не пропусна да ми се накара и да пробва да вкара малко здрав разум в главицата ми. Бях прекалено изтрещяла (нещо средно между бяс, яд, страх, неспокойност, изпадане в една или друга моя крайност), за да я слушам какви ми ги говори и си знаех моето. Днес незнам какъв мерак ме беше подгонил и докато си хрупах и млясках доволно ябълката – реших да я чуя. Секунда по-късно разговаряхме (Skype). Не е истина какъв разговор проведохме. Имаше моменти в които се надвиквахме и буквално се карахме, а точно когато се бях запенила най-много взе, че ми спря тока. Няколко минути по-късно пак се бяхме хванали да си обясняваме една на друга гледните си точки. За нещо, няма значение за какво.

Сигурна съм, че какъвто е инат – пак няма да се е съгласила с мен, ето защо ще и отговоря тук, с няколко цитата от „Пътеводител на галактическия стопаджия”.
Та... Линна {}, защо не искам да се занимавам ли? И защо се дърпам и отказвам да се забърквам в нещо подобно? Ето защо:

- ПНД – каза той, - е нещо, което не можем да видим, или не виждаме, или което нашето съзнание не ни позволява да видим, защото си мислим, че това е проблем на някой друг. Това означава ПНД. Проблем на Някой Друг. Съзнанието просто го игнорира, също като сляпо петно. Ако погледнеш право в него, няма да го видиш, освен ако не знаеш какво точно представлява. Единствената ти надежда да го заловиш е да го изненадаш в ъгълчето. ПНД полето зависи от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, които не вижда, не очаква, или не може да обясни.

Не мога да не се съглася, че отчасти и ти си права, защото:

Всичко, което се случва, се случва.
Всичко, което със случването си предизвиква да се случи нещо друго, предизвиква да се случи нещо друго.
Всичко, което със случването си предизвиква себе си да се случи отново, се случва отново.
Но това не става непременно в хронологичен порядък.

Мдааам.... Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати изатваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме. Обаче:

- Измислям ли? – каза Марвин, като въртеше глава, пародирайки учудване. – Каква полза имам да измислям нещо? Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.

За едно обаче си права. Не съм изпробвала само онова, което цял следобед го дъФчим ;) И знаеш ли... Склонна съм да го пробвам, макар да съм почти 100%, че след това ще съм разбита за доста дълго време.
И... да, убеди ме. Убеди ме, че трябва да опитам - има два варианта: или ще съм адски доволна и щастлива, или пък ще съм наясно накъде да поемам занапред и какво да търся.
Ще отида. И ще го направя. Но няма да задавам въпроси, няма да чопля, няма да изисквам нищо.
Да, ще отида, но не сега, поради ред причини. Вярвай ми, ако нямах наистина основателна причина - най-вероятно в момента щях да съм там.(Знам, че в момента си казваш, че причината ми е неоснователна - за теб може би, за мен обаче е).

П.С. За тези, които нищо не разбраха ще поясня:
Защо го пиша това ли?
Ами защото Линна е най-редовния читател на блога ми :)
И май нищо не е в състояние да я накара да остави коментар ;р Аз обаче знам, че наднича тук всеки ден, както и че вероятно този път ще последва коментар. Надявам се само да не е последен, ако изобщо се "престраши" да ме... нахока публично. Поне съм убедена, че не ми мисли лошото ;)

ЦелуФки, како ;р

Going under

2006-03-13T13:30:00.000+02:00

Avril Lavigne - Im With You

Im standing on the bridge
Im waiting on the dark
I thought that you'd be here by now
Ther's nothing but the rain
no foot steps on the ground
Im listening but ther's no sound

Isn't anyone trying to find me
Won't somebody come take me home

it's a damn cold night
Trying to figure out this life
Won't you take me by the hand
Take me somewhere new
I don't know who you are but I
Im with you

Im looking for a place
Im sarching for a face
Is anybody here
I know

Cause nothing's going right
And everything's a mess
And no one likes to be alone

Why is every thing so confusing?
Maybe Im just out of my mind

Излезе късметлия, наистина. Започвам да си вярвам, че каквото кажа - това става. Взе я (проклетата) виза. Незнам дали повече се радвам... или повече ме избива на нервен рев. Само като си помисля за тия 5 предстоящи месеца и ми иде да се свия на топка в някой ъгъл. Или да ги проспя (както мечките проспиват зимата). Искрено се надявам този път да няма никакви инфарктни ситуации, никакви проблеми, всичко да си мине по вода. И все пак... та това са 5 месеца, мамка му:( Този път ще пропусна изпращането. Не мога да си позволя втори път да ме вижда такава, каквато ме видя миналата година на 17 юни. За нищо на света.
На всичкото отгоре не мога да си събера мислите. Пак.
И капака е, че дори не мога да си позволя да изразя явно страховете си...

Movie

2006-03-12T15:21:00.000+02:00

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах "The Jacket" (превеждат го като "Усмиряване" или "Усмирителна риза"). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е...
Creepy & crazy филм. И доста тъмен... Чак започнах да се чудя дали е възможно...

Масов гроб inside of me

2006-03-10T22:11:00.000+02:00

Имам една камара дискети, които сигурно вече 4 години си седят в чекмеджето. Днес реших да поразгледам какво има в тях... Попаднах на спомени. По-голямата част от тях бяха хубави, имаше и такива, които определено успяха да ме сдухат. Сега си правя компания с чаша "Смирноф" и се опитвам да подредя нещата в главата си. За пореден път вътре в мен е хаос.
Около обяд си говорих с Анита, стана дума за масовия гроб от мисли и чувства, които всеки човек погребва някъде много дълбоко в себе си. Как винаги се стига до момента "Не мога повече. Не издържам."... и как в крайна сметка се оказва, че сме като бездънна яма, която все пак може и поглъща още и още. В крайна сметка обаче човек е уязвим и всеки път, в който прибавя по нещо в споменатия масов гроб се сещаме за всичките ония уж погребани недоразвити страсти, желания, провалени планове - "И всеки път сълзи валят, когато някой губи..." /сетих се за една песен на Марияна Попова/.
Следобеда проведох друг разговор, с друг човек. Беше за около 30-40 минути, достатъчни, за да бъде разровено погребаното, да бъде изкарано наяве, да бъде преживяно отново... и да се очаква същото, но по-силно и по-болезнено. Вдъхвах кураж на някой, за нещо, от което буквално ми омекват краката и ми се насълзяват очите. Лигавех се на микрофона казвайки неща от сорта на "Ама как няма да стане! Ще стане! Ще видиш. Махни тия негативни мисли и вземи да си вярваш, че си късметлия."
Започнах пак да си задавам стария въпрос: ако се притесняваш за някого толкова, че да загърбваш своите проблеми, ако неволите и тревогите на този човек вълнуват твоята душа... ако изпитваш необясним страх за него и предпочиташ ти да поемеш ударите, които ще се стоварят върху му... ако ти се иска да живееш в неговия личен свят... значи ли това, че обичаш този човек?
Отговорът е НЕ.
Единствената мисъл, на която ме довежда е... че трябва генерално да променя нещо. Означава и че е крайно време... нещата да си дойдат по местата. И мощите от масовия гроб да се изхвърлят ... ненужни.
Наздраве... или по-скоро "Амин" ...

Take A Good Look In Your Heart; Tell Me What Do You See?
Its Black And Its Dark, Now Is That How You Want It To Be?
Its Up To You; What Do You Will Decide Your Own Fate
Make Your Choice Now For Tomorrow May Be Far Too Late
(DIMMU BORGIR - Burn In Hell)

Шмат - шмат

2006-03-06T15:59:00.000+02:00

Изминалите дни изкарах в размотаване насам-натам. Ходихме с група познати на хижа в Габровския балкан - крайния резултат е мускулна треска във всяка част на тялото ми. Весело беше... умишлено няма да предоставя снимков материал, понеже повечето неща не са за показване :)
Освен това си направих една разходка до Търново с идеята да се видя със Зузу. Старопрестолния град ми липсваше... И сега ми става едно такова мило и тъжно като се сетя за 6те години, изкарани там докато учех. Ама че времена бяха:)
За пореден път доказах (и на себе си), че съм непоправима шматка. Когато реших да извадя фотоапарата и да снимам нещо... установих, че батериите му плачат за зареждане. Поради тази проста причина - снимките са само 3. мрЪн! И пак не можах да увековеча любимата си бирария там - City Pub :(

Това е "Самоводската чаршия" във Велико Търново. Колко пъти съм си търкала подметките по нейните камъни...

Ето го и стария антиквариат, още си е на същото място - точно срещу онова старо дюкянче, където правят невероятен кадаиф!

Баири. Една основна черта на градчето. И каквото и да снимате - излиза лееееко килнато. Особено ако сте аматьори като мен ;р

Finger

2006-03-01T20:13:00.000+02:00

Чудесен ден. Изпълнен с приятни занимания и срещи. Част от тях доста ползотворни. Понаучих това-онова за разни хора, поговорих си с приятели. Завъртях няколко телефона, най-после се чух с Кремена - окръжния съдия за област Габрово, с която има няма от 3-4 месеца се каним да излизаме заедно, ама все нещо става и все се разминаваме в моментите, в които аз съм си в Габрово. Е, сега няма да се разминем... А какъв живот си живеехме някога в Търново заедно... Та имам някакви планове за близките дни, но преди това... планина + приятели.
*******************
Междувременно в продължение на около 2 часа се моткам шахматно из резултати изкарани от Google за няколко думички... Сондирах конкретно за "глупаци", "тъпанари" и "малоумници". Попаднах на най-различни резултати, извадих си няколко, които ще изБложа тук. Повтарям, че подбраните изреченийца са съвсем хаотични :)

''Само гениите и глупаците са интелектуално независими'' - Станислав Лец.
"Е, глупаците все пак не са друг биологичен вид. В края на краищата, разума е само още едно сетиво. средство за реакция на дразненията на околната среда, както слуха, зрението ..."
"Из Закон на Мърфи:
Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!"
„Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.“ Гьоте
"Талантливите и кадърните са на върха. Глупаците са по земята и хапят (ако някой им даде)"
"Тъпанарите са навсякъде, не може да ги спреш. Изобретателни са и винаги намират начин да те нервират. Винаги са наоколо, независимо колко усилия полагаш да се махнеш те пак не изчезват.Неизбежно е!"
"Има два вида хора - малоумници и неудачници. Проблема е, че малоумниците са 10 00 0 000 00 00 пъти повече. Живеем в страна, в която всеки си е поставил за цел в живота да те преебе, а ако ти не искаш да преебаваш никой значи си просто глупак. Простотията е навсякъде - крие се като хлебарка по ъглите и каналите, но когато стане тъмно и никой не гледа, изпълзява и залива всичко с вонящите си пипала. Тук всеки изблик на ентусиазъм е обект на присмех, а на бездушието и примирението се гледа с уважение."
(Ето това ми хареса най-много: )
"Глупостта и простотията са различни неща (често дори нямат нищо общо) Глупостта е от бога, тя е природно явление, никой глупак не е виновен, че толкова му е дал господ... Глупаците са равномерно (статистически) разпределени сред всички съсловия и образувателни равнища.
Виж, с простащината - там нещата са по-така... Простотията се придобива, усвоява, и усъвършенства (е, сигурно е нужна и дарба!!), но въпреки това, да се показва пред хората си е просто въпрос на лошо възпитание"
******************** ********************

В блога на Антония преди време попаднах на ТОВА <- click!, като най-много ми хареса следния 3ти закон на човешката глупост:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

*************
Зачудих се какво разбира всеки под понятието глупост - и респективно глупак. Дали глупостта е равнозначна на простотията и простащината, дали глупаците са хора с нисък интелект и ниско образование или са простаци? Старите хора казват - от глупостта си тегли. Дали глупоста е неадекватна реакция на събития, обстановка, окръжаваща среда? Дали глупакът е простак или нискоинтелигентен? Или - докато умните се наумуват, лудите се налудуват...
Или е просто най- стария образ в човешката история - Иван Глупака, Simple John, Иванушка Глупака.....

Сетих се и за подписа на мрЪнкалника във форума, който е достоен завършек на изписаното до момента (copy-pasteс едно леко изменение):

I see dumb people...they're everywhere...they walk around like everyone else...they don't even know that they're dumb...аnd...many of them...THEY DON`T POST HERE!

Ако има някой, който си има гледище по въпроса - нека си го каже :)

Bang!

2006-02-28T21:45:00.000+02:00

А знаете ли колко силна медия се оказа това чудно нещо, наречено "блог" ...
:)

Thats all folk

2006-02-28T15:41:00.000+02:00

Това е!
Току що си занесох трудовата книжка в кабинета на шефското тяло (о, да, забравих да спомена, че то, в качеството си на пръв мой "легален" работодател, не ми е купило и заверило такава, въпреки че според кодекса на труда си е именно негова работа). Погледа беше убийствен... Дреме ми на... нали... :) Сега чакам да ме повикат да си взема оформената книжчица + заповедта за освобождаване.
Не пропуснаха през изминалия (почти пълен) работен ден да ме гърчат като за последно.
И аз не пропуснах да им оставя две троянски кончета - ей така, като завещание. Не пропуснах и да омажа част от базата на Microinvest. Не пропуснах и да проваля нещо важно за фирмата. Знам, че е злобно от моя страна, ама каквото повикало - такова се обадило.
Занапред смятам да не пропусна да си пусна жалбичката, която да предизвика ревизия на фирмата, смятам и да не пропусна да си вземата дължимата още една заплатка...
"Злобен гном", а?

True, true...

2006-02-23T23:12:00.000+02:00

Ivo (22:34): baxti i mizeriqta:-(
sis (22:34): какво има?
Ivo (22:34): orezaxa mi zaplatata brutalno
sis (22:34): защо?
Ivo (22:34): shte gniqt v ada tiq kopeleta
Ivo (22:35): shtot ni okradoxa
Ivo (22:37): basi super kucivina mi e
sis (22:38): :(
sis (22:38): wanna talk? Phone… skype?
Ivo (22:38): mi nqma za kakvo, sichko se srina za 4-5 dena
Ivo (22:46): basi mnou e kuco vsichko
Ivo (22:47): "doidox na tozi svqt nerazbran i shte si otida po syshtiq nachin" (ne citiram doslovno, no pone blizko)
sis (22:47): ма то не може само хубаво... аз пък или съм се оперирала тотално от "пукизъм" (обратното на непукизъм) или... се развивам в много удобна посока
Ivo (22:48): ne moje samo xubavo, no pyk moje samo losho
sis (22:48): при всички случаи един ден сичко ще ми се нареди
Ivo (22:49): da be sis, ama az mrazq da e nepodredeno, ne che ne jiveq v xaos, no moi si xaos, v koito vsichko sym si podredil, a tova koeto se sluchva v momenta e krygla 0. tova e ... be ne mi se govori, mizeriq shibana kochnia, mrysna pomiina qma, kloakata na celiq svqt - BG
Ivo (22:50): da go duxa i prezidenta, da go duxa i premiera, da go duxa i cqloto pravitelstvo. nqkoi den vsichki shte umrat, no nqkoi shte izgniqt predi da umrat v taq lainarshtina
sis (22:52): степенувай нещата и си реши кое ти е най-важно... другото ... кучета го яли
Ivo (22:53): az sym si nai-vajen, a izliza, che AZ go nqma... veche
sis (22:57): оставяш ме без думи .. :( незнам какво да ти кажа, ама се хващай за косата като барон Мюнхаузен и се издърпвай сам от дупката, в която си паднал. Аз каквото и да кажа – са си само думи. Проблема е вътре в теб... решил си, че всичко е лайняно, че при теб изцяло действат законите на Мърфи и...
Ivo (22:58): a ti pa nqma li da idvash skoro nasam? zabravih kakvo e da se pie po edno golqmo s teb… deibish, priznavam, che samo s teb moga da gi myrmorq ei takiva. spri da mi go pozvolqvash!
sis (23:00): говори си... не ми пречиш ;р пък за идването... скоро. кажи на майка ти , че искам пак от оня кекс... ;)
Ivo (22:58): ako go pochne oshte sega - idvash li? :)
sis (23.03): не, мноу ясно ;р не сега...

Абсолютно заставам зад част от по-горните негови думи (по конкретно за клоаката на целия свят и след това за "Аз го няма").Напоследък и аз съм в едно ей такова никакво настроение. Ама се правя успешно на желЕзО!

P.S. За разлика от миналата година... сега му стискам палци да замине. Иначе е на път да се побърка тотално.
Има много вярно в това, че един път някой излизал ли е извън пределите на Бг - след това му е много трудно да приеме отново и да се примирява с "лайняната" част от нашата действителност.

Ха-ха-хааа!

2006-02-22T13:35:00.000+02:00

How much of a computer geek are you?

Hacker

You know your perls from your pythons, your dlls from your libs and your kernels from your modules. You enjoy computing at a spiritual level. You drink much caffeine.

Учудващ и за самата мен резултат хахахахах;)Треперете, че ида! ХАхахахах... Аз ... хаХер...
Who`s the man now?
LOL

P.S. Това за Туу Мъч Кофейне ... си го признавам без бой! ;р
****
Пък vasil вечер ги пише много интересни ;) Ето пожеланието за "лека нощ":
sis (00:04) :
ади лекар с нож, до писане
vasil (00:04) :
be da ta ba v gz gad mrysna
sis (00:05) :
мале! ахахах тфа изречение ша го плясна в блога ;р
sis (00:05) :
да та четат хората къф си мил ;р
vasil (00:05) :
shti go plqsna az da ne kazvam kyde ;b
vasil (00:05) :
ai glei si rabotata drisla takava ;b
sis (00:05) :
sopolanku ;p
vasil (00:06) :
da ta uvolnqt utre dano ;b

лиглЮ ;р

To: You... You know who.

2006-02-21T13:11:00.000+02:00

Уморих се и се скрих в тишината.
Но си осигурих спокойствие. Сега сме мълчаливи, но спокойни. Едното за сметка на другото.
Всъщност те нещата винаги са взаимосвързани. Губиш едно за сметка на друго. Опитвам се да мисля позитивно. "Всяка малка гадост носи радост". Дрън-дрън...

Все по-трудно ми е да говоря. И да пиша. Устата ми е залепнала, мислите ми препускат една след друга и е трудно да бъдат уловени и изразени. Умряла работа - така казва един мой приятел. Нямам идея защо е така, нямам идея и как да променя това. /тук се сещам за един друг лаф: всяко "Защо?" има своето "е*еш ли мааму"/. Ще ми се да излея толкова много неща, а ми е дяволски трудно да го направя.
Страх. Ето това е думата, която мина през главата ми току що. Препускаше бясно. Страх
*********
And I say this to you tonight, let us not forget. There is Hope!
The Crystal Method -Keep Hope Alive